Преди реалната, информационната война осигури комфорт на режима на Путин
Какво става в Украйна? Как се отразява на България и българското общество. Какви могат да са рисковете, следствията и поуките от досегашните дейности на ръководещите? Това проучиха в студиото на Радио София Любомир Аламанов, доцент Д-р Александър Христов и Даниел Киряков от Центъра за разбори и спешни връзки.
Случващото се е призрачен сън, нищо непредизвикана експанзия и стартирана война от страна на един деспот, който се мъчи да възвърне империя от средата на предишния век, с цената на хиляди жертви и разрушени фамилии и животи. Няма никакво опрощение за това. В Европа в ХХI век това е неприемливо.
Това разяснява пред Радио София Любомир Аламанов .
По думите му, на информационно равнище виждаме финалните акомпанименти на гневна пропагандна акция , който от години се води у нас. За антиевропейската акция ефективно участваха и путинските тролове. България е измежду най-засегнатите. Странно е, че в нейно продължение са и някои „ патриотично “ настроени български политици.
„ Информационната война предходи с много време действителната. Тя се водеше освен в нашата страна и целеше да обезпечи комфорт и положително отношение към режима на Путин “, обърна внимание доцент доктор Александър Христов .
Такива семена имат почва у нас, счита специалистът. Но за последните 30 години някои от българите като че не можаха да се научат да разграничават Пушкин от Путин.
Все отново има проруски настроени сънародници, които са срещу дейностите на Путин , означи Христов.
Според него Западът се забави с реакцията си на нападението, тъй като е мъчно преносим, бюрократичен, преситен. Докъде ще стигне Путин зависи и от това, до каква степен ще му се разреши. У нас ръководещите имат задължението да подхващат ограничения да подсигуряват сигурността и спокойствието в страната ни.
В тази обстановка рестриктивните мерки, наложени от цифрови платформи и информационни канали по отношение на съветски осведомителни източници, не са задоволителни. Хората би трябвало да разчитат и да развиват сериозното си мислене, а това се учи и зависи от средата , добави Даниел Киряков .
По думите му средата у нас е токсична, поради исторически събития и наслоения от 3 март насам, в това число и от така наречен преход след 10 ноември.
Реакцията на Европейския съюз, Съединени американски щати и на НАТО е невиждана по отношението на експанзията към Украйна. Може би този отговор е непредвиден за Русия, посочи още Киряков.
Аламанов означи инструментът за операция и отклонение на тематиката, разширявайки я от съответен проблем до „ цялата галактика “ - така наречен „ уот абаутизъм “ (от англ. What about): „ Х ората би трябвало да бъдат нащрек, когато някой се опита да им отклони вниманието . “
Трябва да си създадем заключения от тази обстановка и да си изработим защитни информационни механизми, тъй че сходен тип деяние, несъвместими с човешкото, да не бъдат допускани повече в никакъв случай, акцентира доцент Христов.
Според Аламанов идващият информационен призрачен сън, пред който ще е изправена България, е въвеждането на еврото у нас.
Чуйте целия диалог на Катя Василева.
Случващото се е призрачен сън, нищо непредизвикана експанзия и стартирана война от страна на един деспот, който се мъчи да възвърне империя от средата на предишния век, с цената на хиляди жертви и разрушени фамилии и животи. Няма никакво опрощение за това. В Европа в ХХI век това е неприемливо.
Това разяснява пред Радио София Любомир Аламанов .
По думите му, на информационно равнище виждаме финалните акомпанименти на гневна пропагандна акция , който от години се води у нас. За антиевропейската акция ефективно участваха и путинските тролове. България е измежду най-засегнатите. Странно е, че в нейно продължение са и някои „ патриотично “ настроени български политици.
„ Информационната война предходи с много време действителната. Тя се водеше освен в нашата страна и целеше да обезпечи комфорт и положително отношение към режима на Путин “, обърна внимание доцент доктор Александър Христов .
Такива семена имат почва у нас, счита специалистът. Но за последните 30 години някои от българите като че не можаха да се научат да разграничават Пушкин от Путин.
Все отново има проруски настроени сънародници, които са срещу дейностите на Путин , означи Христов.
Според него Западът се забави с реакцията си на нападението, тъй като е мъчно преносим, бюрократичен, преситен. Докъде ще стигне Путин зависи и от това, до каква степен ще му се разреши. У нас ръководещите имат задължението да подхващат ограничения да подсигуряват сигурността и спокойствието в страната ни.
В тази обстановка рестриктивните мерки, наложени от цифрови платформи и информационни канали по отношение на съветски осведомителни източници, не са задоволителни. Хората би трябвало да разчитат и да развиват сериозното си мислене, а това се учи и зависи от средата , добави Даниел Киряков .
По думите му средата у нас е токсична, поради исторически събития и наслоения от 3 март насам, в това число и от така наречен преход след 10 ноември.
Реакцията на Европейския съюз, Съединени американски щати и на НАТО е невиждана по отношението на експанзията към Украйна. Може би този отговор е непредвиден за Русия, посочи още Киряков.
Аламанов означи инструментът за операция и отклонение на тематиката, разширявайки я от съответен проблем до „ цялата галактика “ - така наречен „ уот абаутизъм “ (от англ. What about): „ Х ората би трябвало да бъдат нащрек, когато някой се опита да им отклони вниманието . “
Трябва да си създадем заключения от тази обстановка и да си изработим защитни информационни механизми, тъй че сходен тип деяние, несъвместими с човешкото, да не бъдат допускани повече в никакъв случай, акцентира доцент Христов.
Според Аламанов идващият информационен призрачен сън, пред който ще е изправена България, е въвеждането на еврото у нас.
Чуйте целия диалог на Катя Василева.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ