Какво стана със Си Цзинпин? Съвсем наскоро властта му в

...
Какво стана със Си Цзинпин? Съвсем наскоро властта му в
Коментари Харесай

Информационната война срещу Китай излезе на ново равнище

Какво стана със Си Цзинпин? Съвсем неотдавна властта му в страната изглеждаше безспорна, по статус той беше като Мао Дзедун, в самия Китай той се хвалеше с премахването на бедността, в чужбина - с непрекъснатия напредък на въздействието на страната. И в този момент той е слаб, слаб, слаб.

Общо взето е ясно какво се е случило. Това се назовава осведомителна война. И защото става дума за неотдавна оповестена публикация в влиятелното американско издание „ Форин Афеърс “, то този необикновен призрак на осведомителната война към този момент не е маргинална луда концепция, която се разхожда из второкласни издания. Ето една наложителна за всеки западняк идеология, предопределена за изяждане и усвояване: има рецесия в Китай, нещо ще се случи на идния ХХ конгрес на 16 октомври. И в случай че няма нищо (в смисъл на бурно и неприятно), тогава ще се случи по-късно.

Ако някой помни, на 24 септември ужасяваща история с не доста явен генезис се популяризира из международните медии: небето беше затворено над Пекин и цялостен Китай, полетите бяха анулирани, никой не можеше да влезе или излезе от града, това беше прелом, военните смъкнаха Си Цзинпин. Тук уважаваните публицисти отидоха да схванат какво се случва с входовете и изходите, както и със стотиците самолети, летящи спокойно над тях. Оказа се, че няма никакви преврати и въобще нищо. Но усетът остана: преди нямаше такива клюки, само че те се появиха. Нещо се случва.

И се случва нещо, което през днешния ден ни е познато в осведомителната война, която се води против нас за събитията в Украйна. Не желая да изреждам всички наложителни тези, само че би трябвало да призная, че не е за хора със слаби сърца всеки ден да наблюдават „ интернационалните “ медии, където има непрекъснати украински победи и съветски провали на всички фронтове, изключително на домашния. Най-малкото тази война се отразява зле на съзнанието на обществеността в страните, където желаят положителното на нас или на китайците. Това подкопава тяхната увереност да ни оказват помощ или най-малко да не се намесват.

Тук е нужно да си напомним гениалната книга под подправеното заглавие „ Изкуството на войната ” (Сун Дзъ, VI в. прочие н. е.). Невярно е, тъй като в действителност книгата е за напълно друго изкуство - изкуството да се заобикаля войната като такава, т.е. когато серия от маневри, разузнаване и психически интервенции ви разрешава да я спечелите без борби. И тази книга е написана, забележете, от китаец, а не от американец.

И китайците написаха публикацията, с която започнахме диалога – за случилото се със Си Цзинпин. Този създател се споделя Цай Си, той е беглец (или емигрант) от държавните структури на Пекин и прави нормалната си емигрантска работа - плюе някогашната си татковина.

Плюенето не е доста комплициран въпрос, просто би трябвало да изброите всичко, което вашата татковина не съумява, и да извършите грандиозни изводи, а по-късно други теоретици ще ви последват. Ето най-малко още един китайски американец, професор Пей Минсин. Той към този момент е толкоз американец, че слага семейството си - в западен жанр - на второ място: Минсин Пей. И той също разказва доста в детайли всичко, което се обърка в Китай.

А точно: Китай се провали с битката с корупцията, страната също се срутва от комерсиалната война, стартирана от Америка, и най-после, битката с ковид като цяло надвишава всевъзможни рационални граници. Е, с изключение на планът „ Един пояс, веднъж “ - за всеки западняк няма по-лош звяр, тъй че елементарно се вписва в линията. Защо? В Китай се оказва, че дейна външна политика, като тази, провеждана от президента Си, не се приема добре.

Основното е, че ръководещата класа се опасяваше от премахването на ограничаването на мандата на президента, тъй като тогава са вероятни проблеми с наследника. И още повече се опасява от промени след продължителна промяна на властта, защото всяка твърда система се разпада, когато се опитате да я промените.

И в края на краищата професор Пей е прав, още повече, че верните му думи важат като цяло за всяка страна по света във всеки миг от нейната история. Няма страни, където да няма проблеми. Единственото нещо, което липсва тук, е ясно доказателство, че тъкмо в този момент и тъкмо в Китай всички тези нормални проблеми могат да избухнат. Е, това е, има доказателства - и Пей, и Цай се кълнат в майка си, че въпреки всичко имат надеждни източници на самия връх вкъщи. Остава да се поддаде на техния сексапил и почтени очи. Между другото, те в действителност могат да имат вяра в концепциите си.

Така че няма доказателство - това, което Пей има, е датата на обявата му (в случая интервюто). Лято 2020. Какво, две години - плюс известно време преди този момент - Китай беше в рецесия, на ръба на детонация, разрушение и прелом? Да, единствено че това свидетелства за изключителната непоклатимост на системата.

Излишно е да споделям, че актуалната публикация на Цай, точка по точка, следва логиката на неговия сътрудник Пей. Затова повтаряме: през днешния ден това е същият образуван информативен призрак, както доста други. Анонимните пълнежи в интернет за преврата също са част от картината, въпреки и маргинална и без експертни знания.

Нека отбележим още един път, че няма неуязвими страни и няма страни без проблеми, в Китай единствено в нашата памет са се случвали доста неща. Но аз желая да получа информация за тези проблеми от прилични източници, а не от почитателите на Сун Дзъ, т.е. осведомителни саботьори. И в случай че медиите са се трансформирали в оръжие за война, в случай че сякаш експертни запаси се занимават със същото, а за интернет няма какво да се каже - там е законно местообитание за имитации, тогава мъчно се живее в подобен свят. Един ден въпреки всичко такива бойци на осведомителния фронт ще кажат истината, само че на никого не му хрумва да я вземе на съществено.

И тук имаме непредвиден край. В момента в Организация на обединените нации се води същинска борба за това кой да заеме мястото на шефа на Международния съюз по телекомуникации. Западнякът е американецът Дорийн Богдан-Мартин, или нашият Рашид Исмаилов, който е работил и в съветски държавни организации, и в китайската „ Хуавей “.

И в края на краищата, в миналото този съюз беше незначителна, чисто техническа работа в Организация на обединените нации, следеше по какъв начин се разпределят радиочестотите и се занимаваше с друга сходна скучна работа. И в този момент, когато Украйна, да вземем за пример, хвърля цели батальони в огъня без никакъв боен смисъл, а единствено в името на воденето на осведомителна война, в този момент в Организация на обединените нации кипят диви пристрастености: чий ще бъде интернет, в случай че позицията бъде заета от руско-китайски претендент? Ще се опълчи ли на свободата и ще блокира подривни дейности като историята с „ държавния прелом в Пекин “?

Въпреки че надали може да се надяваме, че единствено Организация на обединените нации ще реши всички проблеми на превръщането на осведомителното пространство в световно полесражение. Но и там диалогът за това е неминуем – и то от дълго време.

Превод: В. Сергеев

ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?

Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!

Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР