За мъртвите или добро, или истината
ЗАЯВЛЕНИЕ във връзка преместването на тленните остатъци на цар Фердинанд от Кобург в София
През последните дни българското общество е атакувано от главните средства за всеобща информация, в това число държавните БНР и Българска национална телевизия на Република България, с умилително-сладникави, монархо-угоднически приказки. Последните са във връзка преместването на тленните остатъци на цар Фердинанд, които бяха препогребани с необятно осветеното от гореуказаните средства за всеобща информация тържествено поклонение, събрало верноподанически персони. Сред които се виждаха и политически знакови лица на Република България.
Несъмнено преместването и препогребението на тленните остатъци на Фердинанд е частно дело на неговото семейство, което нямаме желание да дискутираме. Но елейните мнения във връзка на личността и делото на някогашния монарх, опитите той да бъде представян в една повече от удобна светлина, съставляват светотатство по отношение на националната историческа памет. И това не може да бъде отминато с безмълвие.
Накратко ще обобщаваме главните тези на актуалните ни новоизлюпени монархисти освен стараещи се да оневинят цар Фердинанд, само че изричащи хвалебствия за същия. Видите ли от 31 години царуване на същия 25 години/четвърт век/ били блестящо удостоверение на напредък на царството. И единствено идващите шест били по-различни. Но не трябва поради тези шест години да бъде отричано неговото дело в името на царство България. При това не може цялата отговорност за нещастията сполетели Родината ни да бъде търсена от монарха. Той имал поддръжката освен на тогавашния хайлайф, само че и на целия народ. Защото както Балканската, по този начин и Междусъюзническата и присъединяване в Първата международна война били в името на националния блян – българското етническо землище да бъде събрано в една страна. И в този смисъл би трябвало да се приказва за обща отговорност на цар, хайлайф и народ.
Тук няма да спорим за първия четвърт век на царуването на монарха, довели до „ напредък на Отечеството “. Няма да приказваме за „ персоналния режим “ открит от Фердинанд в страната – режим на беззакония и княжески, а по-късно царски произволи. Няма да загатваме оня, меко казано, „ блудствен шантан “, в който е трансфорат дворецът. Ще се спрем единствено на тези великански закононарушения по отношение на ориста на Майка-България, за които основна отговорност носи монархът.
Ще стартираме с Балканската война, със изгубената борба при Чаталджа на подстъпите на столицата на Османската империя Истанбул на 17-18 ноември 1912 год. Чаталджанската интервенция има за цел да се завземе града. Известно е, че Великите сили изрично се опълчват на това рисковано деяние от страна на царството България. Да не приказваме, че не може да се приказва за това, че Истанбул или Цариград, както го назоваваме ние българите, е част от етническото българско землище. Атаката при Чаталджа е плод на маниакалната надутост на Фердинанд, искащ да влезе триумфално в Цариград. За това авансово е поръчана и направена златна корона, струваща 800 000 швейцарски франка. Маниакалните упоритости да се завземе Истанбул костват на българската армия близо 3 000 войни убити и изчезнали, и над 13 000 ранени.
16 юни 1913 година става денят на идващото незаконно безумство на Фердинанд. В този ден той заповяда на военачалник М.Савов без да се осведоми държавното управление да нападне сръбските и гръцките позиции в Македония. Така стартира така наречен Междусъюзническа война, в която Родината ни води война със Сърбия, Гърция, Румъния, Османската империя и Черна гора. Войната приключва със загуба на 93 000 индивида от българската армия. Но също по този начин са изгубени Източна Тракия, забележителна част от Македония и Южна Добруджа. С две думи казано Междусъюзническата война стартирана от монарха предивиква Първата национална злополука.
Но очевидно урокът на Първата национална злополука на нищо не е научил нито царя Фердинанд, нито неговия антураж. На 1 октомври 1915 год., обявявайки война на Сърбия, България се включва в Първата международна война на страната на Централните сили – Германската, Австро-Унгарската и Османската империи. За да включи Родината ни във войната монархът получава пари от Германия.
Известно е, че начало за излизането на Татковината ни от войната става борбата при До̀бро по̀ле, състояла се на 15 септември 1918 година в Македония сред български и сръбско-френски военни формирования. Битката приключва с проваляне за България и пробив на фронта, вследствие на който България е принудена да желае помирение и да приключи присъединяване си във войната. Знае се също, че този пробив при До̀бро по̀ле става причина за Войнишкото въстание. Но на малко на брой е ясно, че както пробивът, по този начин и една от аргументите за недоволството на вдигналите се на въстание бойци са директно свързани с монарха. Тъй като част от войските са свалени от фронта и пратени в Кюстендил за отпразнуване и церемониал по случай тезоименния ден на Фердинанд. Това отслабва доста фронта и прави вероятен пробива. А въстанието е разследване от всичко това, в това число и мизерното състояние на бойците на фронта.
Ньойският контракт, с който приключва за нас Първата международна война, е разрушителен за България. Страната губи Западните околности и изходът към Егейско море. Убитите и изчезналите безследно в тази война са над 115 хиляди. България търпи Втората си национална злополука.
При 4 милиона население жертвите от двете национални произшествия са над 200 хиляди души. Със своята незаконна политика Фердинанд Сакс-Кобурготски погреба българския народен блян. А днешните монархисти и царедворци, които възхваляват тази най-мрачна фигура в актуалната история на Родината ни заслужават нашето надълбоко пренебрежение.
Сдружение „ ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ “
Сдружение „ Брод за България “
Сдружение „ Ляв Поглед “
Сдружение „ Справедлива България “
Антифашистки конгрес – България
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16543Саймън Ципис: Щом станете член на НАТО, вие сте длъжни да участвате в задгранични спорове /3 част/Алтернативен Поглед60776Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед17113КТ " Подкрепа " и " ЛЕВИЦАТА! ": Енергетиката ни е в клинична гибел! Зелената договорка е небивалица!Алтернативен Поглед16788Валентин Радомирски: районен съд Македония чака да ни бъде отнето правото на несъгласие в Европейски Съюз, с цел да продължат досегашната си политикаАлтернативен Поглед19298Валентин Радомирски: Съединени американски щати приготвят Черноморска тактика, без да търсят мнението на страните от регионаАлтернативен Поглед204508Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед120543Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79759Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!![]()
Източник: pogled.info
През последните дни българското общество е атакувано от главните средства за всеобща информация, в това число държавните БНР и Българска национална телевизия на Република България, с умилително-сладникави, монархо-угоднически приказки. Последните са във връзка преместването на тленните остатъци на цар Фердинанд, които бяха препогребани с необятно осветеното от гореуказаните средства за всеобща информация тържествено поклонение, събрало верноподанически персони. Сред които се виждаха и политически знакови лица на Република България.
Несъмнено преместването и препогребението на тленните остатъци на Фердинанд е частно дело на неговото семейство, което нямаме желание да дискутираме. Но елейните мнения във връзка на личността и делото на някогашния монарх, опитите той да бъде представян в една повече от удобна светлина, съставляват светотатство по отношение на националната историческа памет. И това не може да бъде отминато с безмълвие.
Накратко ще обобщаваме главните тези на актуалните ни новоизлюпени монархисти освен стараещи се да оневинят цар Фердинанд, само че изричащи хвалебствия за същия. Видите ли от 31 години царуване на същия 25 години/четвърт век/ били блестящо удостоверение на напредък на царството. И единствено идващите шест били по-различни. Но не трябва поради тези шест години да бъде отричано неговото дело в името на царство България. При това не може цялата отговорност за нещастията сполетели Родината ни да бъде търсена от монарха. Той имал поддръжката освен на тогавашния хайлайф, само че и на целия народ. Защото както Балканската, по този начин и Междусъюзническата и присъединяване в Първата международна война били в името на националния блян – българското етническо землище да бъде събрано в една страна. И в този смисъл би трябвало да се приказва за обща отговорност на цар, хайлайф и народ.
Тук няма да спорим за първия четвърт век на царуването на монарха, довели до „ напредък на Отечеството “. Няма да приказваме за „ персоналния режим “ открит от Фердинанд в страната – режим на беззакония и княжески, а по-късно царски произволи. Няма да загатваме оня, меко казано, „ блудствен шантан “, в който е трансфорат дворецът. Ще се спрем единствено на тези великански закононарушения по отношение на ориста на Майка-България, за които основна отговорност носи монархът.
Ще стартираме с Балканската война, със изгубената борба при Чаталджа на подстъпите на столицата на Османската империя Истанбул на 17-18 ноември 1912 год. Чаталджанската интервенция има за цел да се завземе града. Известно е, че Великите сили изрично се опълчват на това рисковано деяние от страна на царството България. Да не приказваме, че не може да се приказва за това, че Истанбул или Цариград, както го назоваваме ние българите, е част от етническото българско землище. Атаката при Чаталджа е плод на маниакалната надутост на Фердинанд, искащ да влезе триумфално в Цариград. За това авансово е поръчана и направена златна корона, струваща 800 000 швейцарски франка. Маниакалните упоритости да се завземе Истанбул костват на българската армия близо 3 000 войни убити и изчезнали, и над 13 000 ранени.
16 юни 1913 година става денят на идващото незаконно безумство на Фердинанд. В този ден той заповяда на военачалник М.Савов без да се осведоми държавното управление да нападне сръбските и гръцките позиции в Македония. Така стартира така наречен Междусъюзническа война, в която Родината ни води война със Сърбия, Гърция, Румъния, Османската империя и Черна гора. Войната приключва със загуба на 93 000 индивида от българската армия. Но също по този начин са изгубени Източна Тракия, забележителна част от Македония и Южна Добруджа. С две думи казано Междусъюзническата война стартирана от монарха предивиква Първата национална злополука.
Но очевидно урокът на Първата национална злополука на нищо не е научил нито царя Фердинанд, нито неговия антураж. На 1 октомври 1915 год., обявявайки война на Сърбия, България се включва в Първата международна война на страната на Централните сили – Германската, Австро-Унгарската и Османската империи. За да включи Родината ни във войната монархът получава пари от Германия.
Известно е, че начало за излизането на Татковината ни от войната става борбата при До̀бро по̀ле, състояла се на 15 септември 1918 година в Македония сред български и сръбско-френски военни формирования. Битката приключва с проваляне за България и пробив на фронта, вследствие на който България е принудена да желае помирение и да приключи присъединяване си във войната. Знае се също, че този пробив при До̀бро по̀ле става причина за Войнишкото въстание. Но на малко на брой е ясно, че както пробивът, по този начин и една от аргументите за недоволството на вдигналите се на въстание бойци са директно свързани с монарха. Тъй като част от войските са свалени от фронта и пратени в Кюстендил за отпразнуване и церемониал по случай тезоименния ден на Фердинанд. Това отслабва доста фронта и прави вероятен пробива. А въстанието е разследване от всичко това, в това число и мизерното състояние на бойците на фронта.
Ньойският контракт, с който приключва за нас Първата международна война, е разрушителен за България. Страната губи Западните околности и изходът към Егейско море. Убитите и изчезналите безследно в тази война са над 115 хиляди. България търпи Втората си национална злополука.
При 4 милиона население жертвите от двете национални произшествия са над 200 хиляди души. Със своята незаконна политика Фердинанд Сакс-Кобурготски погреба българския народен блян. А днешните монархисти и царедворци, които възхваляват тази най-мрачна фигура в актуалната история на Родината ни заслужават нашето надълбоко пренебрежение.
Сдружение „ ОТЕЧЕСТВЕН ФРОНТ “
Сдружение „ Брод за България “
Сдружение „ Ляв Поглед “
Сдружение „ Справедлива България “
Антифашистки конгрес – България
Гласувайте за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 104 в 25 МИР-София
Гласувайте в 10 МИР-Кюстендил за " ЛЕВИЦАТА! " с бюлетина № 19 и преференция 101
Източник:
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед16543Саймън Ципис: Щом станете член на НАТО, вие сте длъжни да участвате в задгранични спорове /3 част/Алтернативен Поглед60776Ще има ли българи, които ще платят за унижението на България в Народния спектакъл!?Алтернативен Поглед17113КТ " Подкрепа " и " ЛЕВИЦАТА! ": Енергетиката ни е в клинична гибел! Зелената договорка е небивалица!Алтернативен Поглед16788Валентин Радомирски: районен съд Македония чака да ни бъде отнето правото на несъгласие в Европейски Съюз, с цел да продължат досегашната си политикаАлтернативен Поглед19298Валентин Радомирски: Съединени американски щати приготвят Черноморска тактика, без да търсят мнението на страните от регионаАлтернативен Поглед204508Валентин Вацев: Боговете на войната се разсънват и стартират да я водят без да се интересуват от човешката воляАлтернативен Поглед120543Горещ коментар на Саймън Ципис/Израел/ за атентата против Роберт Фицо /Специално за /Алтернативен Поглед79759Валери Тодоров: Положението на Украйна става все по-тежсо! Позицията на Путин се втвърдява!
КОМЕНТАРИ