Какво ще стане с Ливан? Недостойните игри около премиера Харири

Какво ще стане с Ливан? Недостойните игри към премиера Харири будят неразбиране и паника. Дали няма да има военна ескалация? Това не е пресилено, тъй като страната продължава да е играчка в ръцете на непознати сили.
Почти всички в Близкия изток не престават да се питат за какво ливанският министър-председател Саад Харири разгласи оставката си преди три седмици не от къде да е, а таман от Саудитска Арабия? Това негово персонално решение ли е било, стимулирано от грижа за страната? Или може би от опасения за вероятен атентат против самия него, за какъвто загатна Харири? Или в действителност е бил заставен от своите саудитски " другари " да подаде оставка, с цел да хвърли страната в безпорядък и да отслаби финансираните от Иран шиитски милиции Хизбула?
Какво значи завръщането на Харири?
Възможно е в никакъв случай да не научим цялата истина. Но има признаци за това, че подмолно е бил оказан дипломатически напън над Саудитска Арабия и някои други играчи в региона. Страни като Египет и някогашната колониална мощ Франция наподобява са се задействали ловко като медиатори в спора, до момента в който немският външен министър Зигмар Габриел съумя най-вече в едно – с обществените си рецензии да настрои саудитците против себе си.
Ето че Харири се завърна в страната си, само че обстановката там остава неразбираема. Първо той разгласи, че замразява подаването на оставка и ще изчака спомагателни съвещания. А малко по-късно разгласи пред ликуващи негови последователи, че оставал с тях. От което обаче не стана напълно ясно къде тъкмо остава Харири - в страната или на премиерския пост. Не разбрахме също и по какъв начин Саудитска Арабия гледа на това развиване и дали е сложила някакви условия.
Прибирането на Харири в Бейрут въпреки всичко е добра вест. Радостно е също и това, че още една страна от Европейски Съюз е подготвена да се включи като медиатор - Кипър. Да се надяваме, че бързо ще бъде комплициран завършек на тази недостойна игра към Харири. Заради нея Ливан наподобява пред света като направлявана извън страна, в която има риск от военна ескалация – изключително в случай че забърканите страни в спора, а те са както вътре в самия Ливан, по този начин и на открито, не си наложат по-добра дисциплинираност. Защото същинският спор към момента не е решен. А Ливан няма и сили да го реши самичък.
Иран и Саудитска Арабия – двете решаващи сили
Шиитски Иран и обвързваните с сили като Хизбула да вземем за пример, фактически се стремят към разширение на въздействието си в Ливан и района. Това проличава най-добре в Сирия, където те - дружно с руснаците - помогнаха за военната победа на режима на Асад против най-вече сунитските бунтовници. Водещата сунитска мощ в района - Саудитска Арабия - пък възприема това като опасност и на собствен ред се стреми по всевъзможен начин да предотврати разширението на иранското и шиитското въздействие в района.
При това саудитското кралство в този момент се управлява от един млад престолонаследник, за който в скришен документ на немското външно разузнаване, изминал в медиите през 2015 година, се споделяше, че е податлив на импулсивни и даже рисковани дейности във външната политика. Бруталната и също толкоз безполезна война, която Мохамед бин Салман води в Йемен, единствено удостоверява тази оценка.
Конфликтът не може да бъде решен, в случай че саудитци и иранци не седнат дружно да търсят съгласие. Също както едно време - преди да избухне сегашната рецесия - сунитът Харири и шиитите от Хизбула в продължение на години работеха дружно в държавното управление. В Ливан празнуват завръщането на премиера и 74-та годишнина от независимостта на страната. Но тя към момента е играчка в ръцете на непознати сили.
Източник: Дойче веле