"Истинска катастрофа": Репортаж за края на въгледобива в България
Какво ще се случи с хилядите български служащи след отхвърли от въгледобив? Дали и те няма да тръгнат към чужбина? Агенция " Франс прес " разказва в репортаж опасенията на хората от района на мини " Марица-изток ".
" Ще бъде същинска злополука " - това е прогнозата на 34-годишния миньор Николай Динев, който към този момент от 12 години работи в " Марица-изток ". Възклицанието му в диалог с кореспонденти на организация Франс прес насочва към проектите за преустановяване на въгледобива в България - " най-бедната страна в Европейски Съюз и една от най-зависимите от въглищата ", както прецизира организацията. Френската медия напомня още, че находището е намерено от френски геолог в средата на 19 век и създадено от руски инженери.
Връщане обратно няма да има
Авторът показва, че България неведнъж се е опитвала да отсрочи края на въгледобива, само че в сегашната сериозна климатична обстановка, която международните водачи сега разискват в Глазгоу, българските миньори не трябва да си вършат илюзии. В бранша работят близо 30 000 души, а през октомври в София имаше и митинги на миньорите, само че " решението е към този момент взето ", разяснява Франс прес.
Агенцията напомня, че в границите на по този начин наречената, потреблението на въглища в България би трябвало да бъде прекъснато до 2040 - поради отделяните излъчвания на въглероден двуокис и световното стопляне. " В момента обаче 12 000 служащи ежедневно се стичат към откритите мини и димящите комини на електроцентралите, където се създава над 1/3 от електрическата енергия в страната ", четем в репортажа.
Николай Динев най-вече се опасява от несигурността. Той самият би желал период от най-малко 30 години преди закриването на мините, с цел да изкара до пенсия, само че едни показват като краен период 2026, други 2038 - за тази неустановеност става дума.
Николай до неотдавна желал да следва задочно минно инженерство и геология, с цел да стане чорбаджия, само че в този момент проектите му към този момент наподобяват иначе: " Вероятно ще отида в чужбина ", допуска 34-годишният мъж - сходно на милиони други българи, които след края на комунистическия режим през 1989 година отпътуваха да търсят по-добра орис на Запад, обобщават създателите.
Николай в началото бил в армията, сходно на татко си. Там обаче изкарвал едвам 500 лв., до момента в който в мината взима 1500 лв. за 12 часа работа дневно. От репортажа научаваме още, че с парите съумял да построи къща за фамилията и за родителите си, а през днешния ден в градината ѝ семейството отглежда плодове, зеленчуци, пилета и зайци. Николай мечтае даже за огромен плувен басейн в двора. В края на репортажа на Франс прес четем:
България и без друго е обезкървена от емиграция
" Освен за себе си, той се тревожи за България, която е обезкървена от емиграцията. " Не единствено сътрудниците в мината - обезпокоени са всички хора, които зависят от мините, в това число моят автомонтьор, " споделя той.
" Положението не е розово, " внимателно се показва и 40-годишният Живко Дерменджиев, който работи към този момент от 20 години като електроинженер в " Марица-изток ".
Той е неудовлетворен от същото: от неяснотата за бъдещето и от неналичието на съответни оферти от страна на управляващите за преобразяването на района. " Всеки ден двамата стават в тъмни зори, с цел да заловен рейса в 5:50 часа. И са измежду последните родители, които вечер прибират децата си от учебно заведение, " написа Франс прес.
Статията е преразказана от българската редакция на.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
" Ще бъде същинска злополука " - това е прогнозата на 34-годишния миньор Николай Динев, който към този момент от 12 години работи в " Марица-изток ". Възклицанието му в диалог с кореспонденти на организация Франс прес насочва към проектите за преустановяване на въгледобива в България - " най-бедната страна в Европейски Съюз и една от най-зависимите от въглищата ", както прецизира организацията. Френската медия напомня още, че находището е намерено от френски геолог в средата на 19 век и създадено от руски инженери.
Връщане обратно няма да има
Авторът показва, че България неведнъж се е опитвала да отсрочи края на въгледобива, само че в сегашната сериозна климатична обстановка, която международните водачи сега разискват в Глазгоу, българските миньори не трябва да си вършат илюзии. В бранша работят близо 30 000 души, а през октомври в София имаше и митинги на миньорите, само че " решението е към този момент взето ", разяснява Франс прес.
Агенцията напомня, че в границите на по този начин наречената, потреблението на въглища в България би трябвало да бъде прекъснато до 2040 - поради отделяните излъчвания на въглероден двуокис и световното стопляне. " В момента обаче 12 000 служащи ежедневно се стичат към откритите мини и димящите комини на електроцентралите, където се създава над 1/3 от електрическата енергия в страната ", четем в репортажа.
Николай Динев най-вече се опасява от несигурността. Той самият би желал период от най-малко 30 години преди закриването на мините, с цел да изкара до пенсия, само че едни показват като краен период 2026, други 2038 - за тази неустановеност става дума.
Николай до неотдавна желал да следва задочно минно инженерство и геология, с цел да стане чорбаджия, само че в този момент проектите му към този момент наподобяват иначе: " Вероятно ще отида в чужбина ", допуска 34-годишният мъж - сходно на милиони други българи, които след края на комунистическия режим през 1989 година отпътуваха да търсят по-добра орис на Запад, обобщават създателите.
Николай в началото бил в армията, сходно на татко си. Там обаче изкарвал едвам 500 лв., до момента в който в мината взима 1500 лв. за 12 часа работа дневно. От репортажа научаваме още, че с парите съумял да построи къща за фамилията и за родителите си, а през днешния ден в градината ѝ семейството отглежда плодове, зеленчуци, пилета и зайци. Николай мечтае даже за огромен плувен басейн в двора. В края на репортажа на Франс прес четем:
България и без друго е обезкървена от емиграция
" Освен за себе си, той се тревожи за България, която е обезкървена от емиграцията. " Не единствено сътрудниците в мината - обезпокоени са всички хора, които зависят от мините, в това число моят автомонтьор, " споделя той.
" Положението не е розово, " внимателно се показва и 40-годишният Живко Дерменджиев, който работи към този момент от 20 години като електроинженер в " Марица-изток ".
Той е неудовлетворен от същото: от неяснотата за бъдещето и от неналичието на съответни оферти от страна на управляващите за преобразяването на района. " Всеки ден двамата стават в тъмни зори, с цел да заловен рейса в 5:50 часа. И са измежду последните родители, които вечер прибират децата си от учебно заведение, " написа Франс прес.
Статията е преразказана от българската редакция на.
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ