Портретът като отражение на вътрешния пламък на личността
Какво ще се случи, когато концепцията за „ Аз “-а се трансферира в изкуството, откъдето може би в никакъв случай не си е тръгвала? Навярно ще се появи портретът.
Като художествено, артистично и писмено изображение, без значение под каква форма е заимствуван, той съставлява едно копие на нечий оригинал, с всичките му следващи тълкования, значително уловени мигове, които приказват за трансформацията на индивида и най-много – отражение на вътрешния пламък на личността.
Портретът поражда като род в изкуството, който има за цел да пресъздаде визията на даден човек, трансформирал се в модел за неопределен срок. Изобразява лицето му и неговото изражение, с цел да остави спомен за портретирания във времето. Всъщност обаче е доста повече.
Съвременният портрет е психическо огледало на индивида, което разкрива неговата душа. А и тази на основателя му. В портрета „ Аз “ – обликът е персонален и обществен, действителен и съвършен. Той показва визията, само че истината, която тя крие. Портретът буди човешкото въображение и постоянно бива дорисуван от него. Той разкрива вижданията на портретирания за себе си, позицията и внушенията на портретиста и усещанията на другите – фенове, читатели, слушатели.
Портретурата пуска своите корени от изящното изкуство във фотографията, литературата, където създателят обрисува не просто облик, а воин, в музиката, където арката на портретирания допира човешките сетива, в киното, където предлага нова призма, през която да се гледа даден филм и да се доближи до дълбочината на контурите, та даже и в публицистиката.
В каквато и среда да се осъществя той, портретът вълнува на първо място с историята, която споделя за индивида в него. Именно тя предизвика един колекционер да закупи дадена картина, един елементарен човек да се спре на съответна портретна фотография или да се потопи в някое вълнуващо литературно или кино произведение.
В това да допуснеш непознатия човешки облик в своя дом има нещо персонално, и то се състои в откриването на част от себе си в портрета или от този, който би желал да бъдеш. С него запълваш и неналичието от топлотата на друго човешко наличие, на положителната компания.
Портретът е прекарване, което те води във вътрешния свят на другия. Той е и метод на другарство, и опция за непосредственост. Има както способността да покаже човешката хубост, по този начин и обществената мощ да промени действителността на индивида в кадър, в случай че става дума за портретна снимка да вземем за пример.
Важна роля в портретурата играе и връзката сред създателя и обекта, който той пресъздава. От построяването на тази връзка зависи и запечатването на одухотворения момент върху човешкия облик.
За този „ букет от страсти “ в „ Какво се случва “ описаха: фотографката Диляна Гергова, чиято „ Работилница за портрети “ може да бъде посетена сред 2 и 4 юли в София; Галина Иванова, създател на книгата „ Българките. Портрети на 100 забележителни дами “; основателките на първия и единствен Международен фестивал на портретния филм; и един портретист, чиито произведения са благосъстоятелност на някои от най-големите колекционери на изтънчено изкуство в Европа и Америка, като обликът, който основава на международния балетист Рудолф Нуреев дели една стена с оригинал на Салвадор Дали.
Повече чуйте в звуковите файлове.
Като художествено, артистично и писмено изображение, без значение под каква форма е заимствуван, той съставлява едно копие на нечий оригинал, с всичките му следващи тълкования, значително уловени мигове, които приказват за трансформацията на индивида и най-много – отражение на вътрешния пламък на личността.
Портретът поражда като род в изкуството, който има за цел да пресъздаде визията на даден човек, трансформирал се в модел за неопределен срок. Изобразява лицето му и неговото изражение, с цел да остави спомен за портретирания във времето. Всъщност обаче е доста повече.
Съвременният портрет е психическо огледало на индивида, което разкрива неговата душа. А и тази на основателя му. В портрета „ Аз “ – обликът е персонален и обществен, действителен и съвършен. Той показва визията, само че истината, която тя крие. Портретът буди човешкото въображение и постоянно бива дорисуван от него. Той разкрива вижданията на портретирания за себе си, позицията и внушенията на портретиста и усещанията на другите – фенове, читатели, слушатели.
Портретурата пуска своите корени от изящното изкуство във фотографията, литературата, където създателят обрисува не просто облик, а воин, в музиката, където арката на портретирания допира човешките сетива, в киното, където предлага нова призма, през която да се гледа даден филм и да се доближи до дълбочината на контурите, та даже и в публицистиката.
В каквато и среда да се осъществя той, портретът вълнува на първо място с историята, която споделя за индивида в него. Именно тя предизвика един колекционер да закупи дадена картина, един елементарен човек да се спре на съответна портретна фотография или да се потопи в някое вълнуващо литературно или кино произведение.
В това да допуснеш непознатия човешки облик в своя дом има нещо персонално, и то се състои в откриването на част от себе си в портрета или от този, който би желал да бъдеш. С него запълваш и неналичието от топлотата на друго човешко наличие, на положителната компания.
Портретът е прекарване, което те води във вътрешния свят на другия. Той е и метод на другарство, и опция за непосредственост. Има както способността да покаже човешката хубост, по този начин и обществената мощ да промени действителността на индивида в кадър, в случай че става дума за портретна снимка да вземем за пример.
Важна роля в портретурата играе и връзката сред създателя и обекта, който той пресъздава. От построяването на тази връзка зависи и запечатването на одухотворения момент върху човешкия облик.
За този „ букет от страсти “ в „ Какво се случва “ описаха: фотографката Диляна Гергова, чиято „ Работилница за портрети “ може да бъде посетена сред 2 и 4 юли в София; Галина Иванова, създател на книгата „ Българките. Портрети на 100 забележителни дами “; основателките на първия и единствен Международен фестивал на портретния филм; и един портретист, чиито произведения са благосъстоятелност на някои от най-големите колекционери на изтънчено изкуство в Европа и Америка, като обликът, който основава на международния балетист Рудолф Нуреев дели една стена с оригинал на Салвадор Дали.
Повече чуйте в звуковите файлове.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ