Какво се случва, когато децата са пренебрегнати?
Какво се случва, когато децата са подценени, споделят психолози. Родителите, които постоянно са заети със личните си каузи, не дават на детето вниманието, от което се нуждае толкоз доста. Ако главните потребности са задоволени, това не значи, че детето е изцяло задоволено от живота. Има потребност от топлота, грижа, интерес към дребните му проблеми; би трябвало да бъде изслушано.
В актуалния живот времето има доста висока цена. Силно липсва. Работим съвсем седем дни в седмицата, прекарваме часове в придвижване по градските артерии, похапваме на тичешком, прибираме се у дома, когато на открито е мрачно. Така се оказва, че актуалните родители са безнадеждно заети.
Но детето има потребност от внимание.
Докато мама и баща изкарват прехраната, децата се развиват под наблюдението на непознати в детски градини и учебни заведения. Родителите са уверени, че тяхната задача е да обезпечат на детето най-необходимото: храна и облекла, да дадат пари за посещаване на кино и да купят билет за летен лагер. Но какво да кажем за поверителни диалози, фамилни вечери и топлота?
Какви настройки се дават на детето, което пораства без родителско внимание?
Когато
Нагласите, получени в детството, не ви разрешават да извършите най-хубавия избор. В резултат на това не можем да намерим благополучие във взаимоотношенията си. И нашите деца са ни в тежест. Но можем добре да отслабим резултата на детските настройки. Какво изисква това?
Първо, да идентифицирате в себе си настройките, които са се формирали заради неналичието на родителско внимание. И по-нататък да не им разрешаваме да бъдат спънка за нашето развиване.
Лошо е да си прекомерно щастлив/твърде печален.
Всички деца са прочувствени същества. Те се пробват да живеят в този свят, вършат първите стъпки към разбирането на околната среда. И имат потребност от човек, който да ги научи да разпознават страстите и да ги ръководят. Но в подмяна на това им е обещано единствено да схванат, че би трябвало да се държат сдържано. И нямат различен избор, с изключение на да се научат да сдържат страстите си.
Показването на усеща е като демонстрация на уязвимост.
При децата всички прекарвания са откровени и директни. Детето се ядосва, в случай че го обидят. И в идеалния случай грижовните родители би трябвало да утешат, „ изтрият сълзите “, тъй че по-късно дребният човек да се научи самичък да се оправя с прекарванията си. Но детето от самото начало е учено, че възприятията са демонстрация на уязвимост, това е позор.
Моите потребности и стремежи не са значими.
Детето има свои лични специфични потребности. Има потребност от нещо, желае друго… Детето има потребност от обичан човек, който да попита за това, за желанията и потребностите му. Но възрастните в никакъв случай не им обръщаха внимание и вие стигнахте до извода, че нищо от това няма значение.
Говоренето за вашите проблеми не е нещо, което да безпокои хората.
Детето пораства, поддържа връзка, социализира се. Има усложнения в общуването със съученици, другари, братя, сестри. И детето би трябвало да знае, че може да пристигна и да опише на мама и баща за всичките си проблеми. Но родителите ви нямаха време за проблемите на децата и от този момент вие ги пазите в себе си.
Само слабите плачат.
Всички хора плачат и няма от какво да се срамят. В последна сметка, плачът е натурален метод за превъзмогване на прекарванията. Но когато детето плаче и фамилията няма визия, че то го прави с причина, сълзите му се пренебрегват. Желанието да се сдържат сълзите и вярата, че плачът е неприличен, е характерен признак на родителското равнодушие.
Гневът е отрицателна страст и би трябвало да се заобикаля.
Всяко дете се ядосва в избрани обстановки, тъй като гневът е неизменима част от живота ни. Но децата се нуждаят от помощта на възрастните, с цел да схванат възприятието на яд и да се научат по какъв начин да го ръководят. И сте се научили да потискате и замествате гнева. В края на краищата, евентуално сте били осъдени, че сте го посочили.
Разчитайте на другите – рано или късно ще бъдете разочаровани.
Когато едно дете има потребност от помощ, поддръжка, мъдра дума, родителите не са задоволителни. И се оказва, че е по-добре въобще да не очаквате помощ от някого, с цел да не се разстроите по-късно от отхвърли.
Хората не се интересуват от това, което споделям.
В детството светът към нас наподобява необикновен и прелестен. Всичко изненадва детето, то се стреми да споделя доста и да пита за него. Но родителите отхвърлят „ празното “ детско бръщолевене, досадното „ Защо? “. И последователно стига до извода, че думите му не съставляват интерес за никого. И би било по-добре, в случай че въобще не питате нищо.
Аз съм самичък на света.
Без да получиш топлота, грижа и поддръжка от постоянно заетите и безразлични родители, осъзна, че си самичък.
Това са единствено уроци, научени в фамилията. Но действителността е друга: възприятията могат да сплотяват индивида със самия него и с другите. А способността да ги тествате е индикатор за мощ и здраве. Разбиране и приемане на вашите потребности и мисли към благополучен живот. За да се преодолее едно затруднение, би трябвало да се приказва за него. Плачът не е неприличен. Ако показваме възприятията си, хората ще ни опознаят по-добре. Гневът е обръщение на тялото, което прави индивида по-силен. Доверието е значима част в работата в екип. Каквото и да желаете да кажете е значимо. И би трябвало да се каже. Ние живеем в свят с други хора. И няма да сме сами
.
