Какво се прави, за да не се разпилее едно наследство,

Какво се прави, с цел да не се разпилее едно завещание, в случай че има разногласия по него?

А.Е., София

 

Няма спор, че в случай че има нещо, което в правния мир да поражда постоянно доста кавги, неясноти и проблеми, то сигурно е наследството и наследяването. И всички те стартират незабавно след откриването на наследството. Според чл.1 на Закона за наследството (ЗН) то  " се открива сега на гибелта в последното местопребиваване на умрелия ". След това законът дефинира кой, какво, какъв брой и по какъв начин наследява, кой е неподобаващ за заместничество и кой е правоприемник по закон и така нататък

Докато обаче се стигне до всичко това, Гражданския процесуален кодекс (ГПК) планува едно особено охранително произвеждане, което има за цел да запази, да резервира наследството. Законодателят го е нарекъл произвеждане по намерено завещание.

То има за цел и се употребява точно за опазване на имуществото на умрелия с оглед ползите на неговите наследници и кредитори посредством осъществяване на запечатване, списък, оценка. Стотици са хипотезите, по които може да бъде провокирано сходно произвеждане - някой от наследниците употребява парцел без знанието на останалите, или пък различен изнася движимости от жилището на наследодателя, или просто тъй като наследниците ги няма сега, или тъй като наследодателят не е оставил наследници и в неговите права и отговорности ще встъпи страната или общината и т.н, и така нататък
Както излиза наяве и от самото му название, това произвеждане може да стартира от самото разкриване на наследството. От този миг може да се изиска и запечатването. Необходимо е да се знае, че имуществото, което е останало след гибелта на едно лице, се запечатва в откритите от закона случаи от районния съд по мястото, където е намерено наследството или се намира имуществото. Това значи, че в случай че се открива завещание в София, то би трябвало да се желае от Софийския областен съд. Ако наследството се открива в София, само че примерно унаследен парцел се намира в Пловдив, то тогава може да се желае и от пловдивския областен съд.
Районният съд пък може да разпореди на общината или кметството посредством собствен орган да извърши запечатването. По искане на молителя запечатването може да бъде предоставено и на правосъдния реализатор.
Законът категорично дефинира - чл.554 от Граждански процесуален кодекс, кой е акредитиран да желае запечатване. Това е всеки, който претендира, че има право на завещание. Може да го прави и кредиторът, който има изпълнителен лист против умрелия. Когато пък има отсъстващи наследници, то това може да правят прокурорът и кметът на общината, региона или кметството.
Ако районния арбитър удовлетвори настояването, то той може да разпореди осъществяването на запечатването на държавния или частния правосъден реализатор.
За запечатването наложително се сформира протокол, в който се показва датата, по чие разпореждане е станало запечатването, обозначение на запечатаните пространства, каси, сандъци и други и малко изложение на незапечатаните предмети. Този протокол се подписва от длъжностното лице и присъствуващите страни.
Законът дефинира, че всеки, който има право да желае запечатване, може да желае разпечатване и списък на имуществото. Последните две дейности са предоставени също на районния арбитър, който още веднъж може да употребява държавен или частен правосъден реализатор. В протокола за разказа се разказват поотделно всички движимости по реда на разпечатването. За оценка на движимостите пък може да бъде назначено експерт. При разказа се позволяват до наличие наследниците на умрелия и кредиторите. Законът разреша да се прави списък даже без да е направено запечатване. Описаните движимости се предават против автограф на наследниците или на някой от тях, а в случай че няма такива или те не желаят да ги одобряват, те се предават за бранене на трето лице. Това може да бъде правосъден реализатор, юрист, нотариус, доверено лице.