Какво представлява емоционалното учене? Как може то да бъде интегрирано

Какво съставлява прочувственото учене? Как може то да бъде интегрирано в нашата просветителна система?

Темата разяснява в “Нашият ден “ Юлия Мишкова , преподавател по история.

“Емоциите като метод на преподаване и насърчаване на обществените умения не са нещо ново. Ако се върнем доста обратно във времето, когато въобще са почнали полемиките какви следва да бъдат задачите на образованието, още тогава стартират и отговори, в които виждаме, че фокусът на развиване на всеки един възпитаник в просветителната система, би следвало да бъде холистичен и да визира и неговото личностно развиване. “

“Това не е нещо ново, само че сигурно е нещо, което излезе на напред във времето в последните години. Какво в действителност значи да работим за обществено и прочувствено учене и обществено прочувствено развиване на един възпитаник ? Отговорът е доста къс. Това значи да работим за развиването на неговата персона. Така че всеки един възпитаник, който следва да приключи учебно заведение в един миг, да се осъществя в своя живот, да може да се оправя със своя вътрешен свят и с всичко, което му се случва като интеракции със социума. “

Образователната система у нас

“Първата стъпка за връщането и изкарването на фокус на общественото и прочувственото учене е в действителност самата роля на учителя и неговото самостоятелно, личностно и професионално развиване. За да може учителят да развива изцяло своите възпитаници и да развива съответните настройки в своите възпитаници, е редно и той самият да обръща внимание на своя вътрешен свят, с цел да рефлектира по същите области, по които следва да работи с учениците си, тъй че да го прави оптимално пълноценно. “

“Това е първата стъпка и си мисля, че тя отчасти е залегнала на равнище образователни стратегии в нашата просветителна система. И от ден на ден излиза на напред във времето като област, върху която учителите да се развиват, да споделят опит и да се учат един от различен. “

Учебни материали

“Ние залагаме на работа в няколко съществени направления. Едната е да се опитваме да приготвяме учителите да преподават интегрирано социално-емоционално компетентности. Това значи да се връщат и да концентрират вниманието на учениците върху обособените компетентности в часовете, които по този начин или другояче преподават. Такъв образец би могъл да бъде една рефлексия в края на образователен час, в която в действителност учениците да споделят какво им е помогнало да се оправят със съответните задания и какво им е попречило, с цел да развиваме техните умения да ръководят процесите на учене. “



Темата разяснява в “Нашият ден “ Мила Иванова , преподавател по британски.

“По отношение на разликата сред познавателни и социално-емоционални способи, когато приказваме за рамката, която използваме, ние стъпваме на една организация в Съединени американски щати, която преди 30 година вкарва въобще термина социално-емоционално учене. “

“Можем да ги разделим в три огромни области. Първата е обвързвана с вътрешния свят на децата или на възрастните, прочувствения им вътрешен свят, което значи на простоват език – можем ли да познаваме и да назоваваме вярно страстите, които използваме с задоволителен колорит и подробност, което излиза, че е нещо изненадващо мъчно за хора от всякаква възраст. “

“Можем ли да назоваваме мощните си страни, познаваме ли добре личните предубеждения и стандарти, реакции в дадени обстановки. И по какъв метод прочувственият вътрешен свят въздейства върху дейностите и решенията, които взимаме. “

“Това е обвързвано и с това доколко можем да се направляваме и контролираме. Всеки знае, че когато изпитаме мощно възприятие на благополучие или на яд, е значимо да имаме механизми, по които да преработим тази страст, с цел да не се стигне до нападателни прояви, или до недопустимо държание в някаква обстановка. “

Взаимодействието с близките
“Другата част е ориентирана по-скоро към взаимоотношението с близките. По какъв метод построяваме връзка, значими другарства и връзки. “

Разговорите можете да чуете от звуковите файлове.