Марш, марш с генерала наш при войнолюбците в Брюксел
Какво прави президентът Румен Радев, когато върви на Европейски съвет в Брюксел заради липса на постоянен министър председател? Среща се с войнолюбци. Но в България показва непоносимост към тях.
На последния Европейски съвет през предходната година българският президент се подписа под на 15 декември, в които се споделя: " Европейският съюз остава зает с даването на политическа и военна поддръжка на Украйна, по-специално посредством Европейския механизъм за поддръжка на мира и военната задача на Европейски Съюз за даване на помощ в поддръжка на Украйна и като ускори даването на поддръжка на двустранна основа ".
Седмица по-късно той остави в действие решението на Народното събрание за военна помощ на Украйна, само че даде да се разбере, че го прави с омерзение. " За страдание, войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна с голямо болшинство и задължиха служебното държавно управление да подписа контракт с Украйна за такава помощ ", той на 23 декември в отговор на рецензиите на лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, че не е наложил несъгласие. С други думи, назначеното от Радев служебно държавно управление е почтено, самият той не е поемал никакъв ангажимент в Брюксел, а войнолюбци извиват ръцете на борците за мир в България.
Къде президентът е откровен - в Брюксел или в София?
Правилният отговор е: нито там, нито тук. Когато човек има радикално друго държание на две места, евентуално гледа да угоди на трето. За да бъде разгадано държанието му, най-добре е да не се слуша какво приказва, а да се ревизира какво премълчава. В новогодишното си одобрение към българския народ той укри в словесната слама едно рационално зърно. Каза ни, че " покрай нас избухна опустошителна за Европа война, която продължава да се разгаря и ожесточава ". После продължи в същия звук, че " и тази година не ни подминаха естествените бедствия ". Излиза, че няма отговорни, тъй като всичко се е стоварило от небето. За естествените бедствия може да е ненапълно прав, само че дали е по този начин за войната? Тя надали се самозапалва като горски пожар в летните горещини. Радев е единственият върховен боен отпред на страна в Европейски Съюз, само че единствено той пропусна в новогодишното си обръщение да спомене причинителя на войната. Сякаш във висшите военни школи са го учили по кое време и по какъв начин се берат билки и гъби, а не кой и как управлява оръжия.
Всички знаят кой е агресорът, само че езикът на българския президент не можа да се обърне и да каже " Русия ". Ако се придържа към правилото да приказва за Русия единствено положително или нищо, ще излезе, че към този момент я е отписал. Но Русия не трябва да се третира като умряла работа. Тя е огромна и все някой ден ще откри сили да се опомни. Тогава тайните или очевидни съидейници на подпалвачите на война ще се усещат неловко.
Радев няма за какво да чака неопределеното бъдеще, тъй като и през днешния ден
има аргументи да е конфузeн
Не толкоз пред Путин, който не му прати приветствена картичка, а пред българското общество и европейските сътрудници на България. Все по-видимо става, че президентът изолира България в европейския ъгъл, макар че за илюзия подвига ненужен звук за влизане в Шенгенската зона. Европа освен не бърза да я приобщи в пространството без вътрешни граници, само че изостря своята недоверчивост към политиката на българските управляващи. Причините са две: безнаказаната корупция на високо ниво и добавеното през предходната година двуличие към съветската експанзия. Това са същите две аргументи, заради които през 2022 година бяха 6,3 милиарда евро, полагащи се на Унгария от постоянния европейски бюджет.
Президентът получава информация от първа ръка и евентуално схваща, че в случай че върви по пътя на унгарския министър председател Виктор Орбан, би трябвало да приготви страната за самозадоволяване при вероятно пресъхване на европейската помощ. Едва ли е случайно неговото предизвестие в новогодишното му обръщение, че " никой извън няма да се загрижи за нашия прогрес, за нашето достолепие и място под слънцето, за бъдещето на нашата Родина и децата на България ". Това значи, че или не схваща смисъла на европейската взаимност, или е решил, че страната може да мине без нея в името на други полезности.
Въпреки че владее непознати езици,
Радев демонстрира затруднена дарба
за разбираема връзка със своите европейски сътрудници. В това отношение той може да се окаже по-зле подложен даже от Бойко Борисов, който разчиташе на безсловесно другарство посредством жестове и език на тялото (прегъдки, потупване по гърба и пр.) Ако би трябвало с две думи да се оцени европейското му наличие, те са отчуждаване и безчувственост. Поканата на концерт във Виена и предстоящото на 23 януари посещаване в България на австрийския канцлер Карл Нехамер надали ще разтопи ледовете, тъй като Радев към този момент развива синдром на еврофобия, от който преди него заболя лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
По-нататъшните му участия в Европейския съвет ще бъдат тъга за душата му, тъй като решителноста на Европа да оказва помощ на Украйна пораства, а неговата понижава. Най-доброто, на което може да се надява, с цел да избави престижа си, е да се сформира постоянно държавно управление с министър председател, който да го отърве от брюкселските му премеждия.
На последния Европейски съвет през предходната година българският президент се подписа под на 15 декември, в които се споделя: " Европейският съюз остава зает с даването на политическа и военна поддръжка на Украйна, по-специално посредством Европейския механизъм за поддръжка на мира и военната задача на Европейски Съюз за даване на помощ в поддръжка на Украйна и като ускори даването на поддръжка на двустранна основа ".
Седмица по-късно той остави в действие решението на Народното събрание за военна помощ на Украйна, само че даде да се разбере, че го прави с омерзение. " За страдание, войнолюбците в Народното събрание взеха решение за военна помощ за Украйна с голямо болшинство и задължиха служебното държавно управление да подписа контракт с Украйна за такава помощ ", той на 23 декември в отговор на рецензиите на лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова, че не е наложил несъгласие. С други думи, назначеното от Радев служебно държавно управление е почтено, самият той не е поемал никакъв ангажимент в Брюксел, а войнолюбци извиват ръцете на борците за мир в България.
Къде президентът е откровен - в Брюксел или в София?
Правилният отговор е: нито там, нито тук. Когато човек има радикално друго държание на две места, евентуално гледа да угоди на трето. За да бъде разгадано държанието му, най-добре е да не се слуша какво приказва, а да се ревизира какво премълчава. В новогодишното си одобрение към българския народ той укри в словесната слама едно рационално зърно. Каза ни, че " покрай нас избухна опустошителна за Европа война, която продължава да се разгаря и ожесточава ". После продължи в същия звук, че " и тази година не ни подминаха естествените бедствия ". Излиза, че няма отговорни, тъй като всичко се е стоварило от небето. За естествените бедствия може да е ненапълно прав, само че дали е по този начин за войната? Тя надали се самозапалва като горски пожар в летните горещини. Радев е единственият върховен боен отпред на страна в Европейски Съюз, само че единствено той пропусна в новогодишното си обръщение да спомене причинителя на войната. Сякаш във висшите военни школи са го учили по кое време и по какъв начин се берат билки и гъби, а не кой и как управлява оръжия.
Всички знаят кой е агресорът, само че езикът на българския президент не можа да се обърне и да каже " Русия ". Ако се придържа към правилото да приказва за Русия единствено положително или нищо, ще излезе, че към този момент я е отписал. Но Русия не трябва да се третира като умряла работа. Тя е огромна и все някой ден ще откри сили да се опомни. Тогава тайните или очевидни съидейници на подпалвачите на война ще се усещат неловко.
Радев няма за какво да чака неопределеното бъдеще, тъй като и през днешния ден
има аргументи да е конфузeн
Не толкоз пред Путин, който не му прати приветствена картичка, а пред българското общество и европейските сътрудници на България. Все по-видимо става, че президентът изолира България в европейския ъгъл, макар че за илюзия подвига ненужен звук за влизане в Шенгенската зона. Европа освен не бърза да я приобщи в пространството без вътрешни граници, само че изостря своята недоверчивост към политиката на българските управляващи. Причините са две: безнаказаната корупция на високо ниво и добавеното през предходната година двуличие към съветската експанзия. Това са същите две аргументи, заради които през 2022 година бяха 6,3 милиарда евро, полагащи се на Унгария от постоянния европейски бюджет.
Президентът получава информация от първа ръка и евентуално схваща, че в случай че върви по пътя на унгарския министър председател Виктор Орбан, би трябвало да приготви страната за самозадоволяване при вероятно пресъхване на европейската помощ. Едва ли е случайно неговото предизвестие в новогодишното му обръщение, че " никой извън няма да се загрижи за нашия прогрес, за нашето достолепие и място под слънцето, за бъдещето на нашата Родина и децата на България ". Това значи, че или не схваща смисъла на европейската взаимност, или е решил, че страната може да мине без нея в името на други полезности.
Въпреки че владее непознати езици,
Радев демонстрира затруднена дарба
за разбираема връзка със своите европейски сътрудници. В това отношение той може да се окаже по-зле подложен даже от Бойко Борисов, който разчиташе на безсловесно другарство посредством жестове и език на тялото (прегъдки, потупване по гърба и пр.) Ако би трябвало с две думи да се оцени европейското му наличие, те са отчуждаване и безчувственост. Поканата на концерт във Виена и предстоящото на 23 януари посещаване в България на австрийския канцлер Карл Нехамер надали ще разтопи ледовете, тъй като Радев към този момент развива синдром на еврофобия, от който преди него заболя лидерката на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова.
По-нататъшните му участия в Европейския съвет ще бъдат тъга за душата му, тъй като решителноста на Европа да оказва помощ на Украйна пораства, а неговата понижава. Най-доброто, на което може да се надява, с цел да избави престижа си, е да се сформира постоянно държавно управление с министър председател, който да го отърве от брюкселските му премеждия.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ