Какво общо може да имат Русия, Венецуела, Китай и Иран?

Какво общо може да имат Русия, Венецуела, Китай и Иран? Не доста. Това, което ги сплотява, е общият им зложелател - демократичните общества.

Автокрациите по света от ден на ден се поддържат в съревнованието си с демократичните общества. Това споделя носителката на премията " Пулицър ", американската журналистка и историчка в изявление за телевизия Current Time – рускоезична телевизионна и цифрова мрежа, ръководена от Радио Свободна Европа/ Радио Свобода.

" Русия , Китай , Иран , Северна Корея , Венецуела и Зимбабве , Азербайджан и Ангола нямат обща идеология ", споделя тя. " Но те имат области, в които могат да си сътрудничат, както и общи ползи. А част от тях са финансови ".

" Китайците влагат в автократични режими по целия свят, след което оказват помощ в поддържането им ", прибавя тя. " Руснаците вършат същото.... Предлагат наемници на диктатори в Африка, които са в неволя. Те търсят области, в които имат нещо общо и в които могат да си оказват помощ взаимно ".

В новата си книга " Autocracy, Inc: Диктаторите, които желаят да ръководят света " , Епълбаум написа, че в основата на такива държавни управления стоят " комплицирани мрежи, формирани от клептократични финансови структури, технологии за наблюдаване и професионални пропагандисти, които си сътрудничат с голям брой режими ".
Какво сплотява диктаторите
В изявление за Current Time Епълбаум споделя, че неналичието на обща идеология е фундаменталната разлика спрямо геополитическата обстановка през ХХ век. Тогава има комунистически блок, всички в него употребяват един и същи език и имат доста сходни политически и обществени системи.

Сега макар неналичието на централизираща идеология, международните автокрации имат " общ зложелател ", отбелязва тя.

" Общият зложелател е... всеки, който живее в демократичния свят, и всеки, който употребява езика на демокрацията... на правата на индивида, прозрачността, отчетността, върховенството на закона, справедливостта ", споделя Епълбаум.

Въпреки това тези режими схващат, че демократичните полезности и език остават търсени. Във Венецуела да вземем за пример хората излязоха на улицата, с цел да призоват за бистрота, правдивост и господство на закона макар " в действителност безобразната тирания " в страната.
Има вродено увлечение на хората към живот в по-справедливо общество, в което жителите имат някакво въздействие
" Хората желаят да живеят в общество, в което има господство на закона, където правосъдната система работи ", споделя Епълбаум пред Current Time.

" Мисля, че това може да се види на доста места. Става въпрос за вроденото увлечение на хората към живот в по-справедливо общество, в което жителите имат някакво въздействие ", споделя тя.
Дезинформацията
По време на Студената война има западни комунистически партии, споделя Епълбаум. Комунистическа партия има даже и в Съединени американски щати . Те имат един и същи език и тесни връзки със Съветския съюз . Сега това не постоянно е казусът, само че това не пречи на другите типове агитация да се допълват.

Освен това, щом са освободени от идеологията, актуалните властнически режими имат доста по-големи благоприятни условия да въздействат върху политическото и общественото развиване в отворените общества.

" Авторитарната агитация в този момент може да доближи до хората в Съединени американски щати по метод, по който комунистическата агитация не можеше ", споделя Епълбаум. Друго преимущество, което тези режими имат, са парите, с които могат да си купуват въздействие.

" Всички тези неща им дават повече принадлежности за въздействие върху вътрешните диспути и политическите диалози в демокрациите, както и върху техните стопански системи ", прибавя тя.

Медии като кремълската Russia Today " се оказаха положителни в... основаването на властнически роман, който разказва автокрациите като безвредни, сигурни и постоянни, а демокрациите - като разграничени, безредни и дегенерирали ", споделя Епълбаум. " Сега в Интернет е налична друга версия на този роман в милиони форми ".

Това съответствува времево с неодоволството на една част от американците със обществените, демографските, икономическите и политическите промени през последните няколко десетилетия.

Авторитарните режими не са предизвикали " отдръпването от демокрацията " в Съединени американски щати и други демократични страни, " само че помогнаха да му се даде език ", споделя тя и прибавя, че " те задълбочават съществуващите разделения. "
Методът " Путин "
Ан Епълбаум стартира да следи съветския президент Владимир Путин още при започване на политическата му кариера. Сега в книгата си тя написа за въздействието, което той оказва върху властническия свят.

„ Мисля, че първичната му концепция за Русия беше един тип „ следена народна власт “, с някои детайли на народна власт и даже някои детайли на независимост на словото. Но с следени избори, на които той щеше да взема решение кои да бъдат главните претенденти “, споделя тя.
В началото на режима на Путин в Русия всеки може да се показва, стига да не бъде чуван от прекомерно доста хора
В началото Путин поддържа положителни връзки със Запада. В Санкт Петербург се организира и една от срещите на Г-7 . Тогава по думи на Епълбаум в Русия съществува сравнителна независимост, в която всеки може да се показва, стига да не бъде чуван от прекомерно доста хора.

Този модел обаче се срутва. Причината е, че съветската стопанска система е надълбоко корупирана, като „ всъщност е основана, с цел да направи доста богати една дребна част от хората там “.

Според Епълбаум обаче съветският президент оказва доста въздействие върху другите недемократични режими по света. Причината е, че Русия стартира да се опълчва на разпоредбите на интернационалната система доста по-рано от всички останали.

" Методът на Путин за идване на власт е, че когато е на по-ниска позиция, той забогатява, като всъщност краде пари от съветската страна, изнася ги от страната, пере ги в чужбина и ги връща назад, правейки богат и себе си, и група хора в близост ", споделя Епълбаум.

Сега този способ на замогване и придобиване на власт е употребен и от доста други автократични режими, прибавя тя.