За него смисълът на актьорството е да поставя важните проблеми

За него смисълът на актьорството е да слага значимите проблеми на сцената. Имитацията, споделя той, е „ досада “. Актьорът Явор Милушев получава премия „ Икар “ за извънреден принос към българския спектакъл. Той е човек на деня на Свободна Европа.

За него смисълът на това да е артист е да слага на сцената проблемите, които вълнуват хората. Той прави тъкмо това към този момент повече от 50 години.

Тази година Явор Милушев ще получи премия за извънреден принос към българския спектакъл. Новината беше обявена при започване на февруари, а церемонията ще се организира на 27 март.

Явор Милушев е роден на 9 януари 1948 година в семейство на правист и фармацевтка. Родът на майка му е от Чехия. Актьорът споделя за себе си в изявление пред през 2023 година, че е „ шопоевропеец “.

„ Половината в действителност съм европеец – по майка. По татко – шоп. Аз съм шопоевропеец. “

Милушев следва радио, кино и телевизионна техника в Прага, тогава столица на Чехословакия. През 1972 година приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ (сега НАТФИЗ) в класа на Желчо Мандаджиев. През 1980 година специализира в кралския Шекспиров спектакъл в Лондон.

Актьорската си кариера стартира на сцената на Пловдивския трагичен спектакъл , където играе от 1973 до 1979 година След това играе на сцената на спектакъл „ Сълза и смях “ (1979 – 1993), по-късно и в Театър „ 199 “ и Малък градски спектакъл „ Зад канала “ .

Участвал е в десетки постановки в кариерата си. Малка част от тях са „ Медея “ (Еврипид), „ Много звук за нищо “ (Уилям Шекспир), „ Хъшове “ (Иван Вазов), „ Албена ” (Йордан Йовков), „ Трамвай предпочитание “ (Тенеси Уилямс), „ Двама на люлката ” (Уилям Гибсън).

Милушев взе участие в доста постановки на театралния режисьор Любен Гройс (1934-1982 г.) и дефинира работата си с него като основна за актьорската си кариера.

А Гройс за Явор Милушев, че „ може да му се поверят най-сложните креативен задания. Резултатът ще бъде ексцентричен и постоянно сполучлив. Затова публиката го търси и хората го обичат. “

За Милушев всяка роля е значима.

„ Не мога да кажа, че съм се стремил към успех. Всичко съм правил тъй че да нося проблем, който желая да споделям с хората “, споделя той през 2019 година в изявление за.

В това той намира смисъла на актьорството.

„ Една колежка ме попита за какво съм станал актьор. Отговорих – с цел да приказвам с хората. Сцената е това – да намериш метод посредством ролята да кажеш своите проблеми и тези, които вълнуват индивида. За да си потребен “, споделя той.

„ Да имитираш нещо “, по думите му, „ е досада “.

Явор Милушев е взел участие във филмите „ Необходимият виновник “ (1971), „ Пикник “ (1973), „ Пътят към София “ (1979), „ Дело 205/1913 година П. К. Яворов “ (1984), „ Копнежи по белия път “ (1987), както и в сериала „ Дървото на живота “ (2013).

Автор е на книгата „ 42-23 “ (1998), монографията „ Чешки профили в публичното развиване на следосвобожденска България “ (1998), а през 2019 година издава книгата с автобиографични детайли „ Апокриф за воаяжа на една овца от стадото на пастира “ (изд. „ Книгомания “).

Бил е народен представител в 39-ото Народно заседание (2001-2005) и заместник-министър на културата (2007-2009) в държавното управление на Сергей Станишев.

Явор Милушев е женен за актрисата Цветана Манева . Любовта сред тях се заражда по време на фотосите на игралния филм „ Началото на деня “ (1975). Двамата са дружно от този момент.

„ Божи подарък е самият живот. Останалото е чест и достолепие “, споделя Милушев пред през 2023 година

„ А любовта съгласно мен би трябвало да се написа с основно Л. “