Икономика на кръстопът. Три прогнози за България
Какво ни чака през 2023 година, когато светът ще бъде изправен пред съществени стопански провокации?
Готови ли сме да преминем през турбулентната 2003 година без постоянно държавно управление, без бюджет и без пакет от закони, изправени пред чакалнята на еврозоната?
Прогнози дават икономистите проф. Татяна Хубенова, Юлиан Войнов и Георги Ангелов, които дават отговор на два въпроса:
Пред какви провокации ще бъде изправена страната ни през идната година и какъв път за превъзмогването им виждате?
2023 година ще бъде крачка напред към еврозоната или оттегляне?
Прогнозите на анализаторите следват.
Проф. Татяна Хубенова от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на икономистите в България:
Самонастройването на българската стопанска система към рецесиите би трябвало да се засилва по-целенасочено към „ новите нормалности “ - инфлация и нов модел на напредък с вложения за декарбонизация
За 2023 година прогнозните упования за България са за понижаване на стопанския напредък, само че се планува по-„ плитка “ криза. Можем да чакаме въздържане на инфлацията под 8-10%, само че остават обвързваните с нея опасности заради енергийната инфлация като структурно най-неблагоприятен външен и вътрешен фактор.
Българската стопанска система сподели относително добра адаптивност пред 2022 година с постигнатия позитивен ритъм на стопански напредък, въпреки и при релативно висок ритъм на инфлация и условен спад в действително изражение на междинната заплата и на приходите на годишна база.
Безусловно е нужна по-адекватна обществена отбрана против инфлацията в най-засегнатите недофинансирани браншове и обществено уязвими групи, като тези ограничения би трябвало да се плануват навременно, а не под синдикален и публичен напън..
Предизвикателствата пред българската стопанска система за 2023 година са обусловени от три съществени риска:
-По-силна справедлива насила да се икономизират разноските освен на страната, само че и на всеки стопански индивид (включително домакинствата) съгласно пазарните трендове.
Няма възможност да се допусне инфлационна серпантина, т.е. да порастват цени и да нарастват заплати. За целта е постанова по-активна антикризисна политика. Същевременно заради основни разлики в приходната част на бюджетите на стопанските субекти, неравенствата ще продължат да се задълбочават и ще оказват влияние върху хода на излизането от рецесията.
- Има риск от закъснение на средносрочните стопански решения, в това число за асимилиране на средства и фондове на Европейски Съюз, което би влошило загубата на исторически значимо време на България за рационализация. Самонастройването на българската стопанска система към рецесиите би трябвало да се засилва по-целенасочено към „ новите нормалности “- инфлация и нов модел на напредък с вложения за декарбонизация.
- Има риск за закъснение на вложенията в модернизацията на съответни браншове. Затова ролята на страната нараства, тъй като в актуалната световна среда страните се конкурират по опциите си за осъществяване на по-активна антикризисна и капиталова политика.
.jpg )
Убедена съм, че страната ни би трябвало да продължи решително да се приготвя за приемане на еврото, а не за оттегляне.
Впечатляващо е, че съгласно последното социологическо наблюдаване бизнесът (две трети от интервюираните фирми) утвърждава присъединението на страната към еврозоната и прави оценка позитивните резултати, които се чакат от въвеждането на еврото върху стопанската система на страната ни и върху бизнеса.
България не се отдалечава от Еврозоната, само че в 2022 година означи по-високи темпове на инфлация спрямо изискуемия конвергентен индикатор. По останалите индикатори за номинална конвергенция демонстрираме фискална резистентност и индикаторите ни са съгласно изискваните прагови стойности.
Ако има политическа воля, срокът в 2024 година, с който сме се заели е реален.
България е заинтригувана да се причисли към икономическото пространство на еврото като втората най-важна интернационална валута в света.
Подкрепяйки стабилността на лв. с намаляването на инфлацията в 2023 година, следва да се подготвим стабилно за приемане на еврото. Необходима ни е по-голяма еластичност на акомодацията на основа на преодоляване на принадлежности и ограничения на антикризисна политика и по-добро осъществяване на условията за европейска интеграция. Георги Ангелов, старши икономист в Институт “Отворено общество ” и заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация и член на Американската икономическа асоциация:
С подобаващите ограничения 2003 година може да е успешна
Основното предизвикателство е рискът от криза в Съединени американски щати и Европа, който би се отразил и в България.
От една страна, рецесията доста би понижила световната инфлация, надлежно и българската, само че от друга – ще се отрази отрицателно на стопанската система на страната, поради спад на търсенето от главните търговски сътрудници. Едновременно закъснение и на инфлацията, и на стопанската система ще се отрази пък отрицателно на бюджетните доходи.
Ситуацията е сложна, само че има благоприятни условия за реакция. С ускорени промени и потребление на европейските средства може да се обезпечи вътрешен стопански подтик, посредством който да се избегне криза в България и да се реализира стопански напредък и през 2023 година
Това ще помогне и за възстановяване на бюджета, като съществуват и голям брой спомагателни благоприятни условия – повишение на събираемостта на приходите (както от Лукойл Нефтохим, по този начин и от други сектори), усъвършенстване на програмата за отплата на цените на тока, тъй че да изключи тези бизнеси, които печелят от рецесията.
При подобаващи ограничения не просто можем да преодолеем провокациите, а даже 2023 година е допустимо да бъде сполучлива.
Почти сме подготвени за еврозоната, само че остава едно съществено предизвикателство – да понижим инфлацията, с цел да осъществим Маастрихтските критерии.
Има благоприятни условия – и при цените на горивата, и при цените на газа и силата, въпросът е да се работи целеустремено и самоуверено. Това ще помогне освен за еврото, само че и ще е положително за покупателната дарба на семействата, която пострада от високата инфлация.
Юлиан Войнов, финансов и стопански анализатор, учител в Стопанската академия в Свищов:
Политическа зрялост и отговорност – от това имаме потребност през 2023 г.
Предизвикателствата пред българската стопанска система през 2023 година не са малко и в същото време идната година е една от най-важните в българското историческо развиване като страна членка на Европейски Съюз.
Очакваният са, че най-сетне страната ще бъде призната в зоната за свободна търговия Шенген и, може би още по-важно, след 17 години като член на Европейски Съюз най-сетне България ще бъде призната в еврозоната. От тази позиция страната ни следва да се оправи със следните доста съществени провокации.
На първо място е значимо да се уталожи политическата борба и да се сформира постоянно държавно управление. При неналичието на такова и най-много на работещ парламент, доста от нужните законодателни промени, свързани главно с двете посочени нагоре провокации, както и със средствата по Плана за възобновяване и резистентност, няма да могат да бъдат признати, което би било сериозна спирачка за тяхното реализиране.
На второ място е извънредно значимо да се одобри постоянен бюджет за идната година, защото одобряваните сега от Народното събрание промени в данъчното и осигурителното законодателство на парче са извънредно рискови за финансова непоклатимост на страната и то освен по отношение на приемането ни в еврозоната, само че въобще във връзка с валутния ръб и макроикономическата непоклатимост на страната.
Дали страната ще успее да преодолее посочените провокации, зависи напълно от политическата зрялост и отговорност на политическите партии в Българския парламент.
Трудно е от актуалната вероятност, както и поради горните условия, да се отговори дали България е подготвена за еврозоната. Към сегашния миг това не наподобява да е по този начин, само че до окончателното решение има още време. България може би няма да дава отговор изцяло на всички условия за влизане в еврозоната, в случай че те се поясняват в техния дословен и стеснен тип, само че в случай че европейските институции подходят доброжелателно, както направиха с приемането на Хърватия, опцията за приемането ни в еврозоната е изцяло действителна.
Все отново следва още един път да се подчертае, че тази опция се предопределя в голяма степен от самите нас. Една от отличителните характерности на Хърватия, които извънредно доста ѝ помогнаха да влезе в еврозоната и Шенген е, че в страната имаше освен доста ясно изразена единна политическа позиция по въпроса, само че и самото общество беше изцяло уверено, че това е единственият верен път за развиване на страната.
За страдание в България това освен, че не е по този начин, само че и една част от парламентарно показаните партии не престават да употребяват манипулативна информация и „ различни “ причини и обстоятелства, с цел да основават подозрения и заблуди в обществото от правилността на решението за приемането ни в еврозоната, което се регистрира от външните наблюдаващи и което отслабва позицията на страната. В тази връзка впрягането на властта и институциите, както силата на проевропейските партии в ясна и ярка поддръжка на проевропейския път на развиване на България е от изключителна значимост.
Дано този път българския политически хайлайф се окаже на равнището на съдбовните провокации и благоприятни условия през България.
Светлана Ваташка
Готови ли сме да преминем през турбулентната 2003 година без постоянно държавно управление, без бюджет и без пакет от закони, изправени пред чакалнята на еврозоната?
Прогнози дават икономистите проф. Татяна Хубенова, Юлиан Войнов и Георги Ангелов, които дават отговор на два въпроса:
Пред какви провокации ще бъде изправена страната ни през идната година и какъв път за превъзмогването им виждате?
2023 година ще бъде крачка напред към еврозоната или оттегляне?
Прогнозите на анализаторите следват.
Проф. Татяна Хубенова от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките, ръководител на Съюза на икономистите в България:
Самонастройването на българската стопанска система към рецесиите би трябвало да се засилва по-целенасочено към „ новите нормалности “ - инфлация и нов модел на напредък с вложения за декарбонизация
За 2023 година прогнозните упования за България са за понижаване на стопанския напредък, само че се планува по-„ плитка “ криза. Можем да чакаме въздържане на инфлацията под 8-10%, само че остават обвързваните с нея опасности заради енергийната инфлация като структурно най-неблагоприятен външен и вътрешен фактор.
Българската стопанска система сподели относително добра адаптивност пред 2022 година с постигнатия позитивен ритъм на стопански напредък, въпреки и при релативно висок ритъм на инфлация и условен спад в действително изражение на междинната заплата и на приходите на годишна база.
Безусловно е нужна по-адекватна обществена отбрана против инфлацията в най-засегнатите недофинансирани браншове и обществено уязвими групи, като тези ограничения би трябвало да се плануват навременно, а не под синдикален и публичен напън..
Предизвикателствата пред българската стопанска система за 2023 година са обусловени от три съществени риска:
-По-силна справедлива насила да се икономизират разноските освен на страната, само че и на всеки стопански индивид (включително домакинствата) съгласно пазарните трендове.
Няма възможност да се допусне инфлационна серпантина, т.е. да порастват цени и да нарастват заплати. За целта е постанова по-активна антикризисна политика. Същевременно заради основни разлики в приходната част на бюджетите на стопанските субекти, неравенствата ще продължат да се задълбочават и ще оказват влияние върху хода на излизането от рецесията.
- Има риск от закъснение на средносрочните стопански решения, в това число за асимилиране на средства и фондове на Европейски Съюз, което би влошило загубата на исторически значимо време на България за рационализация. Самонастройването на българската стопанска система към рецесиите би трябвало да се засилва по-целенасочено към „ новите нормалности “- инфлация и нов модел на напредък с вложения за декарбонизация.
- Има риск за закъснение на вложенията в модернизацията на съответни браншове. Затова ролята на страната нараства, тъй като в актуалната световна среда страните се конкурират по опциите си за осъществяване на по-активна антикризисна и капиталова политика.
Убедена съм, че страната ни би трябвало да продължи решително да се приготвя за приемане на еврото, а не за оттегляне.
Впечатляващо е, че съгласно последното социологическо наблюдаване бизнесът (две трети от интервюираните фирми) утвърждава присъединението на страната към еврозоната и прави оценка позитивните резултати, които се чакат от въвеждането на еврото върху стопанската система на страната ни и върху бизнеса.
България не се отдалечава от Еврозоната, само че в 2022 година означи по-високи темпове на инфлация спрямо изискуемия конвергентен индикатор. По останалите индикатори за номинална конвергенция демонстрираме фискална резистентност и индикаторите ни са съгласно изискваните прагови стойности.
Ако има политическа воля, срокът в 2024 година, с който сме се заели е реален.
България е заинтригувана да се причисли към икономическото пространство на еврото като втората най-важна интернационална валута в света.
Подкрепяйки стабилността на лв. с намаляването на инфлацията в 2023 година, следва да се подготвим стабилно за приемане на еврото. Необходима ни е по-голяма еластичност на акомодацията на основа на преодоляване на принадлежности и ограничения на антикризисна политика и по-добро осъществяване на условията за европейска интеграция. Георги Ангелов, старши икономист в Институт “Отворено общество ” и заместник-председател на управителния съвет на Българската макроикономическа асоциация и член на Американската икономическа асоциация:
С подобаващите ограничения 2003 година може да е успешна
Основното предизвикателство е рискът от криза в Съединени американски щати и Европа, който би се отразил и в България.
От една страна, рецесията доста би понижила световната инфлация, надлежно и българската, само че от друга – ще се отрази отрицателно на стопанската система на страната, поради спад на търсенето от главните търговски сътрудници. Едновременно закъснение и на инфлацията, и на стопанската система ще се отрази пък отрицателно на бюджетните доходи.
Ситуацията е сложна, само че има благоприятни условия за реакция. С ускорени промени и потребление на европейските средства може да се обезпечи вътрешен стопански подтик, посредством който да се избегне криза в България и да се реализира стопански напредък и през 2023 година
Това ще помогне и за възстановяване на бюджета, като съществуват и голям брой спомагателни благоприятни условия – повишение на събираемостта на приходите (както от Лукойл Нефтохим, по този начин и от други сектори), усъвършенстване на програмата за отплата на цените на тока, тъй че да изключи тези бизнеси, които печелят от рецесията.
При подобаващи ограничения не просто можем да преодолеем провокациите, а даже 2023 година е допустимо да бъде сполучлива.
Почти сме подготвени за еврозоната, само че остава едно съществено предизвикателство – да понижим инфлацията, с цел да осъществим Маастрихтските критерии.
Има благоприятни условия – и при цените на горивата, и при цените на газа и силата, въпросът е да се работи целеустремено и самоуверено. Това ще помогне освен за еврото, само че и ще е положително за покупателната дарба на семействата, която пострада от високата инфлация.
Юлиан Войнов, финансов и стопански анализатор, учител в Стопанската академия в Свищов:
Политическа зрялост и отговорност – от това имаме потребност през 2023 г.
Предизвикателствата пред българската стопанска система през 2023 година не са малко и в същото време идната година е една от най-важните в българското историческо развиване като страна членка на Европейски Съюз.
Очакваният са, че най-сетне страната ще бъде призната в зоната за свободна търговия Шенген и, може би още по-важно, след 17 години като член на Европейски Съюз най-сетне България ще бъде призната в еврозоната. От тази позиция страната ни следва да се оправи със следните доста съществени провокации.
На първо място е значимо да се уталожи политическата борба и да се сформира постоянно държавно управление. При неналичието на такова и най-много на работещ парламент, доста от нужните законодателни промени, свързани главно с двете посочени нагоре провокации, както и със средствата по Плана за възобновяване и резистентност, няма да могат да бъдат признати, което би било сериозна спирачка за тяхното реализиране.
На второ място е извънредно значимо да се одобри постоянен бюджет за идната година, защото одобряваните сега от Народното събрание промени в данъчното и осигурителното законодателство на парче са извънредно рискови за финансова непоклатимост на страната и то освен по отношение на приемането ни в еврозоната, само че въобще във връзка с валутния ръб и макроикономическата непоклатимост на страната.
Дали страната ще успее да преодолее посочените провокации, зависи напълно от политическата зрялост и отговорност на политическите партии в Българския парламент.
Трудно е от актуалната вероятност, както и поради горните условия, да се отговори дали България е подготвена за еврозоната. Към сегашния миг това не наподобява да е по този начин, само че до окончателното решение има още време. България може би няма да дава отговор изцяло на всички условия за влизане в еврозоната, в случай че те се поясняват в техния дословен и стеснен тип, само че в случай че европейските институции подходят доброжелателно, както направиха с приемането на Хърватия, опцията за приемането ни в еврозоната е изцяло действителна.
Все отново следва още един път да се подчертае, че тази опция се предопределя в голяма степен от самите нас. Една от отличителните характерности на Хърватия, които извънредно доста ѝ помогнаха да влезе в еврозоната и Шенген е, че в страната имаше освен доста ясно изразена единна политическа позиция по въпроса, само че и самото общество беше изцяло уверено, че това е единственият верен път за развиване на страната.
За страдание в България това освен, че не е по този начин, само че и една част от парламентарно показаните партии не престават да употребяват манипулативна информация и „ различни “ причини и обстоятелства, с цел да основават подозрения и заблуди в обществото от правилността на решението за приемането ни в еврозоната, което се регистрира от външните наблюдаващи и което отслабва позицията на страната. В тази връзка впрягането на властта и институциите, както силата на проевропейските партии в ясна и ярка поддръжка на проевропейския път на развиване на България е от изключителна значимост.
Дано този път българския политически хайлайф се окаже на равнището на съдбовните провокации и благоприятни условия през България.
Светлана Ваташка
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ