Форд бие Ферари на пистата
Какво му е на истинското " Форд против Ферари ", та трябваше българският дистрибутор да го замести със скучното " Пълно ускоряване ", обезличаващо кино лентата до едно от многочислените генерични копия на " Бързи и гневни "?
Режисиран е от фена на старомодния роман и бавната камера Джеймс Манголд (Walk the Line, " Копленд ", " Ескорт до пандиза ", " Логан " ), т.е. въобще не очаквайте " Бързи и гневни ", въпреки и това да е филм за бързи коли и високи скорости. Въпреки тъпото заглавие в " Пълно ускоряване " не липсват драматизъм, същински характери и високооктанови актьорски осъществявания от Крисчън Бейл и Мат Деймън. Филмът следва канавата на обичайна спортна драма и въпреки да не предлага изненади в повествователно отношение, е приятна панорама поради солидната постановка, вълнуващата актьорска игра и отлично сниманото от оператора Федон Папамайкъл финално рали.
Сюжетът стъпва върху действително съществуващи персони и събития - единственият успех на " Форд моторс " и американското автомобилостроене като цяло на европейския рейсинг маратон " 24-те часа на Льо Ман ". Зад триумфа стоят някогашният лауреат на ралито Карол Шелби, слязъл от кормилото поради здравословни проблеми и отдал се на конструкторска работа, и английският водач, деец от Втората международна война, Кен Майлс. Действието се разиграва през 60-те години на XX век, сюжетът си разрешава някои дребни волности по отношение на историята. Бейл, още веднъж кокалест и жилест след миналогодишната " тлъста " роля на Дик Чейни във " Вице ", получава по-зрелищния персонаж. Ролята му обаче е най-вече физическа - Мат Деймън отнася по-голямата част от конфликтите и разговора. Спортните филми нормално са истории за съперничество, тук в основата е другарство и съдействие - двамата мъже на междинна възраст, обединени от фантазията си, против корпоративните клечки във " Форд моторс ". Именно те са техният немезис - не съперниците на пистата " Ферари ", които участват в сюжета напълно епизодично и се запомнят главно с пародийното камео на Ремо Джироне като остарелия Енцо.
Екранният спор стъпва върху погрешния факт, че костюмарите се съпротивляват против избора кой да кара супербързия GT в решаващото съревнование - сприхавият и капризен Майлс или някой " по-удобен ". Може и срещу да са били, само че истината е, че той пилотира спортния " Форд " още в първата му изява през 1965 година, когато не печели. Тази загуба предшества три поредни победи - с инат и инженерен талант Шелби и Майлс съумяват да се наложат и да донесат трофеи на неуверения внук на Хенри Форд - Хенри Форд II. Филмът е повече за тяхното партньорство и по-малко за купите, обаче най-впечатляващата му част е точно финалът на " Льо Ман ", същинско наслаждение освен за почитателите на " Формула 1 ", само че и за почитателите на зрелищното кино.
За съжаление кодата на " Пълно ускоряване " - експлоатираща сантименталния детайл в сюжет, Кен Майлс като брачен партньор и татко - е непотребна и евтина, смъква го съвсем до равнището на " Бързи и гневни ".
Режисиран е от фена на старомодния роман и бавната камера Джеймс Манголд (Walk the Line, " Копленд ", " Ескорт до пандиза ", " Логан " ), т.е. въобще не очаквайте " Бързи и гневни ", въпреки и това да е филм за бързи коли и високи скорости. Въпреки тъпото заглавие в " Пълно ускоряване " не липсват драматизъм, същински характери и високооктанови актьорски осъществявания от Крисчън Бейл и Мат Деймън. Филмът следва канавата на обичайна спортна драма и въпреки да не предлага изненади в повествователно отношение, е приятна панорама поради солидната постановка, вълнуващата актьорска игра и отлично сниманото от оператора Федон Папамайкъл финално рали.
Сюжетът стъпва върху действително съществуващи персони и събития - единственият успех на " Форд моторс " и американското автомобилостроене като цяло на европейския рейсинг маратон " 24-те часа на Льо Ман ". Зад триумфа стоят някогашният лауреат на ралито Карол Шелби, слязъл от кормилото поради здравословни проблеми и отдал се на конструкторска работа, и английският водач, деец от Втората международна война, Кен Майлс. Действието се разиграва през 60-те години на XX век, сюжетът си разрешава някои дребни волности по отношение на историята. Бейл, още веднъж кокалест и жилест след миналогодишната " тлъста " роля на Дик Чейни във " Вице ", получава по-зрелищния персонаж. Ролята му обаче е най-вече физическа - Мат Деймън отнася по-голямата част от конфликтите и разговора. Спортните филми нормално са истории за съперничество, тук в основата е другарство и съдействие - двамата мъже на междинна възраст, обединени от фантазията си, против корпоративните клечки във " Форд моторс ". Именно те са техният немезис - не съперниците на пистата " Ферари ", които участват в сюжета напълно епизодично и се запомнят главно с пародийното камео на Ремо Джироне като остарелия Енцо.
Екранният спор стъпва върху погрешния факт, че костюмарите се съпротивляват против избора кой да кара супербързия GT в решаващото съревнование - сприхавият и капризен Майлс или някой " по-удобен ". Може и срещу да са били, само че истината е, че той пилотира спортния " Форд " още в първата му изява през 1965 година, когато не печели. Тази загуба предшества три поредни победи - с инат и инженерен талант Шелби и Майлс съумяват да се наложат и да донесат трофеи на неуверения внук на Хенри Форд - Хенри Форд II. Филмът е повече за тяхното партньорство и по-малко за купите, обаче най-впечатляващата му част е точно финалът на " Льо Ман ", същинско наслаждение освен за почитателите на " Формула 1 ", само че и за почитателите на зрелищното кино.
За съжаление кодата на " Пълно ускоряване " - експлоатираща сантименталния детайл в сюжет, Кен Майлс като брачен партньор и татко - е непотребна и евтина, смъква го съвсем до равнището на " Бързи и гневни ".
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ