„Вади ножовете“ - модерен реверанс към Агата Кристи
Какво ли не чу по своя адрес Райън Джонсън, откак преди 2 години излезе неговият Епизод VIII от вселената на Star Wars? Режисьорът на „ Looper: Убиец във времето “, „ Brick ” и „ Братята Блум “ смути правоверните почитатели с желанието си да промени и модернизира евангелието на Лукас.
„ Дисни “ явно харесва това: макар рецензиите филмът бе финансово сполучлив, Джонсън бе поканен да написа и режисира идната „ безименна “ междузвездна трилогия, която да се раздели с епохата и персонажите от „ Сагата Скайуокър “ и да полети в друга посока. До момента на плана не е публично дадена „ зелена светлина “, само че и Джонсън във всяко едно изявление уклончиво удостоверява, че продължава да работи по него. Междувременно той направи жанров завой и снима филм, който, въпреки без касовия капацитет на един Star Wars, обира единомислещо овациите на рецензия и аудитория.
„ Вади ножовете “ (Knives Out) е съвременен прочит върху престъпните загадки на Агата Кристи. Филмът е по едно и също време демодиран и подигравателен, почит и метапрочит на жанра, тайнственост и комедия. Той дава и една от дребното благоприятни условия на Даниел Крейг да се отърси от сянката на сътрудник 007 и да изиграе по-различна роля. В същото време „ Вади ножовете “ е и генерална подготовка за партньорството му с новата бондгърл, кубинката Ана де Армас: преди да се появят дружно в „ Смъртта може да изчака “, двамата разделят екрана в този филм.
Райън Джонсън и режисира, и написа съобразителния престъпен сюжет, не само богат на изненадващи обрати, само че и посипан с духовити диалози и карикатурни облици. Актьорският състав е приятност – с изключение на двамата упоменати виждаме Джейми Лий Къртис, Дон Джонсън, Тони Колет, Майкъл Шанън, Кристофър Плъмър, както и Крис Евънс в надалеч по-интересна и плодородна роля от плоския Капитан Америка.
Макар режисьорът да е от Съединени американски щати и отново там да се развива действието, а героят на Крейг (единствен англичанин в каста) да върти език в изразителен южняшки акцент, това е един много английски по дух и звучене филм. Не единствено поради наследството на Кристи и определения фон – мистериозно готическо имение с дълги коридори, секрети проходи и скърцащи стълби.
Харлан Тромби (Плъмър) е най-известният и богат създател на престъпни романи в света. Когато е открит с прерязано гърло в нощта след 85-ия си рожден ден, всички членове на фамилията му се оказват в ребус, напомнящ негов бестселър. Разпитват ги освен служителите на реда, а и мистериозен детектив с бутафорното име Беноа Бланк (Еркюл Поаро, ти ли си?), а пък, става известно, всеки от тях има лъжлива версия за събитията и претекст да посегне на стареца. Бланк не изпитва съмнение единствено към южноамериканската прислужница (Де Армас) заради нейното изумително заболяване – да повръща гневно всякога, щом от устата й излезе даже най-невинна неистина.
В хола на Тромби стои инсталация от ножове, наподобяваща стоманения престол от „ Игра на тронове “, и това напълно не е единствената закачлива отпратка в текста на Р. Джонсън (все отново и тук имаме – въпреки и в дребен формат - братоубийствена битка за власт и кинти). Колко от тях фактически са наточени, ще се разбере най-после, както и кой ще се смее финален. Иначе не би било добра кримка.
„ Дисни “ явно харесва това: макар рецензиите филмът бе финансово сполучлив, Джонсън бе поканен да написа и режисира идната „ безименна “ междузвездна трилогия, която да се раздели с епохата и персонажите от „ Сагата Скайуокър “ и да полети в друга посока. До момента на плана не е публично дадена „ зелена светлина “, само че и Джонсън във всяко едно изявление уклончиво удостоверява, че продължава да работи по него. Междувременно той направи жанров завой и снима филм, който, въпреки без касовия капацитет на един Star Wars, обира единомислещо овациите на рецензия и аудитория.
„ Вади ножовете “ (Knives Out) е съвременен прочит върху престъпните загадки на Агата Кристи. Филмът е по едно и също време демодиран и подигравателен, почит и метапрочит на жанра, тайнственост и комедия. Той дава и една от дребното благоприятни условия на Даниел Крейг да се отърси от сянката на сътрудник 007 и да изиграе по-различна роля. В същото време „ Вади ножовете “ е и генерална подготовка за партньорството му с новата бондгърл, кубинката Ана де Армас: преди да се появят дружно в „ Смъртта може да изчака “, двамата разделят екрана в този филм.
Райън Джонсън и режисира, и написа съобразителния престъпен сюжет, не само богат на изненадващи обрати, само че и посипан с духовити диалози и карикатурни облици. Актьорският състав е приятност – с изключение на двамата упоменати виждаме Джейми Лий Къртис, Дон Джонсън, Тони Колет, Майкъл Шанън, Кристофър Плъмър, както и Крис Евънс в надалеч по-интересна и плодородна роля от плоския Капитан Америка.
Макар режисьорът да е от Съединени американски щати и отново там да се развива действието, а героят на Крейг (единствен англичанин в каста) да върти език в изразителен южняшки акцент, това е един много английски по дух и звучене филм. Не единствено поради наследството на Кристи и определения фон – мистериозно готическо имение с дълги коридори, секрети проходи и скърцащи стълби.
Харлан Тромби (Плъмър) е най-известният и богат създател на престъпни романи в света. Когато е открит с прерязано гърло в нощта след 85-ия си рожден ден, всички членове на фамилията му се оказват в ребус, напомнящ негов бестселър. Разпитват ги освен служителите на реда, а и мистериозен детектив с бутафорното име Беноа Бланк (Еркюл Поаро, ти ли си?), а пък, става известно, всеки от тях има лъжлива версия за събитията и претекст да посегне на стареца. Бланк не изпитва съмнение единствено към южноамериканската прислужница (Де Армас) заради нейното изумително заболяване – да повръща гневно всякога, щом от устата й излезе даже най-невинна неистина.
В хола на Тромби стои инсталация от ножове, наподобяваща стоманения престол от „ Игра на тронове “, и това напълно не е единствената закачлива отпратка в текста на Р. Джонсън (все отново и тук имаме – въпреки и в дребен формат - братоубийствена битка за власт и кинти). Колко от тях фактически са наточени, ще се разбере най-после, както и кой ще се смее финален. Иначе не би било добра кримка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ