Какво е реалността и как разбираме, че нещо е реално?

...
Какво е реалността и как разбираме, че нещо е реално?
Коментари Харесай

В сложния свят на елементарните частици

Какво е действителността и по какъв начин разбираме, че нещо е действително? – този въпрос занимава Ричард Докинс в книгата му The Magic of Reality.
Информацията, която добиваме директно посредством сетивата си, несъмнено е действителна, написа Докинс, също и тази, до която доближаваме благодарение на телескопи, микроскопи и радиовълни. Третият вид е основаването на модели, които да потвърдят допускането, че дадена действителност работи по един или различен метод.

Именно подобен модел сътвори наскоро интернационален екип учени в лабораторията Ферми и откри отклоняване в държанието на една субатомна парченце, наречена мюон. Това проучване, както и няколко по-раншни, е на път да промени знанието  ни за законите на физиката, на които се подчинява живота ни - всичко от това да залепим магнит на хладилника до метода, по който топката влиза в баскетболния панер - се подчинява на тези закони. Четирите фундаментални сили, които дефинират взаимоотношението на обектите и частиците във вселената са: силата тежестта или гравитацията,  електромагнитното взаимоотношение, мощното взаимоотношение и слабото взаимоотношение.

Изследването, извършено във Фермилаб, е на път да уточни съществуването на пета естествена мощ. Тъй като държанието на субатомната парченце, която изследва не се подчинява на познатите ни физични закони.

За смисъла и смисъла на научните опити, освен тези на Фермилаб, само че и по-раншните на учените от ЦЕРН, споделя доцент доктор Венелин Кожухаров от катедра „ Атомна физика “ на Физическия факултет. Той споделя, че е „ значимо освен откритието, само че и точността и прецизността, с които е извършен опитът. И, че Напредъкът в науката идва от високопрецизни проучвания, не толкоз от разтърсващи открития . “

Доц. Кожухаров ни оказва помощ да навлезем в нелеката тематика на физиката на обикновените частици и да си дадем сметка за размера и смисъла на работата на учените.

През 2014-а доцент доктор Венелин Кожухаров предлага конструирането на опита PADME (Positron Annihilation into Dark Matter Experiment) взаимно с италиански учени от Националната обсерватория във Фраскати, Италия. Експериментът е отдаден на търсенето на така наречен тъмни фотони – евентуален медиатор на тъмната с познатата ни материя. Част от детекторите на опита са направени във Физическия факултет на СУ, а през февруари тази година приключи набора на данни събирани няколко месеца и скоро се чакат нови резултати.

За всичко това Венелин Кожураво споделя в „ Лабиринти на познанието “

Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР