Какво е обяснението на понятието “пол, възприето от българската конституция,

Какво е обяснението на понятието “пол ”, възприето от българската конституция, и има ли то независимо психическо или обществено изражение, друго от биологичното. Този въпрос насочи Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) към Конституционния съд (КС). Делото е формирано в петък и визира транссексуалните хора у нас, които желаят да трансформират пола и ЕГН. Върховните магистрати насочат и още два въпроса. Единият е по какъв начин е решен на конституционно равнище салдото сред понятието “пол ” и правото на персонален живот, в смисъл дали държавните органи би трябвало да зачетат последствията от персоналната идентификация на човек, който се е определил към пол, друг от биологичния. Другият значим въпрос е дали българската конституция признава върховенството на Конвенцията за отбрана на правата на индивида и главните свободи във връзка с понятието “пол ”. Любопитна детайлност е, че докладчик е Красимир Влахов, който, преди да стане парламентарен арбитър, беше ръководител на Гражданската гилдия на Върховен касационен съд. Питането е поради тълкувателно дело, в което Върховен касационен съд би трябвало да даде отговор на въпроса дали е позволена юридическа смяна на пола при транссексуалност. То е формирано поради спорната правосъдна процедура. В шест решения на Върховен касационен съд се споделя, че Законът за гражданската регистрация не дава опция да се напише пол, друг от биологичния. Какво обаче би трябвало да се прави по каузи, формирани по тъжби на транссексуални хора, които са претърпели интервенция и желаят да им бъде изменен полът и ЕГН-то. В пет каузи Четвърто гражданско поделение показва, че би трябвало да бъде позволена юридическа смяна на пола. И това да стане въз основа на Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи, която, откакто е утвърдена у нас, е част от вътрешното право. Тези решения се базират на съда в Страсбург, който споделя, че полът, името, половата ориентировка и половият живот попадат в графата на персоналната сфера, т.е. с отхвърли да се промени полът юридически, се нарушава конвенцията. Друго решение обаче показва, че понятието “пол ” е възприето на конституционно равнище. В него се акцентира, че главните права не са безгранични. Те би трябвало да се преценяват с публичния интерес. Именно “балансът сред публичния интерес и този на индивида не позволява съдът да зачете различен пол с изключение на биологичния ”. Противоречиви отговори дават и съдилищата в страната. В настояването на Върховен касационен съд се споделя, че в случай че се реши, че в България е позволена юридическа смяна на пола, ще би трябвало да се обясни и при какви условия може да се случи. Поставят се следните условия: транссексуалност на молителя, правоспособност и да не е в брак, тъй като при промяна на пола може да се окаже с един и същи пол със брачна половинка си, а това по конституция е неприемливо. Върховен касационен съд прави обширен исторически и медицински обзор на понятието “транссексуалност ”. “Транссексуалните хора изживяват своето полово самоопределяне по друг метод ”, се споделя в мнението. “Те трансформират или желаят да трансформират тялото си, с цел да го приведат колкото може в по-голямо сходство с идентичността си ”, се споделя още в него. Съдиите акцентират, че транссексуалността е изключена от биологичното пояснение на понятието “пол ” и е включена в така наречен психологичски пол. В решенията на Съда в Страсбург тя се въприема като част от персоналната еднаквост и е част от правото на персонален живот. В същото време в Конвенцията за отбрана правата на индивида и главните свободи понятието “пол ” не се употребява и няма легална формулировка. “Последиците от смяната на пола са едни от дребното въпроси, които към момента не са изследвани от интернационалното право ”, споделят съдиите. Те облаче напомнят, че през 2015 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа одобри декларация против дискриминирането на трансджендър хората.