Студентските протести за Палестина са вдъхновяващи, но нека не забравяме Газа
Не мога да не бъда разчувствана от протестната вълна, превзела колежите в цялата страна. Но не митингите са новината. Газа е.
Вчера бях залепена за телефона си. Не беше по-различно от множеството ми дни през последните седем месеца. Но може би за първи път от предишния октомври не бях изцяло обзета от тъга и горест. Чувствах се въодушевена, ободрена и обнадеждена.
Гледах видеоклипове на студенти и преподаватели в моята алма матер, Нюйоркския университет, хванати за ръце, гордо изправени в символ на взаимност с Палестина в новосъздадения Лагер за взаимност с Газа – на същото място, където преди 10 години участвах като студентка в доста по-малък митинг за Палестина.
Когато следвах в Нюйоркския университет и бях част от групата Студенти за правдивост в Палестина (SJP) в кампуса, бяхме подложени на непрекъснат напън от университета поради нашите дейности, бяхме демонизирани от пресата и изправени пред непрекъснатата опасност да бъдем етикетирани като антисемити. По създание студентите са изправени пред всички тези провокации и през днешния ден. Единствената разлика е, че когато бях студентка, в никакъв случай не бих си показала и в най-смелите фантазии, че пропалестинските митинги ще привлекат толкоз доста хора, както през днешния ден.
По времето, когато гледах събитията в Нюйоркския университет, той към този момент беше един от десетките университети, в които студентите бяха основали сходни лагери за взаимност, по образеца на лагера в Колумбия, който бе основан, демонтиран и по едно и също време с това възобновен в границите на предходната седмица.
Свидетели сме на историята в действително време и няма по какъв начин да не почувстваме, че макар повишаването на репресиите, протестиращите студенти чертаят нов път напред в тази страна. Път, който отхвърля колонизацията и империализма, както и съучастието на нашите университетски институции във военната машина на Съединени американски щати и в световното подтисничество. И несъмнено, със всеки нов митинг усещаме, че студентите основават бъдеще, в което солидарността с Палестина би могла да бъде изразявана свободно, гордо и без последици и боязън за академичната кариера и бъдещите благоприятни условия за работа.
Да бъдеш очевидец на студентските митинги в Колумбия, останали непоколебими месеци наред макар физическите офанзиви против протестиращите и националната клеветническа акция против тях, както и всички останали митинги, които те въодушевиха, бе в действителност необикновено.
Но до момента в който превъртах новините в обществените медии, а емисията ми бе залята с изявления и видеоклипове на разнообразни палаткови лагери и митинги, не можех да извадя от мозъка си диалога, който организирахме на публицистичната ни среща по-рано същия ден.
Още един всеобщ гроб – да, още един – беше оголен пред медицинския комплекс Насър в южния град Хан Юнис в Газа. Новините към момента не бяха дефинитивни, само че към този момент бяха открити стотици тела на мъже, дами и деца – и на процедура никой не говореше за това.
По-късно същия ден, измежду морето от изявления за студентските митинги, влюзох в X (бел. ред някогашен туитър), единствено с цел да видя фотография на разлагащо се тяло в Газа, в нещо, което изглеждаше като здравна престилка, със завързани една зад друга ръце. След няколко изявления видях още две фотоси: една на заровено тяло с бинтове, към момента увити към краката, и друга на тяло, покрито с пясък, с нещо, което приличаше на катетър, към момента прикован към корема.
Там са се случили неописуеми закононарушения. И Израел се е опитал да ги прикрие, безусловно, като погребе тези тела в всеобщи гробове. Фактът, че е открит нов всеобщ гроб пред болница, която Израел атакува – единствено една седмица откакто различен всеобщ гроб бе открит пред друга болница в Северна Газа – трябваше да бъде новината на първа страница във всяка медия в Съединени американски щати и по света. Това би трябвало да е водещата история във всяка кабелна новинарска мрежа и би трябвало да бъде отразявано непрекъснато, защото телата и закононарушенията не престават да се разкриват.
Само че когато потърсите в Гугъл думата „ Газа “, ето кои са най-популярните заглавия, които излизат:
Washington Post: Близкоизточните актуализации онлайн: Антивоенните митинги в кампуса ескалират; Представители на Организация на обединените нации приканват за следствие на гробовете в Газа...
AP News: С наближаването на дипломирането колежите се стремят да балансират сигурността и правото на студентите да стачкуват против войната в Газа
BBC: Масови арести, осъществени по време на митингите в американските университети против Газа
Ройтерс: Какво стои зад митингите на американските колежи против войната сред Израел и Газа?
NPR: Протести в колежа поради войната в Газа
The Hill: Колумбия разрушава гнездото на стършелите със студентски митинги против войната Израел-Хамас
Схващате картинката.
Невероятно е да забележим какъв брой бързо даже тези от нас, които говореха за жестокостите в Газа от ден първи, бързо се разсеяха поради събитията, разиграващи се в колежите на Съединени американски щати. Как митингите, които започнаха безусловно, с цел да привлекат вниманието към геноцида в Газа, вместо това сами се трансфораха в съществена тематика?!
Вината обаче не е на студентите. Всъщност смелите студенти в Колумбия и на всички места другаде са ясни: техните митинги са в символ на взаимност с Газа и те отхвърлят медийното фиксиране върху придвижването им като метод за похищение на вниманието от геноцида.
За да бъдем обективни към протестиращите, само че и да останем обективни към палестинците, които се борят за оцеляване против геноцид, надхвърлил повече от 200 дни, не би трябвало да разрешаваме на самите митинги или на недобросъвестните опити те да бъдат опетнени да ни отвлекат вниманието от действителните проблеми. От обстоятелството, че из цялата Газа с притеснителни темпове се откриват всеобщи гробове, че бомбардировките не престават и до през днешния ден и че нахлуването в Рафа е единствено въпрос на " по кое време ", а не на " дали.
Тези митинги би трябвало да бъдат засилени, а опитите на университетите да смажат свободата на словото и свободното изложение би трябвало да бъдат наказани. Но би трябвало да принудим самите себе си и медиите да насочат още веднъж диалога към Газа. След седем месеца, 200 дни на геноцид, хората от Газа не заслужават нашето разпръскване.
Превод за " Гласове ": Юлия Семир Ал-Хаким
Вчера бях залепена за телефона си. Не беше по-различно от множеството ми дни през последните седем месеца. Но може би за първи път от предишния октомври не бях изцяло обзета от тъга и горест. Чувствах се въодушевена, ободрена и обнадеждена.
Гледах видеоклипове на студенти и преподаватели в моята алма матер, Нюйоркския университет, хванати за ръце, гордо изправени в символ на взаимност с Палестина в новосъздадения Лагер за взаимност с Газа – на същото място, където преди 10 години участвах като студентка в доста по-малък митинг за Палестина.
Когато следвах в Нюйоркския университет и бях част от групата Студенти за правдивост в Палестина (SJP) в кампуса, бяхме подложени на непрекъснат напън от университета поради нашите дейности, бяхме демонизирани от пресата и изправени пред непрекъснатата опасност да бъдем етикетирани като антисемити. По създание студентите са изправени пред всички тези провокации и през днешния ден. Единствената разлика е, че когато бях студентка, в никакъв случай не бих си показала и в най-смелите фантазии, че пропалестинските митинги ще привлекат толкоз доста хора, както през днешния ден.
По времето, когато гледах събитията в Нюйоркския университет, той към този момент беше един от десетките университети, в които студентите бяха основали сходни лагери за взаимност, по образеца на лагера в Колумбия, който бе основан, демонтиран и по едно и също време с това възобновен в границите на предходната седмица.
Свидетели сме на историята в действително време и няма по какъв начин да не почувстваме, че макар повишаването на репресиите, протестиращите студенти чертаят нов път напред в тази страна. Път, който отхвърля колонизацията и империализма, както и съучастието на нашите университетски институции във военната машина на Съединени американски щати и в световното подтисничество. И несъмнено, със всеки нов митинг усещаме, че студентите основават бъдеще, в което солидарността с Палестина би могла да бъде изразявана свободно, гордо и без последици и боязън за академичната кариера и бъдещите благоприятни условия за работа.
Да бъдеш очевидец на студентските митинги в Колумбия, останали непоколебими месеци наред макар физическите офанзиви против протестиращите и националната клеветническа акция против тях, както и всички останали митинги, които те въодушевиха, бе в действителност необикновено.
Но до момента в който превъртах новините в обществените медии, а емисията ми бе залята с изявления и видеоклипове на разнообразни палаткови лагери и митинги, не можех да извадя от мозъка си диалога, който организирахме на публицистичната ни среща по-рано същия ден.
Още един всеобщ гроб – да, още един – беше оголен пред медицинския комплекс Насър в южния град Хан Юнис в Газа. Новините към момента не бяха дефинитивни, само че към този момент бяха открити стотици тела на мъже, дами и деца – и на процедура никой не говореше за това.
По-късно същия ден, измежду морето от изявления за студентските митинги, влюзох в X (бел. ред някогашен туитър), единствено с цел да видя фотография на разлагащо се тяло в Газа, в нещо, което изглеждаше като здравна престилка, със завързани една зад друга ръце. След няколко изявления видях още две фотоси: една на заровено тяло с бинтове, към момента увити към краката, и друга на тяло, покрито с пясък, с нещо, което приличаше на катетър, към момента прикован към корема.
Там са се случили неописуеми закононарушения. И Израел се е опитал да ги прикрие, безусловно, като погребе тези тела в всеобщи гробове. Фактът, че е открит нов всеобщ гроб пред болница, която Израел атакува – единствено една седмица откакто различен всеобщ гроб бе открит пред друга болница в Северна Газа – трябваше да бъде новината на първа страница във всяка медия в Съединени американски щати и по света. Това би трябвало да е водещата история във всяка кабелна новинарска мрежа и би трябвало да бъде отразявано непрекъснато, защото телата и закононарушенията не престават да се разкриват.
Само че когато потърсите в Гугъл думата „ Газа “, ето кои са най-популярните заглавия, които излизат:
Washington Post: Близкоизточните актуализации онлайн: Антивоенните митинги в кампуса ескалират; Представители на Организация на обединените нации приканват за следствие на гробовете в Газа...
AP News: С наближаването на дипломирането колежите се стремят да балансират сигурността и правото на студентите да стачкуват против войната в Газа
BBC: Масови арести, осъществени по време на митингите в американските университети против Газа
Ройтерс: Какво стои зад митингите на американските колежи против войната сред Израел и Газа?
NPR: Протести в колежа поради войната в Газа
The Hill: Колумбия разрушава гнездото на стършелите със студентски митинги против войната Израел-Хамас
Схващате картинката.
Невероятно е да забележим какъв брой бързо даже тези от нас, които говореха за жестокостите в Газа от ден първи, бързо се разсеяха поради събитията, разиграващи се в колежите на Съединени американски щати. Как митингите, които започнаха безусловно, с цел да привлекат вниманието към геноцида в Газа, вместо това сами се трансфораха в съществена тематика?!
Вината обаче не е на студентите. Всъщност смелите студенти в Колумбия и на всички места другаде са ясни: техните митинги са в символ на взаимност с Газа и те отхвърлят медийното фиксиране върху придвижването им като метод за похищение на вниманието от геноцида.
За да бъдем обективни към протестиращите, само че и да останем обективни към палестинците, които се борят за оцеляване против геноцид, надхвърлил повече от 200 дни, не би трябвало да разрешаваме на самите митинги или на недобросъвестните опити те да бъдат опетнени да ни отвлекат вниманието от действителните проблеми. От обстоятелството, че из цялата Газа с притеснителни темпове се откриват всеобщи гробове, че бомбардировките не престават и до през днешния ден и че нахлуването в Рафа е единствено въпрос на " по кое време ", а не на " дали.
Тези митинги би трябвало да бъдат засилени, а опитите на университетите да смажат свободата на словото и свободното изложение би трябвало да бъдат наказани. Но би трябвало да принудим самите себе си и медиите да насочат още веднъж диалога към Газа. След седем месеца, 200 дни на геноцид, хората от Газа не заслужават нашето разпръскване.
Превод за " Гласове ": Юлия Семир Ал-Хаким
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ