Досието „ВИНЕР“. Част 4: Какво е общото между Любен Гоцев, Тодор Бояджиев и Александър Терзиев
Какво е общото сред Любен Гоцев, Тодор Бояджиев и Александър Терзиев? Не единствено, че и тримата са щатни чиновници на разнообразни равнища в Първо основно ръководство на Държавна сигурност. Не единствено това, че и тримата имат задача като оперативни служащи под прикритие в Съединени американски щати, че имената им се преплитат по досието на – конфиденциален помощник „ ВИНЕР “ – Иван Асен Филипов – студент във Висш машинно-електротехнически институт „ В. И. Ленин “ (ВМЕИ), когато той е вербуван от 07 отдел „ Научно-техническо разузнаване “ на Първо основно ръководство на Държавна сигурност с фикс концепцията да го „ изведат “ в Съединени американски щати, където 22-годишният юноша има вуйчо, който желае племенникът му специализира една година на негови разходи.
Досието „ ВИНЕР “ е второто по-късно на „ ЕГОРОВ “, по което името на бащата на претендента за кмет на ПП-ДБ Васил Терзиев – Александър Василев Терзиев протича в качеството му на водещ офицер на „ ВИНЕР “ – Иван Филипов.
Първи публичност на този случай даде електронното издание plovdiv-online.com през юли 2023 година в публикация под заглавие „ Терзиев-старши вербувал министър на Костов “.
Необходимо е уточнението, че бащата на Васил Терзиев – Александър Терзиев – не е вербувал Иван Филипов, а бил негов водещ офицер. Също по този начин Филипов не е министър в държавното управление на Иван Костов, а е министър на околната среда в служебния кабинет на Стефан Софиянски (12 февруари 1997 година – 21 май 1997 г.). С актуалната обява desebg.com хвърля светлина върху наличието на досието „ ВИНЕР “ на Иван Филипов.
То е типичен образец за авантюристичните, нереални желания и напъни на Държавна сигурност, в частност на научно-техническото разузнаване в Първо основно ръководство на Държавна сигурност, да вербувани хора непременно, които имат опция да заминат в някоя от развитите западни страни и изключително в Съединени американски щати. В последна сметка досието „ ВИНЕР “ е огледало на безусловно неефективната, пропагандирана като високо професионална „ разследваща “ активност на Държавна сигурност, която на финала обаче има нулев резултат.
С актуалната обява уеб сайтът desebg.com продължава документалната поредност за досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност, на които Александър Василев Терзиев, бащата на Васил Терзиев, претендент за кмет на София на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “, е бил водещ офицер. В част 4 от поредицата се разкрива по какъв начин и за какво един 22-годишен юноша е вербуван за сътрудник на Научно-техническо разузнаване на ПГУ-ДС и с каква цел.
Разкриването на Иван Филипов като помощник на Държавна сигурност
Комисията по досиетата огласява принадлежността на Иван Асенов Филипов към Държавна сигурност три пъти в друго негово качество на разположение, заемащо обществени длъжности по смисъла на закона за досиетата.
Това става при:
инспекцията на министър-председателите, зам.-министър ръководителите, министрите и зам.-министрите през февруари 2008 година в качеството му на заместник-министър на търговията и туризма и заместник-министър на околната среда;
инспекцията на управителните фрагменти в Министерството на околната среда и водите през ноември 2012 година в качеството му на основен секретар (декември 1991 – февруари 1993 г.) и шеф на отдел (февруари 1993 година – февруари 1997 г.);
инспекцията на членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на застрахователи и презастрахователи – Застрахователна компания „ ТУР ИНС “ АД, в качеството му на „ лен на директорски орган (Съвет на директорите) от 03.07.1997 година до 31.08.1998 година
Кой е Иван Филипов?
Иван Филипов е роден през 1951 година в София. Родителите му са безпартийни. Баща му семейство на безпартийни. Баща му Асен Филипов приключва медицина през 1940 година в Софийския университет. Заминава на специализация в Германия (1943), връща се през 1944 година и е мобилизиран.
След 9 септември 1944 година взима присъединяване в заключителната фаза на Втората международна война. От 1956 година до пенсионирането си работи в ИБМП „ Пирогов “. Стига до служба завеждащ травматологично поделение в „ Пирогов “. Утвърждава се като доста добър експерт. През 1969 година е награден с Народен медал на труда – златен.
Майката на Иван Филипов е от Ботевград, щерка на доктор. През 1972 година, когато стартира ориста сблъсква младежа с Държавна сигурност, той е студент финален курс във ВМЕИ „ Ленин “.
Всичко стартира от Любен Гоцев
В основата на вербуването на Иван Филипов стои Любен Гоцев, който след края на комунистическия режим закупи гласност като един от сивите кардинали в БКП/БСП, непосредствен до някои от борческите фигури при започване на прехода и централен персонаж до гибелта си през 2020 година в неофициалния кръг „ Монтерей “, в който пресечена точка намират някогашни комунистически функционери, щатни и нещатни сътрудници на репресивния уред на Българска комунистическа партия, предприемачи и някогашни политици.
Любен приключва Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО) и след къс престой в Министерството на външните работи през 1961 година е назначен в Първо основно ръководство на Държавна сигурност и изкарва школа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В началото на 70-те години на ХХ век той работи в Съединени американски щати под дипломатическо прикритие в българското посланичество в Организацията на обединените народи, Ню Йорк.
От досието „ ВИНЕР “ излиза наяве, че точно Любен Гоцев е индивидът в Държавна сигурност, който насочва Центъра в София към 22-годишния студент Иван Филипов.
По майчина линия младежът има вуйчо в Съединени американски щати – Крум Митрев (р. 1914 г.). През 1939 година следва медицина в Германия. Втората международна война го принуждава да се трансферира в Съединени американски щати, където се дипломира и остава да живее.
Офицерът от ПГУ-ДС Любен Гоцев, който няма осъществена вербовка през цялата си кариера на шпионин (виж персоналното му кадрово дело – ТУК), попада на името на Крум Митрев, до момента в който изследва телефонния справочник на Ню Йорк.
Обажда му се и го кани на един празник, а лекарят се отзовава. Така се срещат и стартират да поддържат връзка. Гоцев даже урежда Митрев да участва на сесия на Организация на обединените нации, на която лекарят желае.
Крум Митрев не е присъединен към „ вражеската емиграция “ от комунистическия режим и два пъти му е разрешено да се върне в България. Вторият път си гостуват с Любен Гоцев.
В хода на запознанството лекарят споделя, че в България има племенник, който е студент по „ Автоматика и телемеханика “, който желае да предложения на негова прехрана в Съединени американски щати да специализира за една година.
Любен Гоцев рапортува тази информация в ПГУ-ДС в София и сътрудниците му стартират изследване на цялото семейство, живот и контакти на студента Иван Филипов.
Държавна сигурност „ хвърля “ мрежата си върху фамилията на 22-годишен студент
На 28 юни 1972 година В ПГУ-ДС се утвърждава строго секретно разпореждане, с което се открива персонално дело за оперативна разработка от капитан Александър Асенов Христов при отдел 07 „ научно-техническо разузнаване) на Първо основно ръководство на Държавна сигурност.
Задачата е цялостното изследване на нищо не подозиращия 22-годишен студент. Крайната цел е той да бъде вербуван преди възможното му пътешестване при вуйчо му в Америка, а Първо главно управление (на ДС) да запише в докладите, че сполучливо е „ извела “ собствен сътрудник не къде да е, а в Съединени американски щати.
Досието „ ВИНЕР “ демонстрира, че Държавна сигурност събира характерности от учебни заведения, където Иван Филипов е учил, от университета, изследва родителите му до девето коляно. Слухти в квартала за фамилията и по месторабота.
Събира и изследва истинността на доноси, писани против бащата на момчето – лекарят в „ Пирогов “.
Установява, че той има брат, който е приключил минно инженерство в Белгия и Германия като минен инженер. Преди 9 септември 1944 година работи във фабрика за взривни материали в Твърдица, Сливенско, благосъстоятелност на техния татко, която през 1948 година е национализирана.
През 1952 година брат му е наказан по тъй наречените минен развой на 15 години и 6 месеца затвор по обвиняване, че е британски разузнавач и съзнателно е саботирал минен градеж. В пандиза лежи 5 години, защото е амнистиран. След излизането му на независимост Държавна сигурност му открива наблюдателно дело, което е закрито след 3 години заради липса на улики.
Първо главно управление (на ДС) стеснява кръга към Иван Филипов
Първо основно ръководство на Държавна сигурност стеснява кръга към „ обекта Иван Филипов “ в изследването му като събира подробни данни за най-тесния му кръг, в това число и сензитивна, персонална информация. Но „ великите “ разузнавачи на комунистическият режим би трябвало да знаят всичко до най-малките детайлности – с кого дружи младежът, сериозна ли е връзката му, има ли желание да се дами и т.н?
В проекта за проучването на Иван Асенов Филипов и подредено да се изучи „ здравето му, отношението му към дамите и какви са желанията му за сватба, какъв език е изучавал и степента на знанието му. Какво е развиването му през годините като възпитаник, пристрастености. Характерът му във ВМЕИ “.
Подслушване и инспекция на кореспонденцията
ПГУ-ДС учи ситуацията на жилището на фамилията „ предвид на внедряване на „ М-Родопи “ – мероприятие, което се свежда до слагане на подслушвателно устройство на домашния телефон, което в тази ситуация е направено. „ Мероприятието “ е осъществено под кодовото име „ Племенникът “. Обръща се внимание да се изучат „ идейните разбирания “ на родителите на „ обекта “.
Пуснато е и „ М-9 “ – мероприятие, което съставлява следене на кореспонденията/пощата на родителите и сина им (един от томовете по досието „ ВИНЕР “ съставлява данните, събрани от техническия отдел на Държавна сигурност по тези две „ мероприятия “, б.а.).
В ПГУ-ДС откриват, Иван Филипов е „ интелигентен, кадърен и грижлив възпитаник с емфатичен интерес към математиката и химията “. Отличава се с сериозна мисъл и дарба да проучва.
Има увлечение към изчислителните машини. През 1969 година е признат във ВМЕИ компетентност „ Автоматика и телемеханика “.
Проверката е толкоз щателна, че под нея попадат и всички студенти от кръга на Иван Филипов, в който се движи. Те също са проучени – събрана е информация от всички сътрудници, които по някакъв метод имат досег с групата (например инструктора им по плуване, който се оказва сътрудник на Държавна сигурност, б.а.).
„ Въз основа на горните данни, смятам, че обектът е сполучлив за решение на перспективни задания по линия на Научно-техническо разузнаване във връзка, с което предлагам да се открие дело за оперативна разработка под псевдоним „ ВИНЕР “, рапортува оперативният служащ от ПГУ-ДС в края на щателното изследване, а датата е 28 юни 1972 година
Разузнавачите от Научно-техническо разузнаване се срещат персонално със студента
На 7 септември 1972 година разузнавачите от Научно-техническо разузнаване се срещат персонално с обект „ ВИНЕР “. Срещата е легендирана, като студентът е привикан – посредством „ боен регистриран “ на военния отдел в Коларовски регион „ за нанасяне да нови данни в неговия донаборен лист “
Оперативният служащ от Научно-техническо разузнаване заема мястото на един от чиновниците в стаята на военните инспектори, а там участвал и различен чиновник от военните някогашен дълготраен чиновник в Министерство на вътрешните работи, понастоящем шеф на отдела.
Иван Филипов донася увещание, че е студент и в документа от срещата е разказан, че е с уплашен тип от обстоятелството, че военните го търсят.
Оперативният служащ не се разкрива, че е от Държавна сигурност, а единствено изисква да попълни въпросник пред него. Задава му въпроси какво следва и от какво се интересува. Запитан е дали желае ли да работи в армията по специалността си, на което студентът дава отговор утвърдително. Запитан е дали знае британски.
Легендираният като боен чиновник действен служащ от ПГУ-ДС му задава въпроса има ли близки в чужбина? Младежът дава отговор, че има вуйчо в Съединени американски щати, само че акцентира, че не е избягал.
„ Общото ми усещане от „ ВИНЕР “, че той е много контактен, с него може да се води сериозен диалог. Смятам, че може да се отиде на вербовка “, рапортува оперативният служащ, осъществил срещата под легендата на боен. „ Др. Вълчев, подгответе предложение за вербовка “, е отговорът на началството.
ПГУ-ДС инсценира втора среща с „ военните “
Разузнавачите от Първо главно управление (на ДС) инсценират втората среща с Иван Филипов още веднъж легендирани с военния отдел в края на декември 1972 година За да не разсънят подозрения в студента, че викат единствено него, е поискано от същинските военни да призоват за сходни „ информации “ в същия интервал и състудентите от неговата група, без значение в кои региони на София живеят.
На тази среща оперативният служащ му задава въпроса има ли близки, които са наказани (ДС има поради братът на татко му, съден по така наречен минния развой, б.а.), само че младежът не дава отговор.
След докладване на срещата оперативният служащ е подложен на критика от ръководителите си, че не е направил извод в отчета за това премълчаване от страна на студента.
Вербуването на Иван Филипов
На 18 май 1973 година ПГУ-ДС подхожда към вербуването на студента. В проекта за вербовка е посочено, че тя би трябвало да бъде осъществена от оперативния служащ Тодор Бояджиев, чиновник на отдел 07 „ Научно-техническо разузнаване “, който е минал през школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Впоследствие той също има задгранична задача в Съединени американски щати, а през 80-те години оглавява отдел 06 „ Информационен “ на ПГУ-ДС, в който работи майката на Васил Терзиев.
Непосредствено след краха на комунистическата система в края на 1989 година той става прочут като първия основен секретар на Министерство на вътрешните работи в комунистическото държавно управление на Андрей Луканов и получава генералско звание, а след това е народен представител от Българска социалистическа партия.
До гибелта си през ноември 2022 година Бояджиев е един от пропагандаторите на „ огромния “ професионализъм на чиновниците на ПГУ-ДС и „ заслугите му “ към страната, пропускайки да прецизира, че става въпрос за тоталитарния комунистически режим и ръководството на Държавна сигурност, което е стояло най-близо до руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
По неразбираеми от досието „ ВИНЕР “ Тодор Бояджиев е заместен от различен действен служащ (споменат е единствено с семейството Тодоров, б.а.) при вербовката на Иван Филипов.
„ Какво мислите за Държавна сигурност “?
Той се обажда на студента като се показва чиновник от персонален състав на държавно стопанско обединяване „ Изчислителна и организационна техника “ („ Изчислителна, Записваща и Организационна Техника “) и го кани на среща в кафе-сладкарница Хемус.
Там му се разкрива, че е от „ органите “ на Държавна сигурност. На срещата участва и различен действен служащ Георги Вълчев.
Младежът е запитан какво мисли за Държавна сигурност? Иван Филипов дава отговор, че съществуването на такова ведомство е належащо и че има положително позитивно мнение за работата на органите.
Тогава оперативният служащ му споделя, че „ в негово лице ние виждаме точно подобен жител, който има качества на сериозен и настоятелен човек и му направих съответно предложение за съдействие “.
„ ВИНЕР “ съвсем незабавно даде единодушието си, като посочи, че е подготвен да поеме подобен ангажимент в името на своята Родина. „ ВИНЕР “ подписа декларация за съдействие без да реагира негативно на това “, се показва в справката за осъществената вербовка. Съдържанието на декларацията е следното:
„ Долуподписаният Иван Асенов Филипов заявявам, че ще съдействам и помощ на органите на Държавна сигурност. Заявявам, че ще запазя в цялостна загадка връзката си с Държавна сигурност и характера ѝ ".
„ Обучението “ на „ ВИНЕР “ – да донасяш за състудентите си
Следва интервал на образование на нововербования конфиденциален помощник, което е безусловно несъстоятелно, тъй като оперативните служащи от научно-техническото разузнаване желаят от него да донася за… своите състуденти.
Принуден от настойчивостта на водещия му офицер младежът дава най-общи данни, от които в ПГУ-ДС не са удовлетворени изискват по-задълбочени донесения, без да коментират какво общо има това „ мероприятие “ с научно-техническото разузнаване. Иван Филипов не усъвършенства своето „ разследващо “ образование.
Водещ офицер става Александър Терзиев
Така след тази безсмислена вербовка на „ перспективен конфиденциален помощник “ се оказва, че Научно-техническо разузнаване се оказва в без хоризонт по работата с „ ВИНЕР “.
Сменят се няколко оперативни служащи и през юни 1974 година секретният помощник е трансфериран от оперативния служащ Димитър Тарашманов на управление на различен действен служащ Александър Терзиев от 07 отдел на ПГУ-ДС, бащата на днешния претендент за кмет Васил Терзиев.
След половин година „ управление “ лейт. Александър Терзиев подписва строго секретно предложение за събаряне на делото „ ВИНЕР “ в списък.
„ Основната цел на провежданите в „ ВИНЕР “ срещи бе осъществяване на възпитателна работа и проучване на персоналните и деловите му качества. Поставени са му две задания – да напише сведения за сътрудниците си в института и за роднините, които той не извърши задоволително приемливо “, написа водещият офицер Александър Терзиев.
Той се стимулира, че поради на неналичието на разследващи благоприятни условия и близка вероятност за потреблението на „ ВИНЕР “ преди отблъскване на военната работа, т.е. 1977 година, предлага делото да бъде свалено в списък „ до основаване на действителни предпоставки за потреблението му по линия на Научно-техническо разузнаване “. Това и става.
Забележка: Още дни преди началото на актуалната документална поредност журналистът Христо Христов се обърна към Васил Терзиев с молба да му даде контакт с татко му Александър Терзиев за възможен коментар или позиция, в случай че той желае да направи такива, защото това е негово право. Към момента на обявата журналистът не е получил отговор.
СЛЕДВА: Как и за какво „ ВИНЕР “ е размразен през 1989 г.
Досието „ ВИНЕР “ е второто по-късно на „ ЕГОРОВ “, по което името на бащата на претендента за кмет на ПП-ДБ Васил Терзиев – Александър Василев Терзиев протича в качеството му на водещ офицер на „ ВИНЕР “ – Иван Филипов.
Първи публичност на този случай даде електронното издание plovdiv-online.com през юли 2023 година в публикация под заглавие „ Терзиев-старши вербувал министър на Костов “.
Необходимо е уточнението, че бащата на Васил Терзиев – Александър Терзиев – не е вербувал Иван Филипов, а бил негов водещ офицер. Също по този начин Филипов не е министър в държавното управление на Иван Костов, а е министър на околната среда в служебния кабинет на Стефан Софиянски (12 февруари 1997 година – 21 май 1997 г.). С актуалната обява desebg.com хвърля светлина върху наличието на досието „ ВИНЕР “ на Иван Филипов.
То е типичен образец за авантюристичните, нереални желания и напъни на Държавна сигурност, в частност на научно-техническото разузнаване в Първо основно ръководство на Държавна сигурност, да вербувани хора непременно, които имат опция да заминат в някоя от развитите западни страни и изключително в Съединени американски щати. В последна сметка досието „ ВИНЕР “ е огледало на безусловно неефективната, пропагандирана като високо професионална „ разследваща “ активност на Държавна сигурност, която на финала обаче има нулев резултат.
С актуалната обява уеб сайтът desebg.com продължава документалната поредност за досиетата на сътрудниците на Държавна сигурност, на които Александър Василев Терзиев, бащата на Васил Терзиев, претендент за кмет на София на „ Продължаваме промяната “, „ Демократична България “ и „ Спаси София “, е бил водещ офицер. В част 4 от поредицата се разкрива по какъв начин и за какво един 22-годишен юноша е вербуван за сътрудник на Научно-техническо разузнаване на ПГУ-ДС и с каква цел.
Разкриването на Иван Филипов като помощник на Държавна сигурност
Комисията по досиетата огласява принадлежността на Иван Асенов Филипов към Държавна сигурност три пъти в друго негово качество на разположение, заемащо обществени длъжности по смисъла на закона за досиетата.
Това става при:
инспекцията на министър-председателите, зам.-министър ръководителите, министрите и зам.-министрите през февруари 2008 година в качеството му на заместник-министър на търговията и туризма и заместник-министър на околната среда;
инспекцията на управителните фрагменти в Министерството на околната среда и водите през ноември 2012 година в качеството му на основен секретар (декември 1991 – февруари 1993 г.) и шеф на отдел (февруари 1993 година – февруари 1997 г.);
инспекцията на членовете на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на застрахователи и презастрахователи – Застрахователна компания „ ТУР ИНС “ АД, в качеството му на „ лен на директорски орган (Съвет на директорите) от 03.07.1997 година до 31.08.1998 година
Кой е Иван Филипов?
Иван Филипов е роден през 1951 година в София. Родителите му са безпартийни. Баща му семейство на безпартийни. Баща му Асен Филипов приключва медицина през 1940 година в Софийския университет. Заминава на специализация в Германия (1943), връща се през 1944 година и е мобилизиран.
След 9 септември 1944 година взима присъединяване в заключителната фаза на Втората международна война. От 1956 година до пенсионирането си работи в ИБМП „ Пирогов “. Стига до служба завеждащ травматологично поделение в „ Пирогов “. Утвърждава се като доста добър експерт. През 1969 година е награден с Народен медал на труда – златен.
Майката на Иван Филипов е от Ботевград, щерка на доктор. През 1972 година, когато стартира ориста сблъсква младежа с Държавна сигурност, той е студент финален курс във ВМЕИ „ Ленин “.
Всичко стартира от Любен Гоцев
В основата на вербуването на Иван Филипов стои Любен Гоцев, който след края на комунистическия режим закупи гласност като един от сивите кардинали в БКП/БСП, непосредствен до някои от борческите фигури при започване на прехода и централен персонаж до гибелта си през 2020 година в неофициалния кръг „ Монтерей “, в който пресечена точка намират някогашни комунистически функционери, щатни и нещатни сътрудници на репресивния уред на Българска комунистическа партия, предприемачи и някогашни политици.
Любен приключва Московския държавен институт за интернационалните връзки (МГИМО) и след къс престой в Министерството на външните работи през 1961 година е назначен в Първо основно ръководство на Държавна сигурност и изкарва школа в Комитет за Държавна сигурност (на СССР). В началото на 70-те години на ХХ век той работи в Съединени американски щати под дипломатическо прикритие в българското посланичество в Организацията на обединените народи, Ню Йорк.
От досието „ ВИНЕР “ излиза наяве, че точно Любен Гоцев е индивидът в Държавна сигурност, който насочва Центъра в София към 22-годишния студент Иван Филипов.
По майчина линия младежът има вуйчо в Съединени американски щати – Крум Митрев (р. 1914 г.). През 1939 година следва медицина в Германия. Втората международна война го принуждава да се трансферира в Съединени американски щати, където се дипломира и остава да живее.
Офицерът от ПГУ-ДС Любен Гоцев, който няма осъществена вербовка през цялата си кариера на шпионин (виж персоналното му кадрово дело – ТУК), попада на името на Крум Митрев, до момента в който изследва телефонния справочник на Ню Йорк.
Обажда му се и го кани на един празник, а лекарят се отзовава. Така се срещат и стартират да поддържат връзка. Гоцев даже урежда Митрев да участва на сесия на Организация на обединените нации, на която лекарят желае.
Крум Митрев не е присъединен към „ вражеската емиграция “ от комунистическия режим и два пъти му е разрешено да се върне в България. Вторият път си гостуват с Любен Гоцев.
В хода на запознанството лекарят споделя, че в България има племенник, който е студент по „ Автоматика и телемеханика “, който желае да предложения на негова прехрана в Съединени американски щати да специализира за една година.
Любен Гоцев рапортува тази информация в ПГУ-ДС в София и сътрудниците му стартират изследване на цялото семейство, живот и контакти на студента Иван Филипов.
Държавна сигурност „ хвърля “ мрежата си върху фамилията на 22-годишен студент
На 28 юни 1972 година В ПГУ-ДС се утвърждава строго секретно разпореждане, с което се открива персонално дело за оперативна разработка от капитан Александър Асенов Христов при отдел 07 „ научно-техническо разузнаване) на Първо основно ръководство на Държавна сигурност.
Задачата е цялостното изследване на нищо не подозиращия 22-годишен студент. Крайната цел е той да бъде вербуван преди възможното му пътешестване при вуйчо му в Америка, а Първо главно управление (на ДС) да запише в докладите, че сполучливо е „ извела “ собствен сътрудник не къде да е, а в Съединени американски щати.
Досието „ ВИНЕР “ демонстрира, че Държавна сигурност събира характерности от учебни заведения, където Иван Филипов е учил, от университета, изследва родителите му до девето коляно. Слухти в квартала за фамилията и по месторабота.
Събира и изследва истинността на доноси, писани против бащата на момчето – лекарят в „ Пирогов “.
Установява, че той има брат, който е приключил минно инженерство в Белгия и Германия като минен инженер. Преди 9 септември 1944 година работи във фабрика за взривни материали в Твърдица, Сливенско, благосъстоятелност на техния татко, която през 1948 година е национализирана.
През 1952 година брат му е наказан по тъй наречените минен развой на 15 години и 6 месеца затвор по обвиняване, че е британски разузнавач и съзнателно е саботирал минен градеж. В пандиза лежи 5 години, защото е амнистиран. След излизането му на независимост Държавна сигурност му открива наблюдателно дело, което е закрито след 3 години заради липса на улики.
Първо главно управление (на ДС) стеснява кръга към Иван Филипов
Първо основно ръководство на Държавна сигурност стеснява кръга към „ обекта Иван Филипов “ в изследването му като събира подробни данни за най-тесния му кръг, в това число и сензитивна, персонална информация. Но „ великите “ разузнавачи на комунистическият режим би трябвало да знаят всичко до най-малките детайлности – с кого дружи младежът, сериозна ли е връзката му, има ли желание да се дами и т.н?
В проекта за проучването на Иван Асенов Филипов и подредено да се изучи „ здравето му, отношението му към дамите и какви са желанията му за сватба, какъв език е изучавал и степента на знанието му. Какво е развиването му през годините като възпитаник, пристрастености. Характерът му във ВМЕИ “.
Подслушване и инспекция на кореспонденцията
ПГУ-ДС учи ситуацията на жилището на фамилията „ предвид на внедряване на „ М-Родопи “ – мероприятие, което се свежда до слагане на подслушвателно устройство на домашния телефон, което в тази ситуация е направено. „ Мероприятието “ е осъществено под кодовото име „ Племенникът “. Обръща се внимание да се изучат „ идейните разбирания “ на родителите на „ обекта “.
Пуснато е и „ М-9 “ – мероприятие, което съставлява следене на кореспонденията/пощата на родителите и сина им (един от томовете по досието „ ВИНЕР “ съставлява данните, събрани от техническия отдел на Държавна сигурност по тези две „ мероприятия “, б.а.).
В ПГУ-ДС откриват, Иван Филипов е „ интелигентен, кадърен и грижлив възпитаник с емфатичен интерес към математиката и химията “. Отличава се с сериозна мисъл и дарба да проучва.
Има увлечение към изчислителните машини. През 1969 година е признат във ВМЕИ компетентност „ Автоматика и телемеханика “.
Проверката е толкоз щателна, че под нея попадат и всички студенти от кръга на Иван Филипов, в който се движи. Те също са проучени – събрана е информация от всички сътрудници, които по някакъв метод имат досег с групата (например инструктора им по плуване, който се оказва сътрудник на Държавна сигурност, б.а.).
„ Въз основа на горните данни, смятам, че обектът е сполучлив за решение на перспективни задания по линия на Научно-техническо разузнаване във връзка, с което предлагам да се открие дело за оперативна разработка под псевдоним „ ВИНЕР “, рапортува оперативният служащ от ПГУ-ДС в края на щателното изследване, а датата е 28 юни 1972 година
Разузнавачите от Научно-техническо разузнаване се срещат персонално със студента
На 7 септември 1972 година разузнавачите от Научно-техническо разузнаване се срещат персонално с обект „ ВИНЕР “. Срещата е легендирана, като студентът е привикан – посредством „ боен регистриран “ на военния отдел в Коларовски регион „ за нанасяне да нови данни в неговия донаборен лист “
Оперативният служащ от Научно-техническо разузнаване заема мястото на един от чиновниците в стаята на военните инспектори, а там участвал и различен чиновник от военните някогашен дълготраен чиновник в Министерство на вътрешните работи, понастоящем шеф на отдела.
Иван Филипов донася увещание, че е студент и в документа от срещата е разказан, че е с уплашен тип от обстоятелството, че военните го търсят.
Оперативният служащ не се разкрива, че е от Държавна сигурност, а единствено изисква да попълни въпросник пред него. Задава му въпроси какво следва и от какво се интересува. Запитан е дали желае ли да работи в армията по специалността си, на което студентът дава отговор утвърдително. Запитан е дали знае британски.
Легендираният като боен чиновник действен служащ от ПГУ-ДС му задава въпроса има ли близки в чужбина? Младежът дава отговор, че има вуйчо в Съединени американски щати, само че акцентира, че не е избягал.
„ Общото ми усещане от „ ВИНЕР “, че той е много контактен, с него може да се води сериозен диалог. Смятам, че може да се отиде на вербовка “, рапортува оперативният служащ, осъществил срещата под легендата на боен. „ Др. Вълчев, подгответе предложение за вербовка “, е отговорът на началството.
ПГУ-ДС инсценира втора среща с „ военните “
Разузнавачите от Първо главно управление (на ДС) инсценират втората среща с Иван Филипов още веднъж легендирани с военния отдел в края на декември 1972 година За да не разсънят подозрения в студента, че викат единствено него, е поискано от същинските военни да призоват за сходни „ информации “ в същия интервал и състудентите от неговата група, без значение в кои региони на София живеят.
На тази среща оперативният служащ му задава въпроса има ли близки, които са наказани (ДС има поради братът на татко му, съден по така наречен минния развой, б.а.), само че младежът не дава отговор.
След докладване на срещата оперативният служащ е подложен на критика от ръководителите си, че не е направил извод в отчета за това премълчаване от страна на студента.
Вербуването на Иван Филипов
На 18 май 1973 година ПГУ-ДС подхожда към вербуването на студента. В проекта за вербовка е посочено, че тя би трябвало да бъде осъществена от оперативния служащ Тодор Бояджиев, чиновник на отдел 07 „ Научно-техническо разузнаване “, който е минал през школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Впоследствие той също има задгранична задача в Съединени американски щати, а през 80-те години оглавява отдел 06 „ Информационен “ на ПГУ-ДС, в който работи майката на Васил Терзиев.
Непосредствено след краха на комунистическата система в края на 1989 година той става прочут като първия основен секретар на Министерство на вътрешните работи в комунистическото държавно управление на Андрей Луканов и получава генералско звание, а след това е народен представител от Българска социалистическа партия.
До гибелта си през ноември 2022 година Бояджиев е един от пропагандаторите на „ огромния “ професионализъм на чиновниците на ПГУ-ДС и „ заслугите му “ към страната, пропускайки да прецизира, че става въпрос за тоталитарния комунистически режим и ръководството на Държавна сигурност, което е стояло най-близо до руския Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
По неразбираеми от досието „ ВИНЕР “ Тодор Бояджиев е заместен от различен действен служащ (споменат е единствено с семейството Тодоров, б.а.) при вербовката на Иван Филипов.
„ Какво мислите за Държавна сигурност “?
Той се обажда на студента като се показва чиновник от персонален състав на държавно стопанско обединяване „ Изчислителна и организационна техника “ („ Изчислителна, Записваща и Организационна Техника “) и го кани на среща в кафе-сладкарница Хемус.
Там му се разкрива, че е от „ органите “ на Държавна сигурност. На срещата участва и различен действен служащ Георги Вълчев.
Младежът е запитан какво мисли за Държавна сигурност? Иван Филипов дава отговор, че съществуването на такова ведомство е належащо и че има положително позитивно мнение за работата на органите.
Тогава оперативният служащ му споделя, че „ в негово лице ние виждаме точно подобен жител, който има качества на сериозен и настоятелен човек и му направих съответно предложение за съдействие “.
„ ВИНЕР “ съвсем незабавно даде единодушието си, като посочи, че е подготвен да поеме подобен ангажимент в името на своята Родина. „ ВИНЕР “ подписа декларация за съдействие без да реагира негативно на това “, се показва в справката за осъществената вербовка. Съдържанието на декларацията е следното:
„ Долуподписаният Иван Асенов Филипов заявявам, че ще съдействам и помощ на органите на Държавна сигурност. Заявявам, че ще запазя в цялостна загадка връзката си с Държавна сигурност и характера ѝ ".
„ Обучението “ на „ ВИНЕР “ – да донасяш за състудентите си
Следва интервал на образование на нововербования конфиденциален помощник, което е безусловно несъстоятелно, тъй като оперативните служащи от научно-техническото разузнаване желаят от него да донася за… своите състуденти.
Принуден от настойчивостта на водещия му офицер младежът дава най-общи данни, от които в ПГУ-ДС не са удовлетворени изискват по-задълбочени донесения, без да коментират какво общо има това „ мероприятие “ с научно-техническото разузнаване. Иван Филипов не усъвършенства своето „ разследващо “ образование.
Водещ офицер става Александър Терзиев
Така след тази безсмислена вербовка на „ перспективен конфиденциален помощник “ се оказва, че Научно-техническо разузнаване се оказва в без хоризонт по работата с „ ВИНЕР “.
Сменят се няколко оперативни служащи и през юни 1974 година секретният помощник е трансфериран от оперативния служащ Димитър Тарашманов на управление на различен действен служащ Александър Терзиев от 07 отдел на ПГУ-ДС, бащата на днешния претендент за кмет Васил Терзиев.
След половин година „ управление “ лейт. Александър Терзиев подписва строго секретно предложение за събаряне на делото „ ВИНЕР “ в списък.
„ Основната цел на провежданите в „ ВИНЕР “ срещи бе осъществяване на възпитателна работа и проучване на персоналните и деловите му качества. Поставени са му две задания – да напише сведения за сътрудниците си в института и за роднините, които той не извърши задоволително приемливо “, написа водещият офицер Александър Терзиев.
Той се стимулира, че поради на неналичието на разследващи благоприятни условия и близка вероятност за потреблението на „ ВИНЕР “ преди отблъскване на военната работа, т.е. 1977 година, предлага делото да бъде свалено в списък „ до основаване на действителни предпоставки за потреблението му по линия на Научно-техническо разузнаване “. Това и става.
Забележка: Още дни преди началото на актуалната документална поредност журналистът Христо Христов се обърна към Васил Терзиев с молба да му даде контакт с татко му Александър Терзиев за възможен коментар или позиция, в случай че той желае да направи такива, защото това е негово право. Към момента на обявата журналистът не е получил отговор.
СЛЕДВА: Как и за какво „ ВИНЕР “ е размразен през 1989 г.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ