Какво е неутралитет в контекста на войната в Украйна, коментира

Какво е неутралитет в подтекста на войната в Украйна, разяснява в " Мрежата “ по стратегия " Христо Ботев “ проф. Стоян Сгурев, лекар по социология от Станфордския университет и професор в ЕSSEC – Париж.

" Неутралитет е нееднозначна идея. Единият смисъл е положение на неподкрепа на всяка от двете страни в спор. Другият смисъл е липса на ясно изразено мнение, липса на ангажираност и конотацията за безличност. Тези два смисъла дават опция концепцията да бъде обсъждана по два разнообразни метода от обществото. От една страна, може да се пояснява като предпочитание да бъдеш неутрален, само че в отрицателен проект може да бъде забелязана като незагриженост, липса на мнение и липса на прочувствена ангажираност със страната, която е нападната.

Тези лингвистични разграничителни линии се виждат и в българското политическо пространство и се припокриват с политическите разделения. Неутралитетът наподобява привлекателна идея, само че има обстановки, в които неутралитетът губи привлекателността си – тези, в които има остър спор .

Да не забравяме, че в случай че запазваш еднообразно разстояние и от агресора, и от пострадалия, тогава на п ра ктика слагаш знак за тъждество сред тях , т.е. обе з смисляш делението на агресор и жертва . Неутралитет самичък по себе си не е безпристрастен. Заемането на неутрална позиция в обстановка на остър спор, не прави по-вероятно прекратяването на спора. Понякога една неутрална позиция може да спомогне за изострянето на спора . "

Как бива показан неутралитетът в България

" Тук той се припокрива напълно с политическия интерес. Ние си мислим, че когато лавираме сред двете страни, когато търсим да сме третата страна, без дейна позиция, това безусловно ще докара до понижаване на напрежението. Но това не е по този начин, тъй като, когато има несъпоставимост на силите , както е в тази ситуация с войната в Украйна, тогава седенето настрани и невземането на позиция може в известна степен да окуражи агресора. "

Социалният спор в България

" Не можем да разделяме външнополитическия от вътрешнополитическия спор. Те са свързани. Позицията по отношение на Украйна се припокрива с разграничителни линии в българското общество. Политическите е лити инструментализират разделянето на обществото и това води до сходен вид смайващи настройки, каквито видяхме в изследването на YouGov. Това не е казус. Насаждането на несъгласия се употребява за чисто политически цели. "

Политиката на снишаване

" Още при предходното прав и телство на ГЕРБ имаше такова снишаване и предпочитание да не притеглят вниманието на Европа, надявайки се, че по този метод ще бъде отвлечено вниманието от вътрешнополитическите проблеми на Бълг а рия. Това припомня по какъв начин в съветската опозиционна преса се говореше за този напън върху хората, който остава от времето на Съветския съюз, в който си по едно и също време вътре и вън от системата. Т.е. живееш в системата, само че има способи, по които можеш да си вън от нея. Снишаването е в действителност резистентен табиет, който идва от социализма – даже и да не си склонен с нещо, да можеш да подкрепяш това нещо . "

От пъстър филмът стана черно-бял

" Ситуацията в Украйна вкара разнообразието на обществения живот в една двойнственост, където би трябвало да си или от белите, или от черните. Но в България ръководството и външната ѝ политика са водени единствено от нейните зависимости. Заедно с разказа за енергийната взаимозависимост, който беше употребен от държавното управление на ГЕРБ . Въпросът е съответната политика на ръководство да не се свежда до ръководство на зависимости. Във външната политика би трябвало да има ценностен детайл и България да се държи като член на Европейски Съюз и НАТО . Опасно е, когато държанието на един политик е сведено до съответни ползи. "