Да слушаш Бочели между капките
Какво е да слушаш онлайн Андреа Бочели в родния му град Лаятико, в случай че не премеждие? При това подправено с малко дъжд, глътка от виното на тенора и дъхоспиращ тоскански пейзаж. С наслада ще ви опиша от първо лице. Но първо малко история. Общинската администрация преди двайсетина години прегръща концепцията на артиста да сътвори голям амфитеатър за 10 хиляди души. Там най-известният локален гражданин поема два уговорката – да е почетен ръководител на театъра и да гастролира всяка година в него в две вечери през лятото. В останалото време на поляната, заобиколена от кипариси царува тишина. От там и името Театро дел силенцио. Е, Андреа финансира и част от плана, а на сцената с него пеят единствено близки на сърцето му хора. Така се ражда „ Бочели и другари “, като всяка година тематиката, сплотяваща осъществяванията е друга. Както и участващите музиканти.
Началото е през 2006 година, когато на сцената артистът е дружно с Италианския филхармоничен оркестър под диригентството на Марчело Рота. Второто издание, през 2007 година, става знаменателно с анулираната подготовка, поради доста мощните ветрове предходния ден, и с гостуването на 14-кратния притежател на Grammy Дейвид Фостър. Саксофонистът Kenny G е в своя безспорен разцвет, а в края на представлението Сара Брайтмън и Андреа Бочели безусловно разплакват от екстаз публиката с Time to Say Goodbye. Две години по-късно посетител тук е Пласидо Доминго, който извършва в дует с домакина Nessum Dorma от „ Тоска “ на Пучини! В идващите години дружно с Бочели на сцената излизат Катрин Дженкинс, Хосе Карерас, Дзукеро, а Джина Лолобриджида подарява бронзова статуя на „ душевадеца Андреа ” на градчето в деня преди концерта на 2010 година
Форматът на музикалните вечери в Лаятико също е съгласно изпитаната традиция: половината от програмата да е с фрагменти от опери, а останалата част - от известни песни. И тази година замисълът бе подобен, обаче времето прекатурна програмата в интерес на публиката.
Ковидът малко е прекроил продажбата на билети, която е единствено онлайн, само че на уречената дата от Сиена, Пиза, Сан Джиминиано и Флоренция потеглят хиляди коли. Макар пътищата в тази част на Тоскана да са двулентови, предвкусвайки пиршеството за душата никой не нервничи в километричните тапи. Организацията също спомага за положителното въодушевление. Доброволци и служители на реда насочват тези, които нямат разпечатани билети към усмихнати девойки, които чевръсто намират точния плик със заветния документ. Други ориентират колите към двата големи паркинга. Трети мерят температурата на влизащата аудитория. Атмосферата в театъра е другарска и отпускаща. Между редовете има задоволително място за санитарната отдалеченост. Десетки химически тоалетни откликват на съответната потребност, а приветливи капанчета продават от виното, създадено от брата на Бочели, локален сладолед, спечелил международното за десерти през 2009 година и изстудена любеница.
Сцената е декорирана с фигури на герои от опери и златно дърво, което съгласно въображението на архитекта Алберто Барталини може да бъде и шадраван на младостта. Защото тематиката на петнайсетия следващ концерт е „ Мистерията на хубостта “.
Мястото за театъра е определено неслучайно на рид, с цел да се разгърне златистия пейзаж на полята на Тоскана. Архитектите основават и изкуствено езеро, което придобива баснословен тип от магията на музиката. Както чувате, целунат е всеки подробност, само че даже Бочели не може да заповядва на времето. Тъкмо музикантите под палката на Стивън Меркурио довършиха увертюрата и стартира да роси. Логично бе да предпазят инструментите си и напуснаха бегом. С вярата дъждът да се смили, Андреа предложения на сцената жена си Вероника, която се показа като неговия най-хубав другар. А осведомени биха добавили и надарен управител, трансформирал марката „ Бочели “ в милионна империя. Дългоногата дама описа за положителните каузи на фондацията им, а в първите редове на публиката ревниво ръкопляскаха великодушните и състоятелни хора, платили по 1500 евро за достойнството към концерта да получат и задушевна вечеря с маестрото. Приходите отиват за вода, храна и обучение за децата на Африка. Ръмежът се отдръпна, с цел да отстъпи място на сцената на самия Бочели и хващащия за сърцето баритон Джанфранко Монтресор.
Гонитбата с дъжда приключи в интерес на естествената буря, само че тенорът избра да отдаде дължимото почитание на публиката, стекла се от целия свят. Арията „ Ла донна е мобиле “ се преплете с песни на „ Рики е повери “ и „ Бийтълс “. Емоционалната кулминационна точка настъпи когато артистът предложения на сцената 9-годишната си дъщеричка Вирджиния и дружно изпяха песента на Ленард Коен „ Алилуя “.
Моето персонално изобретение бе извънредно атрактивната Аяна Уитър Джонсън, която свири виртуозно на чело, а гласът ѝ звучи като наситено продължение на инструмента. Сопраните Франческа Майончи и Клара Барбиер Серано откликнаха на импровизацията да пеят без акомпанимент на оркестър. А за край Несум Дорма на Андреа Бочели изтърси капките дъжд от кипарисите със стихийната си мощност. Оказа се, че нещастието да те вали дъжд в една от двете нощи от годината, когато фамозният тенор пее в родното си място е не зла поличба, а шанс. Защото чухме доста повече Бочели в формираната сред капките чисто нова стратегия.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
Началото е през 2006 година, когато на сцената артистът е дружно с Италианския филхармоничен оркестър под диригентството на Марчело Рота. Второто издание, през 2007 година, става знаменателно с анулираната подготовка, поради доста мощните ветрове предходния ден, и с гостуването на 14-кратния притежател на Grammy Дейвид Фостър. Саксофонистът Kenny G е в своя безспорен разцвет, а в края на представлението Сара Брайтмън и Андреа Бочели безусловно разплакват от екстаз публиката с Time to Say Goodbye. Две години по-късно посетител тук е Пласидо Доминго, който извършва в дует с домакина Nessum Dorma от „ Тоска “ на Пучини! В идващите години дружно с Бочели на сцената излизат Катрин Дженкинс, Хосе Карерас, Дзукеро, а Джина Лолобриджида подарява бронзова статуя на „ душевадеца Андреа ” на градчето в деня преди концерта на 2010 година
Форматът на музикалните вечери в Лаятико също е съгласно изпитаната традиция: половината от програмата да е с фрагменти от опери, а останалата част - от известни песни. И тази година замисълът бе подобен, обаче времето прекатурна програмата в интерес на публиката.
Ковидът малко е прекроил продажбата на билети, която е единствено онлайн, само че на уречената дата от Сиена, Пиза, Сан Джиминиано и Флоренция потеглят хиляди коли. Макар пътищата в тази част на Тоскана да са двулентови, предвкусвайки пиршеството за душата никой не нервничи в километричните тапи. Организацията също спомага за положителното въодушевление. Доброволци и служители на реда насочват тези, които нямат разпечатани билети към усмихнати девойки, които чевръсто намират точния плик със заветния документ. Други ориентират колите към двата големи паркинга. Трети мерят температурата на влизащата аудитория. Атмосферата в театъра е другарска и отпускаща. Между редовете има задоволително място за санитарната отдалеченост. Десетки химически тоалетни откликват на съответната потребност, а приветливи капанчета продават от виното, създадено от брата на Бочели, локален сладолед, спечелил международното за десерти през 2009 година и изстудена любеница.
Сцената е декорирана с фигури на герои от опери и златно дърво, което съгласно въображението на архитекта Алберто Барталини може да бъде и шадраван на младостта. Защото тематиката на петнайсетия следващ концерт е „ Мистерията на хубостта “.
Мястото за театъра е определено неслучайно на рид, с цел да се разгърне златистия пейзаж на полята на Тоскана. Архитектите основават и изкуствено езеро, което придобива баснословен тип от магията на музиката. Както чувате, целунат е всеки подробност, само че даже Бочели не може да заповядва на времето. Тъкмо музикантите под палката на Стивън Меркурио довършиха увертюрата и стартира да роси. Логично бе да предпазят инструментите си и напуснаха бегом. С вярата дъждът да се смили, Андреа предложения на сцената жена си Вероника, която се показа като неговия най-хубав другар. А осведомени биха добавили и надарен управител, трансформирал марката „ Бочели “ в милионна империя. Дългоногата дама описа за положителните каузи на фондацията им, а в първите редове на публиката ревниво ръкопляскаха великодушните и състоятелни хора, платили по 1500 евро за достойнството към концерта да получат и задушевна вечеря с маестрото. Приходите отиват за вода, храна и обучение за децата на Африка. Ръмежът се отдръпна, с цел да отстъпи място на сцената на самия Бочели и хващащия за сърцето баритон Джанфранко Монтресор.
Гонитбата с дъжда приключи в интерес на естествената буря, само че тенорът избра да отдаде дължимото почитание на публиката, стекла се от целия свят. Арията „ Ла донна е мобиле “ се преплете с песни на „ Рики е повери “ и „ Бийтълс “. Емоционалната кулминационна точка настъпи когато артистът предложения на сцената 9-годишната си дъщеричка Вирджиния и дружно изпяха песента на Ленард Коен „ Алилуя “.
Моето персонално изобретение бе извънредно атрактивната Аяна Уитър Джонсън, която свири виртуозно на чело, а гласът ѝ звучи като наситено продължение на инструмента. Сопраните Франческа Майончи и Клара Барбиер Серано откликнаха на импровизацията да пеят без акомпанимент на оркестър. А за край Несум Дорма на Андреа Бочели изтърси капките дъжд от кипарисите със стихийната си мощност. Оказа се, че нещастието да те вали дъжд в една от двете нощи от годината, когато фамозният тенор пее в родното си място е не зла поличба, а шанс. Защото чухме доста повече Бочели в формираната сред капките чисто нова стратегия.
Снимки и видео: Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ