Моята история с Covid-19: кой е по-голям – страхът или вирусът?
Какво е да се сблъскаш с вируса, за който всички приказват, само че никой не е сигурен по какъв начин се лекува и по кое време действително организма ни се е преборил с него? Въпросите не стопират да се усилват, а отговори и решения съвсем няма.
Затова взех решение да споделя по какъв начин аз преминавам през конфликта си с Covid-19 – безусловно, малко по малко, към момента!
Симптомите
Точно преди две седмици, откакто три часа бях чакала пред лекарски кабинет за инспекция на резултати (нещо, което лиши тъкмо пет минути) за напълно различен проблем, усетих мощни болки в цялото тяло. Едва се прибрах у дома и допуснах, че болките са от дългото очакване в студения кулоар на поликлиниката. По-късно обаче се появи температура и вирусът ме повали за по-малко от два часа. Взех нормалните неща като аналгин и парацетамол, съвсем не спах, а на сутринта болките в тялото бяха още по-силни, главоболието отвратително, а температурата към този момент надвишаваше 38. Усещах леки болки в гърлото и първи проблясъци на хрема.
Лечението
Редувайки медикаменти с компреси някак съумях да смъкна температурата, само че изтощението беше мъчително. Първото нещо, което направих, беше да се обадя на персоналната ми лекарка (въпреки че мои сътрудници ми дадоха телефон на координационния център за Covid-19), която сподели, че признаците припомнят на ковид, само че не настояваше да си направя тест, а да стартира да одобрявам Авирон рапид и Аспирин и да си взема нещо за хрема и за гърло.
Болката и умората ме приковаха към леглото, а вечерта още веднъж се появи температура. На идната заран главоболието и болките в тялото бяха още по-силни. Малко по-късно разбрах, че хора, с които съм била контактна, са дали позитивен резултат за Covid-19. Обадих се на персоналната лекарка още веднъж и тя ми предписа антибиотик – Азакс (един от общоприетите, които изписват за домашно лечение) и ми предложи да си направя PCR. Тест, който аз трябваше да си платя, несъмнено. Тогава се чудиш – искаш ли да ги дадеш тези 100 лева, откакто към този момент си дал още толкоз за медикаменти, искаш ли да знаеш, че си положителен, което неизбежно ще докара до повече суматоха и боязън, или просто искаш цялата тази болежка в главата и тялото да спре.
Тестът
По-късно температурата беше намаляла, болките също и взех решение, че избирам да си направя тест и да знам с какво си имам работа, даже и единствено с цел да предупредя хората, с които съм била контактна, и с цел да се самоизолирам. Не се изненадах, че е позитивен, изключително откакто към мен броят на инфектираните продължаваше да се усилва. Получих смс от лаборатория „ Рамус “, че съм положителна и че от РЗИ ще се свържат с мен. Е, към днешна дата, девет дни по-късно, към момента си очаквам позвъняването. Карантината сама си я предписах, макар че температура към този момент нямах и останаха единствено отмалялост, утринно главоболие, хрема и лека кашлица.
Паниката
Страхът обаче надделяваше над всичко, изключително откакто една от най-близките ми приятелки беше призната в Пирогов с двустранна бронхопневмония след затруднения от вируса (слава богу, към този момент е по-добре). Оттогава с всяко кашляне се появява мисълта „ утежнявам се “, протягам ръка непрестанно към термометъра с смут, че още веднъж ще видя цифра над 37, а поради появилата се лека тежест в гърдите персоналната ми лекарка „ ми изписа “ следващия антибиотик – този път Панцеф (по едно хапче на 24 часа, както и предишния). Нещо, което се случи, откакто ден и половина тя не си вдигаше телефона.
През това време за момиче, което живее единствено и има проблеми с паник офанзивите, можете да си визиите какво ли не ми е минало през главата. Особено когато новините за развиването на Covid-19 стават все по-лоши, резултатите все по-тревожни, а близки хора към мен не могат да стигат нито болница, нито до кола за спешна помощ и всички се избавят сами. В такива моменти се чудиш дали е по-добре въобще да не знаеш, че си позитивен... Но и си наясно, че ако се влошиш, на всички места желаят изработен PCR тест...
От една страна, започваш да живееш в непрестанен боязън, че вирусът е непредвидим и не знаеш дали макар подобрението няма да се влошиш още веднъж. От друга – гърдите натежават от суматохата, че в случай че се стигне до утежняване, не знаеш кой действително може да ти помогне и дали насреща просто някой няма да ти затвори телефона с думите „ да се оправяш самичък “. Системата издиша, а персоналният доктор не може да направи нищо повече от това да ти предпише няколко медикаменти по телефона. Другото оставяме на бабини предписания, чайове и притискане на палци, че ще сме от късметлиите и няма да се стигне до затруднения.
Дали съм излекувана
Две седмици след първите признаци мога да кажа, че към този момент повече от седмица нямам температура, подушване и усет по този начин и не изгубих, само че към момента се събуждам със запушен нос и леко главоболие, има дни, в които гърлото ме боли, а кашлицата продължава да е лека и се изтощавам много по-лесно от преди. Чакам да мине самоналожената от мен карантина, с цел да мога да желая направление от персоналната си лекарка за обзор от пулмолог и проучвания, с цел да схвана дали съм се преборила с вируса и има ли провали от него. Нещо, което ми се коства по-разумно от следващите 100 лева в касата на някоя лаборатория за следващия PCR тест, който още не можем да си вършим с направление от персоналния доктор.
Дали съм излекувана – не знам към момента. Дали съм по-добре - може би да. Въпросите остават. Страхът също, защото с него още дълго време ще се боря.
Колко коства PCR пробата и кой на кого заплаща?
Затова взех решение да споделя по какъв начин аз преминавам през конфликта си с Covid-19 – безусловно, малко по малко, към момента!
Симптомите
Точно преди две седмици, откакто три часа бях чакала пред лекарски кабинет за инспекция на резултати (нещо, което лиши тъкмо пет минути) за напълно различен проблем, усетих мощни болки в цялото тяло. Едва се прибрах у дома и допуснах, че болките са от дългото очакване в студения кулоар на поликлиниката. По-късно обаче се появи температура и вирусът ме повали за по-малко от два часа. Взех нормалните неща като аналгин и парацетамол, съвсем не спах, а на сутринта болките в тялото бяха още по-силни, главоболието отвратително, а температурата към този момент надвишаваше 38. Усещах леки болки в гърлото и първи проблясъци на хрема.
Лечението
Редувайки медикаменти с компреси някак съумях да смъкна температурата, само че изтощението беше мъчително. Първото нещо, което направих, беше да се обадя на персоналната ми лекарка (въпреки че мои сътрудници ми дадоха телефон на координационния център за Covid-19), която сподели, че признаците припомнят на ковид, само че не настояваше да си направя тест, а да стартира да одобрявам Авирон рапид и Аспирин и да си взема нещо за хрема и за гърло.
Болката и умората ме приковаха към леглото, а вечерта още веднъж се появи температура. На идната заран главоболието и болките в тялото бяха още по-силни. Малко по-късно разбрах, че хора, с които съм била контактна, са дали позитивен резултат за Covid-19. Обадих се на персоналната лекарка още веднъж и тя ми предписа антибиотик – Азакс (един от общоприетите, които изписват за домашно лечение) и ми предложи да си направя PCR. Тест, който аз трябваше да си платя, несъмнено. Тогава се чудиш – искаш ли да ги дадеш тези 100 лева, откакто към този момент си дал още толкоз за медикаменти, искаш ли да знаеш, че си положителен, което неизбежно ще докара до повече суматоха и боязън, или просто искаш цялата тази болежка в главата и тялото да спре.
Тестът
По-късно температурата беше намаляла, болките също и взех решение, че избирам да си направя тест и да знам с какво си имам работа, даже и единствено с цел да предупредя хората, с които съм била контактна, и с цел да се самоизолирам. Не се изненадах, че е позитивен, изключително откакто към мен броят на инфектираните продължаваше да се усилва. Получих смс от лаборатория „ Рамус “, че съм положителна и че от РЗИ ще се свържат с мен. Е, към днешна дата, девет дни по-късно, към момента си очаквам позвъняването. Карантината сама си я предписах, макар че температура към този момент нямах и останаха единствено отмалялост, утринно главоболие, хрема и лека кашлица.
Паниката
Страхът обаче надделяваше над всичко, изключително откакто една от най-близките ми приятелки беше призната в Пирогов с двустранна бронхопневмония след затруднения от вируса (слава богу, към този момент е по-добре). Оттогава с всяко кашляне се появява мисълта „ утежнявам се “, протягам ръка непрестанно към термометъра с смут, че още веднъж ще видя цифра над 37, а поради появилата се лека тежест в гърдите персоналната ми лекарка „ ми изписа “ следващия антибиотик – този път Панцеф (по едно хапче на 24 часа, както и предишния). Нещо, което се случи, откакто ден и половина тя не си вдигаше телефона.
През това време за момиче, което живее единствено и има проблеми с паник офанзивите, можете да си визиите какво ли не ми е минало през главата. Особено когато новините за развиването на Covid-19 стават все по-лоши, резултатите все по-тревожни, а близки хора към мен не могат да стигат нито болница, нито до кола за спешна помощ и всички се избавят сами. В такива моменти се чудиш дали е по-добре въобще да не знаеш, че си позитивен... Но и си наясно, че ако се влошиш, на всички места желаят изработен PCR тест...
От една страна, започваш да живееш в непрестанен боязън, че вирусът е непредвидим и не знаеш дали макар подобрението няма да се влошиш още веднъж. От друга – гърдите натежават от суматохата, че в случай че се стигне до утежняване, не знаеш кой действително може да ти помогне и дали насреща просто някой няма да ти затвори телефона с думите „ да се оправяш самичък “. Системата издиша, а персоналният доктор не може да направи нищо повече от това да ти предпише няколко медикаменти по телефона. Другото оставяме на бабини предписания, чайове и притискане на палци, че ще сме от късметлиите и няма да се стигне до затруднения.
Дали съм излекувана
Две седмици след първите признаци мога да кажа, че към този момент повече от седмица нямам температура, подушване и усет по този начин и не изгубих, само че към момента се събуждам със запушен нос и леко главоболие, има дни, в които гърлото ме боли, а кашлицата продължава да е лека и се изтощавам много по-лесно от преди. Чакам да мине самоналожената от мен карантина, с цел да мога да желая направление от персоналната си лекарка за обзор от пулмолог и проучвания, с цел да схвана дали съм се преборила с вируса и има ли провали от него. Нещо, което ми се коства по-разумно от следващите 100 лева в касата на някоя лаборатория за следващия PCR тест, който още не можем да си вършим с направление от персоналния доктор.
Дали съм излекувана – не знам към момента. Дали съм по-добре - може би да. Въпросите остават. Страхът също, защото с него още дълго време ще се боря.
Колко коства PCR пробата и кой на кого заплаща?
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ