Какво би препратил към Кремъл един прессекретар на руско посолство

Какво би препратил към Кремъл един прессекретар на съветско посолство на Запад в наши дни? Въпросът ми беше заложен от немски чиновник при започване на украинската контраатака. Припомних си го по време на срещата на върха на НАТО предходната седмица - и още повече след разкриването на диалозите сред някогашни американски чиновници и съветски дипломати.

Докато НАТО обсъждаше бъдещето на Украйна, английските медии бяха толкоз захласнати от скандал с присъединяване на водещ от Би Би Си, че срещата на върха съвсем не попадна на първа страница. Така че, да, щастливи времена за съветските дипломати в Лондон, които се стремят да предадат на Кремъл посланието, което знаят, че той желае да чуе за самовлюбеното Обединено кралство.

Германският чиновник се забавляваше, само че изрече основна мисъл: прекомерно правдоподобно е да си представим, че Владимир Путин към момента се зарежда със самоподсилващи се слова. Каква е изгодата на един асистент да му каже истината?

И тъкмо тук се намесва разкритието за априлските диалози сред някогашни американски чиновници по националната сигурност и съветски дипломати, в това число външния министър Сергей Лавров. След като месеци наред двете армии се сражаваха на ужасна цена с малко промени на фронтовата линия, за Запада е още по-важно да може да се опита да повлияе на мисленето на Москва, като изнесе твърди истини.

Разкритието на Ен Би Си за диалозите, извършени в Ню Йорк с присъединяване на Ричард Хаас, напускащия поста си началник на Съвета за интернационалните връзки, провокира обвинявания в изменничество. За мнозина в Украйна концепцията за контакт с представители на страна, която е направила такова клане, е неприемлива. Други се притесняват, че в случай че се допусне какъвто и да е контакт, това значи да се попадне в съветски капан, водещ до лъжлива договорка, в която ползите на Украйна ще бъдат предадени от западните реалполитици, които просто желаят да видят края на войната.

Последните опасения са напълно естествени. Споразумението от Минск от 2015 година, което постави завършек на първата фаза на съветската инвазия, беше изправено точно пред това обвиняване. Споразумението от Дейтън от 1995 година след войната в Босна също е избавително. То раздроби Босна и Херцеговина по метод, който на процедура възнагради експанзията на босненските сърби.

Страхът на Украйна е, че в последна сметка ще бъде вкарана в огромна договорка, в която ще би трябвало да се откаже от формалните си цели да победи Русия и да си върне контрола над цялата територия, в това число Крим. Някои публични лица в Европа цитират отстъпването на 10% от територията на Финландия на Съветския съюз след Зимната война от 1939-40 година като аналог за договорка.

Така че, да, участващите в задочните диалози ще бъдат прекомерно наясно с заплахата несъзнателно да бъдат въвлечени в " схващане " на позицията на Русия, което клони към успокояване.

И въпреки всичко провеждането на секрети диалози на разнообразни равнища е от значително значение. Разговорите през април са единствено един от редица задгранични канали и не са най-значимите, не на последно място като се има поради, че Лавров не е основен състезател в Кремъл.

Засега нито Украйна, нито Русия са подготвени да обмислят съглашение. Войната евентуално няма да завърши през идната година, предизвестява министър от европейско държавно управление. Западът към момента се надява на пробив посредством контраатака, колкото и муден да е напредъкът до момента. Струва си да си напомним, че след Деня D съюзническите войски се борят повече от два кървави месеца в Нормандия, преди да пробият немските линии. Възможно е съветските войски да се пропукат внезапно, по превъзходен метод: както наблягаше починалият боен историк Джон Кийгън, в никакъв случай не подценявайте смисъла на морала в борбата. Що се отнася до Русия, тя ще се надява, че контранастъплението ще се провали, и ще мисли, че би трябвало да изчака да види по какъв начин ще се оправи Доналд Тръмп на изборите в Съединени американски щати през 2024 година

Но без значение дали ще има съветски погром или невъзможност, както от ден на ден се притесняват поддръжниците на Украйна, на някакъв стадий договарянията са съвсем неизбежни и колкото повече контакти има авансово, толкоз по-добре.

В историята сходен метод е бил противоречив. Тайните договаряния за южноафриканския апартейд през 80-те години на ХХ в. щяха да ужасят доста хора и от двете страни, в случай че бяха разкрити, само че те помогнаха да се проправи пътят към демокрацията.

Несигурността в съветската политика прави това още по-наложително. Като се има поради кръвопролитието, което той управлява, съперниците на Путин разбираемо се възмущават от аргумента, че би трябвало да се притесняваме от ред след Путин, с цел да не бъде наследникът му още по-лош. Разбира се, идеалния случай за Запада е Русия да бъде освободена от клептокрацията на Путин.

Но съществуват и действителни опасения за това какво може да се случи при положение на раздробяване на неговия режим. Западните чиновници се интересуват от това по какъв начин разпадането на съветската страна може да докара до безпорядък, сходен на разпадането на Югославия.

Западът би трябвало да даде на Москва да разбере какъв брой сериозна е нашата решителност. Той също по този начин би трябвало да разбере с кого да беседва и на кого да се довери, откакто дълги години в западните външни министерства цената на експертизата за Русия беше понижавана.

В най-новата история автократите нееднократно са показвали зашеметяващата си дарба да разчитат неправилно желанията на враговете си и противоположното. Спомням си за Слободан Милошевич и Саддам Хюсеин. Западът би трябвало по някакъв метод да пробие самозаблудата, която обгръща двора на Путин.

Разбира се, може би недооценявам качествата на съветските прессекретари. Но даже и да е по този начин, нуждаем се от повече, а не от по-малко задни канали.

Източник Dir.bg