Има ли политика на геноцид към най-уязвимите – хората с тежки увреждания
Какви са проблемите в законодателството, обвързвано със орисите и потребностите на децата с увреждане, навършили 18 години?
Това е " безконечна " тематика, по която се приказва от години в България, само че нищо не се случва. С години политиците " употребяват " майките на деца с увреждания за собствен " авторитет " и в последна сметка Законът за персоналната помощ още веднъж е импортиран за разглеждане от една от новите политически партии в Народно събрание.
Кои са аргументите – отговор търси предаването " Законът и Темида ", дружно със събеседниците – Вера Иванова, ръководител на Конфедерацията за отбрана правата на децата и майка на 26-годишния Даниел с детска церебрална парализа, и Димитрина Русева – майка на дете с увреждане на 24 години.
Как се оправят майките и има ли налице незаконно безучастие по отношение на децата с увреждане над 18-годишна възраст, Вера Иванова разяснява:
" Ние живеем в пъкъла – и то не поради уврежданията на децата ни, а в пъкъла, на който ни обрече страната още с навършването на пълноправие на тези деца. Политиката на страната, която продължава, за жалост, и освен това държавно управление, е ТЯХ ДА ГИ НЯМА, безусловно. Те са живи човешки същества, само че са невидими за всеки народен представител и ръководеща коалиция и всеки в това Народно заседание ... Тази политика продължава от години и сега е в цялостна мощ.
Това са деца, които в никакъв случай не порастват – те остават бебета за цялостен живот – цялостен живот на памперси... След 18 години, когато ситуацията става все по-тежко, тъкмо тогава страната стопира помощта. През 2018 година извоювахме тези тежки случаи да имат право на персонален помощник, единствено че през 2020 година се осакатиха текстовете и ние към този момент втора година сме още веднъж на палатка пред Народното събрание, с цел да върнем текстовете и закона на хората – този закон не касае единствено нашите деца. Този закон касае всеки, който в избран миг може получи потребност от помощник.
Докога ще продължава тази политика на геноцид към най-уязвимите и хората с най-тежки увреждания? "
Чуйте повече от звуковия файл.
Димитрина Русева също направи своя коментар по тематиката:
" Аз съм във безконечна бойна подготвеност... За една майка да си гледа детето в никакъв случай не е мъжество, само че при безхаберието на страната и институциите... Никой не можа да проумее, че колкото и да се даде за тези хора, на страната ще коства доста по-евтино, да не кажа на половина, да се отглеждат тези хора в фамилна среда и да се подкрепят фамилиите, които ги отглеждат .
Трябва да се промени тази прогнила система на ТЕЛК, тъй като цялата сбърканост потегля от там . Всички знаят за подправените ТЕЛК-ове, за злоупотребите там, за приключването на средства. Това беше нашата битка – тази система да отпадне въобще като вход за подкрепяне на хората, изпаднали в някакъв вид потребност . Искаме закон, който да подкрепя действително хората, който да ограничи всевъзможен вид злоупотреби, тъй като в този закон няма медиатори, няма от кое място да изтекат средства. За страдание, хората с увреждания се оказаха много печеливш бизнес ... Ако може, дано политиците да сменят в главите си концепцията, че тези хора с увреждания би трябвало да се държат постоянно на общественото дъно, тъй като сега всичко, което се пресмята, всичко се изравнява с линия на беднотия. Никога не се мисли, че тези хора имат много повече потребности и че с тези средства в действителност живеят нормално двама души . "
Чуйте повече от звуковия файл.
Това е " безконечна " тематика, по която се приказва от години в България, само че нищо не се случва. С години политиците " употребяват " майките на деца с увреждания за собствен " авторитет " и в последна сметка Законът за персоналната помощ още веднъж е импортиран за разглеждане от една от новите политически партии в Народно събрание.
Кои са аргументите – отговор търси предаването " Законът и Темида ", дружно със събеседниците – Вера Иванова, ръководител на Конфедерацията за отбрана правата на децата и майка на 26-годишния Даниел с детска церебрална парализа, и Димитрина Русева – майка на дете с увреждане на 24 години.
Как се оправят майките и има ли налице незаконно безучастие по отношение на децата с увреждане над 18-годишна възраст, Вера Иванова разяснява:
" Ние живеем в пъкъла – и то не поради уврежданията на децата ни, а в пъкъла, на който ни обрече страната още с навършването на пълноправие на тези деца. Политиката на страната, която продължава, за жалост, и освен това държавно управление, е ТЯХ ДА ГИ НЯМА, безусловно. Те са живи човешки същества, само че са невидими за всеки народен представител и ръководеща коалиция и всеки в това Народно заседание ... Тази политика продължава от години и сега е в цялостна мощ.
Това са деца, които в никакъв случай не порастват – те остават бебета за цялостен живот – цялостен живот на памперси... След 18 години, когато ситуацията става все по-тежко, тъкмо тогава страната стопира помощта. През 2018 година извоювахме тези тежки случаи да имат право на персонален помощник, единствено че през 2020 година се осакатиха текстовете и ние към този момент втора година сме още веднъж на палатка пред Народното събрание, с цел да върнем текстовете и закона на хората – този закон не касае единствено нашите деца. Този закон касае всеки, който в избран миг може получи потребност от помощник.
Докога ще продължава тази политика на геноцид към най-уязвимите и хората с най-тежки увреждания? "
Чуйте повече от звуковия файл.
Димитрина Русева също направи своя коментар по тематиката:
" Аз съм във безконечна бойна подготвеност... За една майка да си гледа детето в никакъв случай не е мъжество, само че при безхаберието на страната и институциите... Никой не можа да проумее, че колкото и да се даде за тези хора, на страната ще коства доста по-евтино, да не кажа на половина, да се отглеждат тези хора в фамилна среда и да се подкрепят фамилиите, които ги отглеждат .
Трябва да се промени тази прогнила система на ТЕЛК, тъй като цялата сбърканост потегля от там . Всички знаят за подправените ТЕЛК-ове, за злоупотребите там, за приключването на средства. Това беше нашата битка – тази система да отпадне въобще като вход за подкрепяне на хората, изпаднали в някакъв вид потребност . Искаме закон, който да подкрепя действително хората, който да ограничи всевъзможен вид злоупотреби, тъй като в този закон няма медиатори, няма от кое място да изтекат средства. За страдание, хората с увреждания се оказаха много печеливш бизнес ... Ако може, дано политиците да сменят в главите си концепцията, че тези хора с увреждания би трябвало да се държат постоянно на общественото дъно, тъй като сега всичко, което се пресмята, всичко се изравнява с линия на беднотия. Никога не се мисли, че тези хора имат много повече потребности и че с тези средства в действителност живеят нормално двама души . "
Чуйте повече от звуковия файл.
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ




