Регистър за неработещите у нас: Ключ към работна сила или закъснял опит
Какви са провокациите пред българския трудов пазар и какъв брой належаща е нуждата от дълбоки промени в опазването на здравето и обществената политика?
Бившият обществен министър Христина Христова и Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) дискутираха пред NOVA NEWS самодейността за основаване на Национален указател на стопански неактивните лица и нуждата от структурни промени в основни публични браншове.
Нов указател за неактивните – значима, само че закъсняла мярка
Според Христина Христова казусът с неактивните лица е бездънен и многостранен:
„ Те са сред 400 хиляди и 1 милион, само че включват възпитаници, студенти, хора с заболявания или фамилни задължения. Важно е да се отсеят действителните евентуални служащи. “
Държавата ще търси хора без работа, обучение и регистрация
„ Регистърът ще даде изясненост какъв брой души могат да се засилват и какво им пречи “, добави тя. Христова акцентира, че в системата липсва съгласуваност сред институциите и похвали решението на държавното управление да сплоти напъните на ГРАО, Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт, Министерството на образованието и други институции за основаването на този указател.
istock
Добрин Иванов добави, че това е „ мярка, която трябваше да се случи доста по-рано “, и че бизнесът страда от сериозен дефицит на фрагменти.
„ Най-големият проблем пред бизнеса е неналичието на човешки капитал. За страдание, организацията по заетостта има ниска успеваемост и работодателите остават разочаровани “, уточни той.
Причините за неактивност – от сивата стопанска система до обезкуражаването
И двамата посетители се сплотиха към тезата, че една част от неактивните лица са в действителност част от сивата стопанска система.
Сериозни разлики на пазара на труда
„ Работят, само че нерегламентирано – без контракти, без осигуровки “, сподели Иванов.
Той също по този начин уточни, че част от казуса се дължи на „ великодушна обществена система “, която обезкуражава хората с ниска подготовка да търсят легална работа.
Христова обърна внимание на още един фактор – мнозина от неактивните са в действителност в чужбина, само че запазили адресна регистрация в България, което основава изкривена картина.
Здравеопазването – донор на фрагменти за чужбина
Друга значима тематика в диалога беше рецесията с медицинските експерти в България. Христова уточни, че заплащането в бранша е " безобразно ниско ", което води до емиграция. „ Показват фишове от 800 лева Как се живее по този начин? “ – попита тя реторично.
Вкарват в указател българите, които нито работят, нито учат
„ Лечебните заведения са търговски сдружения, само че би трябвало да има нормативно условие избран % от бюджета да отива за млади лекари и сестри “, предложи Христова.
Иванов добави, че „ отговорни за неравенствата са политиците, които с неравномерно повишение на заплатите в другите браншове са основали голям дисбаланс “. Той упорства за цялостна промяна, която да подсигурява заслужено систематизиране на възнагражденията в обществения бранш.
Какво следва?
Регистърът на стопански неактивните лица би трябвало да бъде първа стъпка към по-ефективно потребление на човешките запаси в България. Но самата идентификация не е задоволителна. Необходимо е задълбочено изследване на аргументите за неактивността и самостоятелен метод към всяко лице.
„ След регистрирането идва работата – с всеки човек поотделно “, безапелационна беше Христова.
Факт в подтекст: сивата стопанска система в България
По думите на Иванов сивата стопанска система в страната се движи сред 22% и 32% от Брутният вътрешен продукт – надалеч над междинното за Европейски Съюз. Това освен подкопава данъчната система, само че и задържа стопанската система в по-нискоразвит модел на напредък.
Създаването на указател на стопански неактивните, съгласно него, е стъпка в вярната посока, само че ще изисква продължителна и целенасочена работа сред институции, бизнес и общество. Без основни промени в опазването на здравето, образованието и обществената политика, България ще продължи да губи капацитет, вместо да го развива.
Бившият обществен министър Христина Христова и Добрин Иванов, изпълнителен шеф на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) дискутираха пред NOVA NEWS самодейността за основаване на Национален указател на стопански неактивните лица и нуждата от структурни промени в основни публични браншове.
Нов указател за неактивните – значима, само че закъсняла мярка
Според Христина Христова казусът с неактивните лица е бездънен и многостранен:
„ Те са сред 400 хиляди и 1 милион, само че включват възпитаници, студенти, хора с заболявания или фамилни задължения. Важно е да се отсеят действителните евентуални служащи. “
Държавата ще търси хора без работа, обучение и регистрация
„ Регистърът ще даде изясненост какъв брой души могат да се засилват и какво им пречи “, добави тя. Христова акцентира, че в системата липсва съгласуваност сред институциите и похвали решението на държавното управление да сплоти напъните на ГРАО, Национална агенция за приходите, Национален осигурителен институт, Министерството на образованието и други институции за основаването на този указател.
istock Добрин Иванов добави, че това е „ мярка, която трябваше да се случи доста по-рано “, и че бизнесът страда от сериозен дефицит на фрагменти.
„ Най-големият проблем пред бизнеса е неналичието на човешки капитал. За страдание, организацията по заетостта има ниска успеваемост и работодателите остават разочаровани “, уточни той.
Причините за неактивност – от сивата стопанска система до обезкуражаването
И двамата посетители се сплотиха към тезата, че една част от неактивните лица са в действителност част от сивата стопанска система.
Сериозни разлики на пазара на труда
„ Работят, само че нерегламентирано – без контракти, без осигуровки “, сподели Иванов.
Той също по този начин уточни, че част от казуса се дължи на „ великодушна обществена система “, която обезкуражава хората с ниска подготовка да търсят легална работа.
Христова обърна внимание на още един фактор – мнозина от неактивните са в действителност в чужбина, само че запазили адресна регистрация в България, което основава изкривена картина.
Здравеопазването – донор на фрагменти за чужбина
Друга значима тематика в диалога беше рецесията с медицинските експерти в България. Христова уточни, че заплащането в бранша е " безобразно ниско ", което води до емиграция. „ Показват фишове от 800 лева Как се живее по този начин? “ – попита тя реторично.
Вкарват в указател българите, които нито работят, нито учат
„ Лечебните заведения са търговски сдружения, само че би трябвало да има нормативно условие избран % от бюджета да отива за млади лекари и сестри “, предложи Христова.
Иванов добави, че „ отговорни за неравенствата са политиците, които с неравномерно повишение на заплатите в другите браншове са основали голям дисбаланс “. Той упорства за цялостна промяна, която да подсигурява заслужено систематизиране на възнагражденията в обществения бранш.
Какво следва?
Регистърът на стопански неактивните лица би трябвало да бъде първа стъпка към по-ефективно потребление на човешките запаси в България. Но самата идентификация не е задоволителна. Необходимо е задълбочено изследване на аргументите за неактивността и самостоятелен метод към всяко лице.
„ След регистрирането идва работата – с всеки човек поотделно “, безапелационна беше Христова.
Факт в подтекст: сивата стопанска система в България
По думите на Иванов сивата стопанска система в страната се движи сред 22% и 32% от Брутният вътрешен продукт – надалеч над междинното за Европейски Съюз. Това освен подкопава данъчната система, само че и задържа стопанската система в по-нискоразвит модел на напредък.
Създаването на указател на стопански неактивните, съгласно него, е стъпка в вярната посока, само че ще изисква продължителна и целенасочена работа сред институции, бизнес и общество. Без основни промени в опазването на здравето, образованието и обществената политика, България ще продължи да губи капацитет, вместо да го развива.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ