Какви са правата на пострадалия от престъпление?Ц.К., София---------------------Българското наказателно право

Какви са правата на потърпевшия от закононарушение?

Ц.К., София

---------------------

Българското наказателно право несъмнено отделя място на потърпевшия от закононарушения и се пробва да му подсигурява един минимум от права. Нещо повече - в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) има специфична глава с няколко раздела, в които е изработен опит те да бъдат изредени и подредени.

Именно там се дефинира, че пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от закононарушението. Веднага по-късно идва ново общо предписание - че при гибел на пострадалия това право минава върху неговите наследници. Както и че обвиненият не може да упражнява правата на потърпевш в същото произвеждане.

После Наказателно-процесуален кодекс дефинира какви тъкмо права има потърпевшият в досъдебното произвеждане. Сред тях е правото да бъде известен за правата си в наказателното произвеждане. Той може да получи отбрана за своята сигурност и тази на околните си по специфичен закон. Пострадалият има право и да бъде осведомен за хода на наказателното произвеждане, както и да взе участие в него. Той може да прави претенции, бележки и възражения, да апелира актовете, които водят до преустановяване или прекъсване на наказателното произвеждане.

Пострадалият разполага и с правото да има повереник, както и да получи писмен превод на постановлението за преустановяване или прекъсване на наказателното произвеждане, в случай че не владее български език. В кодекса категорично е посочено, че претенции, бележки, възражения, както и обжалване на актовете, които водят до преустановяване или прекъсване на наказателното произвеждане, могат да бъдат осъществявани по електронен път, подписани с дипломиран електронен автограф.

Наказателно-процесуален кодекс разпорежда, че органът, който образува досъдебното произвеждане, уведомява неотложно потърпевшия за това, в случай че той е показал адрес за приканване в страната или електронен адрес. Веднага следва и уточнението, че правата на потърпевшия пораждат, в случай че той категорично изиска да взе участие в досъдебното произвеждане и уточни адрес в страната за приканване и известяван за хода му. 

Друго главно право на потърпевш, претърпял имуществени или неимуществени вреди от закононарушение, което се преследва по общия ред, е той и да взе участие в правосъдното произвеждане като частен обвинител. След гибелта на лицето това право минава върху неговите наследници. Молбата за присъединяване в правосъдното произвеждане като частен обвинител може да бъде джука или писмена. Тя би трябвало да съдържа данни за лицето, което я подава, и за събитията, на които се основава. Молбата се прави най-късно до започване на разпоредителното съвещание пред първоинстанционния съд. По закон частният обвинител поддържа в съда обвиняването наред с прокурора. Той може да прави това даже и след като прокурорът съобщи, че не го поддържа.

Пострадалият или неговите наследници, както и юридическите лица, които са претърпели вреди от закононарушението, могат да предявят в правосъдното произвеждане и граждански иск за обезщетение на вредите, както и да се открият като цивилен ищци. Гражданският иск не може да се предяви в правосъдното произвеждане, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс. 

В молбата за предявяване на цивилен иск се посочват трите имена на подателя и на лицето, против което се предявява искът, наказателното дело, по което се подава, престъплението, от което са породени вредите, и характерът и размерът на вредите, за които се желае обезщетение. И тук молбата може да бъде джука или писмена. Гражданският иск се предявява най-късно до започването на разпоредителното съвещание, а при каузи от частен темперамент - до започването на правосъдното разследване пред първоинстанционния съд.