Предадем ли вяра и църква, предаваме България
Какви са каноничноправните и исторически учредения за мъдрите решения на Светия синод
Усилията на управляващите в БЮРМ са ориентирани към превъзмогване на извращенията на македонизма и изваждане на страната от изолираност. България би трябвало да поддържа и предизвиква този развой. Без обаче да предава българската история и светини, за които към момента претендират, въпреки и не толкоз нападателно, огромна част от политическите и църковни кръгове в Скопие. През последната година се вършат стъпки за изваждане на Македонската православна черква от схизмата, в която целият православен свят я е сложил. Тази македонска политика има група лобисти у нас, които се пробват да внушават, че БПЦ трябвало едностранно да се разгласи за „ църква-майка “, да влезе в съслужение с нейни клирици и в действителност да признае претенциите на синода в Скопие към българската Охридска архиепископия, като се отзове на македонската покана за отбелязване на 1000-та нейна годишнина. Противно на откровените неистини и операции, които проводниците на ползите на Скопие у нас тиражират, Светият Синод на БПЦ, при прецизно съблюдаване на православното канонично право, отхвърли ултимативното искане на скопския синод за „ църква-майка “ и отхвърли да „ празнува “ годишнината от Охридската архиепископия край Вардара. В знак на братолюбие Синодът реши само вероятното – да се застъпи по пътя на църковната дипломация за изясняване на каноничния статут на МПЦ. А предходната седмица архиереите постановиха, че бележитната годишнина ще се означи там, където само и е мястото – в Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ в София. С това беше предпазен освен църковния, а и българския народен интерес. Защото предадем ли религия и черква, предаваме и България!
Ето напълно телеграфно какви са каноничноправните и исторически учредения за мъдрите решения на Светия синод.
Първо, православната черква в канонично и вероучително отношение е една, поместните не са изолирани институции. Признаването на автономност или автокефалия на една поместна черква се урежда от православните догми и традиция, които постоянно и без изключение са били спазвани. Само некомпетентността може да твърди друго.
Второ, отделянето на една църковна подчиненост следва да бъде прието първо от църквата майка и утвърдено от останалите поместни църкви. Това произтича още от 28-то Апостолско предписание, а по-сетне е разгърнато в каноните на Първия, Ефеския и Халкидонския космополитен събори. Казано е във връзка с клира: „ отлъчени от едни, да се не одобряват от други “. Съслужението с разколници е тежко църковно нарушение в православието.
Трето, без значение от мъчителните за нас, българите, исторически събития и загуби в Македония, след Втората международна война с актовете, с които е вдигната схизмата върху БПЦ и след това е възобновено патриаршеското й достолепие, е обрисуван нашия църковен диоцез – територията на страната България. Днешна Македония е включена в диоцеза на сръбската черква. И тези правни положения са приети от всички поместни църкви. Затова по канон църква-майка на македонската е сръбската. Ако БПЦ си присвои права, които няма, ще я застигне ориста на синода в Скопие – схизма.
Четвърто, БПЦ и българският народ няма да позволен кражба на националната ни история от Скопие. Претенцията на македонската черква, че са правоприемници на Охридската архиепископия са лишени от канонични и исторически учредения. „ Охридска архиепископия на Първа Юстиниана и на цяла България “ е приемник на намалената от патриаршия черква след рухването на България под византийско господство. Това е уредено в три грамоти на византийския император Василий Втори от 1020-25 година Правоприемството се наблюдава в църковните извори и документи чак до днешния Устав на БПЦ. Ако Светият синод одобри категорично или безмълвно македонската рекламация, това би било национално изменничество.
И тъй като става дума и за национализъм, като потомък на православни българи бежанци от поробена Македония, дължа една попътна ремарка. От известно време една група, която не крие връзки и координация на дейностите си с управляващите и службите на друга страна, се пробва да диктува на БПЦ. Безпрецедентно, все едно сме се върнали в сталински времена. Отнасят се с Църквата, като че им е фирмен личен състав, който би трябвало ритуално да обслужи техните упоритости. Някакъв търговец дори се хвалел, че бил вложил пари за задачата. И всичко това зад маската на мним „ национализъм “. Интересно какъв национализъм е да следваш дневния ред на друга страна и да докладваш в Скопие. Та тръгнала тази група случайници във връзка с БПЦ да разпорежда на Светия Синод. „ Случайници “, тъй като до момента в който всички ние, отпред с патриарха и Светия Синод, бранехме църквата от мрачните попълзновения на филипдимитровци и иванкостовци, които провокираха ерес, „ уволниха “ патриарх Максим и лишиха регистрацията на БПЦ в интервала 1992-2002 година – множеството от въпросната група, която клечи в този момент пред Светия Синод, и техните медийни клакьори, крепяха разкола.
Случайници с искания
Ние се борехме обществено – с живи вериги пазехме храмовете от сините мутри и Фори Светулката, преодоляхме сатанинска опозиция и ругателства против импортирания от мен Закон за вероизповеданията през 2001 година, без чието приемане пагубният ерес нямаше да бъде преодолян. Те не издумаха нито сричка против сините похищения над БПЦ, каквито даже и турският подтисник не е дръзвал да прави. А някои дори невежествено подлагаха на критика напъните ни. И през днешния ден същите тези случайници имали монопол върху патриотизма. Хайде, де!
*Борислав Цеков е създател и вносител на настоящия Закон за вероизповеданията, който приключи разкола
Усилията на управляващите в БЮРМ са ориентирани към превъзмогване на извращенията на македонизма и изваждане на страната от изолираност. България би трябвало да поддържа и предизвиква този развой. Без обаче да предава българската история и светини, за които към момента претендират, въпреки и не толкоз нападателно, огромна част от политическите и църковни кръгове в Скопие. През последната година се вършат стъпки за изваждане на Македонската православна черква от схизмата, в която целият православен свят я е сложил. Тази македонска политика има група лобисти у нас, които се пробват да внушават, че БПЦ трябвало едностранно да се разгласи за „ църква-майка “, да влезе в съслужение с нейни клирици и в действителност да признае претенциите на синода в Скопие към българската Охридска архиепископия, като се отзове на македонската покана за отбелязване на 1000-та нейна годишнина. Противно на откровените неистини и операции, които проводниците на ползите на Скопие у нас тиражират, Светият Синод на БПЦ, при прецизно съблюдаване на православното канонично право, отхвърли ултимативното искане на скопския синод за „ църква-майка “ и отхвърли да „ празнува “ годишнината от Охридската архиепископия край Вардара. В знак на братолюбие Синодът реши само вероятното – да се застъпи по пътя на църковната дипломация за изясняване на каноничния статут на МПЦ. А предходната седмица архиереите постановиха, че бележитната годишнина ще се означи там, където само и е мястото – в Патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ в София. С това беше предпазен освен църковния, а и българския народен интерес. Защото предадем ли религия и черква, предаваме и България!
Ето напълно телеграфно какви са каноничноправните и исторически учредения за мъдрите решения на Светия синод.
Първо, православната черква в канонично и вероучително отношение е една, поместните не са изолирани институции. Признаването на автономност или автокефалия на една поместна черква се урежда от православните догми и традиция, които постоянно и без изключение са били спазвани. Само некомпетентността може да твърди друго.
Второ, отделянето на една църковна подчиненост следва да бъде прието първо от църквата майка и утвърдено от останалите поместни църкви. Това произтича още от 28-то Апостолско предписание, а по-сетне е разгърнато в каноните на Първия, Ефеския и Халкидонския космополитен събори. Казано е във връзка с клира: „ отлъчени от едни, да се не одобряват от други “. Съслужението с разколници е тежко църковно нарушение в православието.
Трето, без значение от мъчителните за нас, българите, исторически събития и загуби в Македония, след Втората международна война с актовете, с които е вдигната схизмата върху БПЦ и след това е възобновено патриаршеското й достолепие, е обрисуван нашия църковен диоцез – територията на страната България. Днешна Македония е включена в диоцеза на сръбската черква. И тези правни положения са приети от всички поместни църкви. Затова по канон църква-майка на македонската е сръбската. Ако БПЦ си присвои права, които няма, ще я застигне ориста на синода в Скопие – схизма.
Четвърто, БПЦ и българският народ няма да позволен кражба на националната ни история от Скопие. Претенцията на македонската черква, че са правоприемници на Охридската архиепископия са лишени от канонични и исторически учредения. „ Охридска архиепископия на Първа Юстиниана и на цяла България “ е приемник на намалената от патриаршия черква след рухването на България под византийско господство. Това е уредено в три грамоти на византийския император Василий Втори от 1020-25 година Правоприемството се наблюдава в църковните извори и документи чак до днешния Устав на БПЦ. Ако Светият синод одобри категорично или безмълвно македонската рекламация, това би било национално изменничество.
И тъй като става дума и за национализъм, като потомък на православни българи бежанци от поробена Македония, дължа една попътна ремарка. От известно време една група, която не крие връзки и координация на дейностите си с управляващите и службите на друга страна, се пробва да диктува на БПЦ. Безпрецедентно, все едно сме се върнали в сталински времена. Отнасят се с Църквата, като че им е фирмен личен състав, който би трябвало ритуално да обслужи техните упоритости. Някакъв търговец дори се хвалел, че бил вложил пари за задачата. И всичко това зад маската на мним „ национализъм “. Интересно какъв национализъм е да следваш дневния ред на друга страна и да докладваш в Скопие. Та тръгнала тази група случайници във връзка с БПЦ да разпорежда на Светия Синод. „ Случайници “, тъй като до момента в който всички ние, отпред с патриарха и Светия Синод, бранехме църквата от мрачните попълзновения на филипдимитровци и иванкостовци, които провокираха ерес, „ уволниха “ патриарх Максим и лишиха регистрацията на БПЦ в интервала 1992-2002 година – множеството от въпросната група, която клечи в този момент пред Светия Синод, и техните медийни клакьори, крепяха разкола.
Случайници с искания
Ние се борехме обществено – с живи вериги пазехме храмовете от сините мутри и Фори Светулката, преодоляхме сатанинска опозиция и ругателства против импортирания от мен Закон за вероизповеданията през 2001 година, без чието приемане пагубният ерес нямаше да бъде преодолян. Те не издумаха нито сричка против сините похищения над БПЦ, каквито даже и турският подтисник не е дръзвал да прави. А някои дори невежествено подлагаха на критика напъните ни. И през днешния ден същите тези случайници имали монопол върху патриотизма. Хайде, де!
*Борислав Цеков е създател и вносител на настоящия Закон за вероизповеданията, който приключи разкола
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ