Експерт : Докато нямаме осъден политик от високите етажи на властта, преходът ще продължава
Какви са причините да има закон срещу дезинформацията, какъв е опитът на други европейски страни и за какво преходът у нас към момента не е приключил – разяснява по БНР Евгений Кънев, икономист.
" Аргументите за закон срещу дезинформацията са доста, само че преди да се показват причините, трябва да има изясненост и схващане в обществото, че България, като част от Европейски Съюз и НАТО, е обект на яростна осведомителна война, която се води от Русия. За страдание това не е реалност у нас и по тази причина всеки глас от страна на управляващите за ограничение на дезинформацията се интерпретира като посегателство на свободата на словото. На процедура, когато нямате схващане, че се води война, човек може и да си намерения, че някой желае да лимитира словото.
Това, което е значимо да се знае в обществото, е, че в цяла Европа се води такава война с съвсем едни и същи разкази. В резултат на това още от 2015 година Европейски Съюз и Европейска комисия са създали законодателство и платформи, които с професионален инструментариум се борят с тази агитация. Установяват се канали за съдействие сред другите страни и техните държавни управления. За страдание у нас и това не е по този начин. В този дух и затова аз си мисля, че може би е пристигнало време за закон, който действително да се бори с дезинформацията. Веднага бих желал да кажа, че това не е закон, обвързван със затваряне на медии и уволнение на публицисти. Такъв закон по-скоро би трябвало да има за цел да принуди държавните институции да извърнат внимание на дезинформацията. Както и да се повдигне тази тематика в обществото, тъй като тя е значима за националната сигурност на страната ни. "
На въпрос за какво политиците не обръщат внимание на дезинформацията, Кънев сподели:
" Не мисля, че на всички не им пука, може би не схващат методите, по които това нещо може да се повдигне като тематика и да се търсят решенията на този огромен проблем. Може и да не осъзнават значимостта на казуса. А може и да си мислят, че всичко е в пълномощията на Съвет за електронни медии. Политиците от смяната подлагаха на критика Съвет за електронни медии през 2020, 2021, по-скоро тъй като тогава самите те пострадаха от дезинформация, ориентирана против тях, а сега към този момент в ръководството сякаш казусът с съветската агитация не е на дневен ред. И би трябвало да им търсим отговорност за какво това е по този начин. Може би тъй като към този момент се усещат сигурни за своята политическа тежест. Те към този момент не реагират на пропагандата и дезинформацията и това е извънредно обезпокоителен феномен. "
" Голяма е ролята на политическите послания. Пропагандата има няколко стъпки. Първо, се построяват разкази, които да пазят съветските ползи. Преди войната това бяха имунизациите, миграцията, даже еврото. Сега по време на война наративът е извърнат към глобите към Русия. След това идва техниката за разпространяване посредством ботове и технологии за разпространяване в обществените мрежи. И последната фаза е, когато политически партии от крайнодесния набор се заемат със задачата да популяризират про-пропагандни тези, които Москва би желала да чуе. В България даже най-важната институция ги тръби – президентската. "
Кънев разяснява и една друга тематика, тази за паметника на руската войска:
" Вредна е интерпретацията на събитията, даже и във връзка махането на Паметника на Съветската войска. Винаги тези, които основават нездравословните тълкования на събитията, имат и технологията да ги разпространят, и след това става доста мъчно да се прави контранаратив. Тук приказвам единствено за съветската дезинформация. Иначе е доста мъчно да се преборим с подправените вести, тъй като те зависят от това кой ръководи България. Самите медии се управляват от хората, които пускат подправени разкази. Въпросът е какво светоусещане имат жителите. Както и дали медиите могат да приказват свободно.
Можем да имаме контранаратив на дезинформацията единствено при свободни медии, в които хората не се тормозят от натиска на регулатори, както и даже за своето здраве. Хората в медиите ги е боязън и по тази причина не могат да изградят първокласен контранаратив против дезинформацията и подправените вести. Дори контранаративите против Кремъл не се формулират добре.
Първо, тъй като имаме по този начин наречените " четирихилядници сътрудници ", които против възнаграждение популяризират тези гледни точки. И настрана имаме доста плодородна почва, която усърдно поддържа съветски легенди за нашата история, които доста добре хващат декиш в нашата среда. Всеки, който се опита да обори съветските разкази у нас, бива именуван от най-високата българска институция " безродник " и че " поругава националната памет ". Такива думи се употребяват против хората, които се пробват да се изправят против съветската дезинформация. “
" Най-добра процедура за битка с дезинформацията е в Чехия и в Естония. В Чехия се построи Бюро за разбор на информацията към министър-председателя и Съвет, който проучва разказите и по какъв начин те се инфилтрират в обществото. И по този метод построяват контрамерки. Като първо – дават чуваемост на тези ограничения през публичните медии ", добави специалистът.
" Ето, може вместо всеки следобяд в БНР да се дава време на хора, които популяризират пропагандата на Кремъл, може да се вършат излъчвания за това по какъв начин да се разграничава съветската агитация. Това е ролята на публичните медии – покачване на равнището на медийна просветеност. "
" Аргументите за закон срещу дезинформацията са доста, само че преди да се показват причините, трябва да има изясненост и схващане в обществото, че България, като част от Европейски Съюз и НАТО, е обект на яростна осведомителна война, която се води от Русия. За страдание това не е реалност у нас и по тази причина всеки глас от страна на управляващите за ограничение на дезинформацията се интерпретира като посегателство на свободата на словото. На процедура, когато нямате схващане, че се води война, човек може и да си намерения, че някой желае да лимитира словото.
Това, което е значимо да се знае в обществото, е, че в цяла Европа се води такава война с съвсем едни и същи разкази. В резултат на това още от 2015 година Европейски Съюз и Европейска комисия са създали законодателство и платформи, които с професионален инструментариум се борят с тази агитация. Установяват се канали за съдействие сред другите страни и техните държавни управления. За страдание у нас и това не е по този начин. В този дух и затова аз си мисля, че може би е пристигнало време за закон, който действително да се бори с дезинформацията. Веднага бих желал да кажа, че това не е закон, обвързван със затваряне на медии и уволнение на публицисти. Такъв закон по-скоро би трябвало да има за цел да принуди държавните институции да извърнат внимание на дезинформацията. Както и да се повдигне тази тематика в обществото, тъй като тя е значима за националната сигурност на страната ни. "
На въпрос за какво политиците не обръщат внимание на дезинформацията, Кънев сподели:
" Не мисля, че на всички не им пука, може би не схващат методите, по които това нещо може да се повдигне като тематика и да се търсят решенията на този огромен проблем. Може и да не осъзнават значимостта на казуса. А може и да си мислят, че всичко е в пълномощията на Съвет за електронни медии. Политиците от смяната подлагаха на критика Съвет за електронни медии през 2020, 2021, по-скоро тъй като тогава самите те пострадаха от дезинформация, ориентирана против тях, а сега към този момент в ръководството сякаш казусът с съветската агитация не е на дневен ред. И би трябвало да им търсим отговорност за какво това е по този начин. Може би тъй като към този момент се усещат сигурни за своята политическа тежест. Те към този момент не реагират на пропагандата и дезинформацията и това е извънредно обезпокоителен феномен. "
" Голяма е ролята на политическите послания. Пропагандата има няколко стъпки. Първо, се построяват разкази, които да пазят съветските ползи. Преди войната това бяха имунизациите, миграцията, даже еврото. Сега по време на война наративът е извърнат към глобите към Русия. След това идва техниката за разпространяване посредством ботове и технологии за разпространяване в обществените мрежи. И последната фаза е, когато политически партии от крайнодесния набор се заемат със задачата да популяризират про-пропагандни тези, които Москва би желала да чуе. В България даже най-важната институция ги тръби – президентската. "
Кънев разяснява и една друга тематика, тази за паметника на руската войска:
" Вредна е интерпретацията на събитията, даже и във връзка махането на Паметника на Съветската войска. Винаги тези, които основават нездравословните тълкования на събитията, имат и технологията да ги разпространят, и след това става доста мъчно да се прави контранаратив. Тук приказвам единствено за съветската дезинформация. Иначе е доста мъчно да се преборим с подправените вести, тъй като те зависят от това кой ръководи България. Самите медии се управляват от хората, които пускат подправени разкази. Въпросът е какво светоусещане имат жителите. Както и дали медиите могат да приказват свободно.
Можем да имаме контранаратив на дезинформацията единствено при свободни медии, в които хората не се тормозят от натиска на регулатори, както и даже за своето здраве. Хората в медиите ги е боязън и по тази причина не могат да изградят първокласен контранаратив против дезинформацията и подправените вести. Дори контранаративите против Кремъл не се формулират добре.
Първо, тъй като имаме по този начин наречените " четирихилядници сътрудници ", които против възнаграждение популяризират тези гледни точки. И настрана имаме доста плодородна почва, която усърдно поддържа съветски легенди за нашата история, които доста добре хващат декиш в нашата среда. Всеки, който се опита да обори съветските разкази у нас, бива именуван от най-високата българска институция " безродник " и че " поругава националната памет ". Такива думи се употребяват против хората, които се пробват да се изправят против съветската дезинформация. “
" Най-добра процедура за битка с дезинформацията е в Чехия и в Естония. В Чехия се построи Бюро за разбор на информацията към министър-председателя и Съвет, който проучва разказите и по какъв начин те се инфилтрират в обществото. И по този метод построяват контрамерки. Като първо – дават чуваемост на тези ограничения през публичните медии ", добави специалистът.
" Ето, може вместо всеки следобяд в БНР да се дава време на хора, които популяризират пропагандата на Кремъл, може да се вършат излъчвания за това по какъв начин да се разграничава съветската агитация. Това е ролята на публичните медии – покачване на равнището на медийна просветеност. "
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ