В някогашна Станимака не са украсявали елха за Коледа
Какви съответни традиции и ритуали са се провеждали в предишното по време на коледните празници в тогавашна Станимака? Този въпрос отправихме към етнографа от Исторически музей-Асеновград Надя Янкова. С все по-осезаемо наближаващия ден, в който православните християни празнуват Рождество Христово, се запитахме по какъв начин ли са протичали празничните моменти в предишното на града. Предлагаме Ви идващите няколко реда, които ще Ви пренесат във времената на станимашките обичаи и традиции.
Подготовката за празненствата е започвала още от преди 24-ти декември – Бъдни вечер, наименуван още Суха Коледа. Важна част от подготовката за празника е била приготвянето на трапезата. За задачата са се наготвяли девет постни ястия, символизиращи деветте месеца, в които Света Богородица е носила Младенеца. Характерни за региона ястия още по- това време, както и в този момент, са били постните сарми с кисело зеле. Много значима роля от празничната софра е имала питката кравай. В нея се е слагала сребърна пара. Считало се е, че най-честит през годината ще бъде оня, при който тя се падне.
В празничната нощ, чрез ритуалите на храненето, а и освен, хората са гадаели или наричали какво ще донесе идната година. Така, да вземем за пример, слагането на глава чесън на масата, подканял всеки един член от фамилията да си вземе една скилидка и да я изяде, с цел да бъде здрав през годината. Правели са се гадания и с орехи. Всеки си избира орех и според от това какъв му се падне – дали е кух, или пък с огромна ядка – това предвещава благоденствието му през идната година.
На трапезата в предишното са участвали наложително виното и туршията от грозде – така наречен " грозденица ". Тъй като тогавашна Станимака е била огромен винарски център, обезпечаването на изобилие през годината е било извънредно значимо. Ето за какво, преди началото на празничната вечеря, главата на фамилията прекадявал с тамян масата с ястията. После слизал и в избата, с цел да прекади бъчвите, линовете и другите винарски принадлежности, като по този метод се измолва Божия берекет за идващия винарски сезон.
Когато вечерята завърши, ястията не се прибирали, а се оставяли на трапезата. Вярвало се, че през нощта домовете на хората се посещавали от Света Богородица, която дружно с мъртвите прародители на съответното семейство сядала на трапезата, с цел да се нахрани. По тази причина и огънят в огнището не трябвало да загасва. Затова се избирало най-голямото дърво, което да поддържа топлината съвсем през цялата нощ.
Рано сутринта на идващия ден домакините посрещали коледари. Те представлявали групи, формирани от деца и младежи, които обикаляли по къщите и пеели празнични песни. Целта на ритуала била да се донесе мир и берекет в дома. Стопанката на къщата дарявала коледарите с ябълки, орехи, сушени плодове или колаци. Тъй като в Станимака е имало огромна гръцка диаспора, а и доста гърчеещи се българи, коледуването не се осъществявало в техните махали и домове, тъй като те са се разграничавали от особено българските традиции.
След провеждането на този обред, фамилията е посещавало черква, където е участвало и слушало празнична литургия. После е било редно да се върви на посетители при близки и родственици. Типично за Асеновград или тогавашна Станимака е било празнуването на втория ден от Коледа (26 декември) в чест на Света Богородица. Този празник се уважава и отбелязва от жителите на града и до през днешния ден. Жените, носещи името Мария, точно тогава означават своя имен ден, въпреки в други елементи на страната да се счита за техен празник 15-ти август (Успение Богородично). Култът към Божията майка в Асеновград е мощно залегнал, евентуално подхранван и от чудотворните икони на Богородица, които се намират в разнообразни асеновградски и селски храмове в региона. Третият и финален ден на Коледа е отдаден на Свети Стефан.
Традициите се трансформират непрекъснато. " Дори и да желаеме, няма по какъв начин да ги опазим в чист тип, такива, каквито са били. А в действителност не съществуват такива, защото обичаите са притежание на хората, не са институционализирани, рамкирани и точно по този метод те са задоволявали някаква изконна нужда, от която хората са имали потребност. Така е и през днешния ден. ", безапелационна е Надя Янкова. Правейки съпоставяне, излиза наяве, че огромна част от празничните ритуали са се съхранили и в доста домове се извършват и до през днешния ден.
Прави усещане разликата, че в предишното украсяването на коледно дърво изобщо не е съществувало в асеновградския район. А през днешния ден не можем да си представим къща или площад в огромен град, където да липсва грейнала елха. Дори формалното запалване на коледните светлини в актуалния свят се трансформира в самобитен тип градски обред, в който хората вземат присъединяване. Днес към момента се ядат постни ястия на Бъдни вечер, а парата от питата незабавно трансформира индивида, на който се е паднала, в звезда из обществените мрежи. " Но най-ценното, което е останало, като обръщение от предците ни към нас, съгласно мен, е това - да бъдем дружно по Коледа, да се съберем с близки и родственици, да благодарим, че се е случило и да се молим и идната година отново да бъде по този начин. ", изрази мнението си в края на нашия диалог етнографът от Исторически музей-Асеновград - Надя Янкова.
Подготовката за празненствата е започвала още от преди 24-ти декември – Бъдни вечер, наименуван още Суха Коледа. Важна част от подготовката за празника е била приготвянето на трапезата. За задачата са се наготвяли девет постни ястия, символизиращи деветте месеца, в които Света Богородица е носила Младенеца. Характерни за региона ястия още по- това време, както и в този момент, са били постните сарми с кисело зеле. Много значима роля от празничната софра е имала питката кравай. В нея се е слагала сребърна пара. Считало се е, че най-честит през годината ще бъде оня, при който тя се падне.
В празничната нощ, чрез ритуалите на храненето, а и освен, хората са гадаели или наричали какво ще донесе идната година. Така, да вземем за пример, слагането на глава чесън на масата, подканял всеки един член от фамилията да си вземе една скилидка и да я изяде, с цел да бъде здрав през годината. Правели са се гадания и с орехи. Всеки си избира орех и според от това какъв му се падне – дали е кух, или пък с огромна ядка – това предвещава благоденствието му през идната година.
На трапезата в предишното са участвали наложително виното и туршията от грозде – така наречен " грозденица ". Тъй като тогавашна Станимака е била огромен винарски център, обезпечаването на изобилие през годината е било извънредно значимо. Ето за какво, преди началото на празничната вечеря, главата на фамилията прекадявал с тамян масата с ястията. После слизал и в избата, с цел да прекади бъчвите, линовете и другите винарски принадлежности, като по този метод се измолва Божия берекет за идващия винарски сезон.
Когато вечерята завърши, ястията не се прибирали, а се оставяли на трапезата. Вярвало се, че през нощта домовете на хората се посещавали от Света Богородица, която дружно с мъртвите прародители на съответното семейство сядала на трапезата, с цел да се нахрани. По тази причина и огънят в огнището не трябвало да загасва. Затова се избирало най-голямото дърво, което да поддържа топлината съвсем през цялата нощ.
Рано сутринта на идващия ден домакините посрещали коледари. Те представлявали групи, формирани от деца и младежи, които обикаляли по къщите и пеели празнични песни. Целта на ритуала била да се донесе мир и берекет в дома. Стопанката на къщата дарявала коледарите с ябълки, орехи, сушени плодове или колаци. Тъй като в Станимака е имало огромна гръцка диаспора, а и доста гърчеещи се българи, коледуването не се осъществявало в техните махали и домове, тъй като те са се разграничавали от особено българските традиции.
След провеждането на този обред, фамилията е посещавало черква, където е участвало и слушало празнична литургия. После е било редно да се върви на посетители при близки и родственици. Типично за Асеновград или тогавашна Станимака е било празнуването на втория ден от Коледа (26 декември) в чест на Света Богородица. Този празник се уважава и отбелязва от жителите на града и до през днешния ден. Жените, носещи името Мария, точно тогава означават своя имен ден, въпреки в други елементи на страната да се счита за техен празник 15-ти август (Успение Богородично). Култът към Божията майка в Асеновград е мощно залегнал, евентуално подхранван и от чудотворните икони на Богородица, които се намират в разнообразни асеновградски и селски храмове в региона. Третият и финален ден на Коледа е отдаден на Свети Стефан.
Традициите се трансформират непрекъснато. " Дори и да желаеме, няма по какъв начин да ги опазим в чист тип, такива, каквито са били. А в действителност не съществуват такива, защото обичаите са притежание на хората, не са институционализирани, рамкирани и точно по този метод те са задоволявали някаква изконна нужда, от която хората са имали потребност. Така е и през днешния ден. ", безапелационна е Надя Янкова. Правейки съпоставяне, излиза наяве, че огромна част от празничните ритуали са се съхранили и в доста домове се извършват и до през днешния ден.
Прави усещане разликата, че в предишното украсяването на коледно дърво изобщо не е съществувало в асеновградския район. А през днешния ден не можем да си представим къща или площад в огромен град, където да липсва грейнала елха. Дори формалното запалване на коледните светлини в актуалния свят се трансформира в самобитен тип градски обред, в който хората вземат присъединяване. Днес към момента се ядат постни ястия на Бъдни вечер, а парата от питата незабавно трансформира индивида, на който се е паднала, в звезда из обществените мрежи. " Но най-ценното, което е останало, като обръщение от предците ни към нас, съгласно мен, е това - да бъдем дружно по Коледа, да се съберем с близки и родственици, да благодарим, че се е случило и да се молим и идната година отново да бъде по този начин. ", изрази мнението си в края на нашия диалог етнографът от Исторически музей-Асеновград - Надя Янкова.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ