Кристиан Вигенин: Икономическите санкции срещу Русия нямат ефект
- Каква е позицията на левицата по желаната оставка на министъра на защитата Стефан Янев?
- Малко се изненадах от патоса и от думите, с които се желае тази оставка. В обстановка, в която на малко повече от 200 км по директна линия от България се води война, да искаш оставката на министъра на защитата е, меко казано, тежка некомпетентност. Нека да не се прибързва с такива оценки. Ако има нещо трагично в обединението, има способи, по които това да се прави. Подобни изявления основават ненужно напрежение, както поради войната, по този начин и поради обстоятелството, че в петък приехме първия бюджет на тази коалиция, който ще даде непоклатимост както на ръководството, по този начин и на страната, и на жителите.
- Тези признаци за разнобой в обединението могат ли да доведат до нещо по-опасно? Оставката на Янев ще докара ли до избори?
- Разсъждаваме по хипотетични обстановка. Според мен оставка на Янев няма да има. Но и не виждам причина оставката на един или различен министър да докара до избори, защото фундаментът на обединението е задоволително постоянен.
Много разчитаме на оптималната въздържаност и внимание какво и по какъв начин се приказва. Трябва да дадем успокоение на България, на българските жители в тази обстановка, която е задоволително напрегната. Хората са обезпокоени, без значение, че България не е директен участник в тези събития. Все отново навлизаме в интервал, в който към този момент се постановат наказания, неизбежно ще има контрасанкции. Правителството и болшинството би трябвало да се концентрират всичко това да не засегне българските жители, да бъдат понижени резултатите за България.
- А доколкото позицията на военния министър може да бъде позиция на президента, въпреки всичко връзката е директна, може ли да има разлом сред държавното управление и президента по тази тематика? Как ще обясните в този момент на вашия електорат какво става?
- В момента последното, от което имаме потребност, е някакво несъгласие сред институциите. Това изисква деликатен и сдържан метод от държавното управление и премиера, и от президента. Разнобоят, който се пробва да се вкара сред институциите, в Народното събрание и вътре в обединението, е най-лошото, което можем да създадем - не за нас самите като ръководеща коалиция, а за България. Затова приканвам към въздържаност и деликатен метод, да спрем с хвърлянето на обвинявания, на квалификации.
Ситуацията няма да се развие по този начин, както някои си представяха - за два дни Украйна капитулира, Киев пада и всичко потегля както досега. Ситуацията дълго време, в случай че не и години, ще продължи с вътрешни офанзиви вид партизанска война. Има групи в Украйна, които няма да позволен сходен надзор.
Симпатиите към Русия са мощни за огромна част от нашите членове и симпатизанти, само че в това време войната е война и обстоятелствата са обстоятелства. Това е военна интервенция на територията на суверенна страна и това е шокиращо за доста от нас.
Парламентарната ни група постъпи вярно, като поддържа оценката, че би трябвало да бъде наказан този метод на деяние в актуалния свят. Но България би трябвало да има въздържан метод и да се концентрира върху две неща - подготовка на страната върху възможните рецесии, които предстоят, и да забележим с какво можем да помогнем на популацията в Украйна, с необикновен акцент върху етническите българи.
- Парламентарната група гласоподава " въздържал се " за глобите против Русия, поради което някогашният министър председател Иван Костов ви подлага на критика...
- Въпросът за глобите е много по-сложен, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Много ни подлагаха на критика и 2014 година, когато се обявихме срещу глобите. Може би година, година и нещо по-късно се оказа, че те нямат никакъв резултат. Санкциите, които бяха оповестени през 2014 година, върнаха ли Крим на Украйна? Решиха ли въпроса с районите Донецк и Луганск? Постигнаха ли по някакъв метод смяна на съветската позиция?
В по-голямата си част актуалните наказания, приказвам за икономическите, имам възприятието, че сякаш са симптом на безпомощността на демократичния свят. Те са по-скоро политически сигнал и няма да имат резултат върху дейностите на Руската федерация, само че в това време ще обиден на първо място елементарните жители, както в Русия, по този начин и в нашите страни, които непосредствено ще пострадат.
Бяхме учудени от едностранното налагане на наказания от страна на България и това ми се коства оттатък разумния ход да се следва общата европейска политика. Налагането на ограничавания за цивилен полети над въздушното пространство на България и съответната контрамярка, призната незабавно от Руската федерация - не разбираме логиката и смисъла на това. Такъв вид дейности би трябвало да бъдат съветвани авансово. Това беше припрян ход. Ако имаше обща европейска позиция, може би имаше логичност, само че да избързваме, да сме първи в това...
- Като някогашен външен министър, посланик, евродепутат да осветлите какво става в Киев. Какъв е ключът на тази война? Путин нападна поради " неонацисти и наркомани ", които са спретнали " прелом на Майдана през 2014 година " Вие 2014-а сте на Майдана, с цел да подкрепите тази власт. Каква беше 2014-а вашата роля?
- Да не преиначаваме събитията. Бях може би осмият или деветият министър от Европейски Съюз, който отиде в Киев, не с цел да поддържам тогавашната власт, а с цел да желая гаранции за сигурността на етническите българи. Това беше верен ход и той беше предшестван от поредност общи позиции - на първо време от страните от Централна и Източна Европа в Европа, които имат етнически малцинства в Украйна. Тогава обстановката в Украйна в действителност беше излязла отвън надзор.
Не би трябвало да приравняваме всички украинци, които желаят самостоятелна страна в Европейски Съюз и вероятно в НАТО, на фашисти и нацисти. Но че има такива милитаризирани групи, виждали сме и техните фотоси, има. Бях единственият министър тогава от Европейски Съюз, който сложи въпроса за присъединяване на такива представители на крайната десница в тогавашното първо държавно управление.
Но въпреки всичко от 2014 година мина доста време. Минаха президентски, парламентарни избори. Не мога да приема констатация, че сега Украйна се ръководи от някакви нацисти, фашисти. Но е истина също, че тези извънредно десни групировки получават по-солидна поддръжка от украинското общество, тъй като показват себе си за борци за самостоятелност на Украйна. Ако я няма опасността за суверенитета и независимостта на Украйна, по натурален път тези групи ще понижат своето въздействие.
Тогавашните митинги не започнаха като опит за държавен прелом, както това се показва. Те започнаха, тъй като тогавашният президент отхвърли да подпише съглашението за асоцииране с Европейски Съюз. Доста по-сложна е картината, в сравнение с се показва.
Имам възприятието, че това е проблем и за нас. На хората, които харесват, обичат Русия, е проблем да бъде пояснен смисълът на това два славянски, приятелски народа, които са били част от една страна в продължение на десетилетия, исторически и кръвно свързани, през днешния ден да водят война. Самият Путин има проблем да изясни това и на света, и на съветските жители.
По отношение на другата причина, която беше изтъкната - демилитаризацията на Украйна, този ход е по-обясним. Очевидно офанзивата стартира с унищожаването на украинската инфраструктура. Путин желае да види Украйна, която няма военните качества да бъде опасност за Русия.
- Тогава американците какво желаят? Защо толкоз упорстват да видят от Украйна натовска страна?
- Украйна беше и продължава да е доста надалеч от участието в НАТО. Не мога да си показва, че някой в НАТО е подготвен, сегашните събития го потвърждават, на военна борба с Русия. Влизането на Украйна в НАТО би повишило доста този риск. На политическо ниво никой не би си помислил НАТО да води война с Русия. Но в това време провокации на място (видяхме го в Донецк и Луганск) елементарно могат да доведат до ескалация.
Страховете на Русия бяха пресилени, само че това е преценката на съветското управление, че по този метод може да се оправи с тази опасност. Изтъква се, че Киев, Харков са напълно покрай Москва за актуалните военни технологии. В същото време Талин, Рига, Вилнюс са на съвсем същото разстояние от Москва. А това са страни, които са част от НАТО. Фокусирането върху военната опасност от Украйна не е целесъобразно, защото по същия метод биха могли да се преглеждат като опасност и тези три страни.
Жалко е, че се стигна до това, на което сме очевидци през днешния ден. Нашите благосклонности са с хората, които страдат от протичащото се. Губят се човешки животи в една братска и на нас страна.
С дребни съкращения
- Малко се изненадах от патоса и от думите, с които се желае тази оставка. В обстановка, в която на малко повече от 200 км по директна линия от България се води война, да искаш оставката на министъра на защитата е, меко казано, тежка некомпетентност. Нека да не се прибързва с такива оценки. Ако има нещо трагично в обединението, има способи, по които това да се прави. Подобни изявления основават ненужно напрежение, както поради войната, по този начин и поради обстоятелството, че в петък приехме първия бюджет на тази коалиция, който ще даде непоклатимост както на ръководството, по този начин и на страната, и на жителите.
- Тези признаци за разнобой в обединението могат ли да доведат до нещо по-опасно? Оставката на Янев ще докара ли до избори?
- Разсъждаваме по хипотетични обстановка. Според мен оставка на Янев няма да има. Но и не виждам причина оставката на един или различен министър да докара до избори, защото фундаментът на обединението е задоволително постоянен.
Много разчитаме на оптималната въздържаност и внимание какво и по какъв начин се приказва. Трябва да дадем успокоение на България, на българските жители в тази обстановка, която е задоволително напрегната. Хората са обезпокоени, без значение, че България не е директен участник в тези събития. Все отново навлизаме в интервал, в който към този момент се постановат наказания, неизбежно ще има контрасанкции. Правителството и болшинството би трябвало да се концентрират всичко това да не засегне българските жители, да бъдат понижени резултатите за България.
- А доколкото позицията на военния министър може да бъде позиция на президента, въпреки всичко връзката е директна, може ли да има разлом сред държавното управление и президента по тази тематика? Как ще обясните в този момент на вашия електорат какво става?
- В момента последното, от което имаме потребност, е някакво несъгласие сред институциите. Това изисква деликатен и сдържан метод от държавното управление и премиера, и от президента. Разнобоят, който се пробва да се вкара сред институциите, в Народното събрание и вътре в обединението, е най-лошото, което можем да създадем - не за нас самите като ръководеща коалиция, а за България. Затова приканвам към въздържаност и деликатен метод, да спрем с хвърлянето на обвинявания, на квалификации.
Ситуацията няма да се развие по този начин, както някои си представяха - за два дни Украйна капитулира, Киев пада и всичко потегля както досега. Ситуацията дълго време, в случай че не и години, ще продължи с вътрешни офанзиви вид партизанска война. Има групи в Украйна, които няма да позволен сходен надзор.
Симпатиите към Русия са мощни за огромна част от нашите членове и симпатизанти, само че в това време войната е война и обстоятелствата са обстоятелства. Това е военна интервенция на територията на суверенна страна и това е шокиращо за доста от нас.
Парламентарната ни група постъпи вярно, като поддържа оценката, че би трябвало да бъде наказан този метод на деяние в актуалния свят. Но България би трябвало да има въздържан метод и да се концентрира върху две неща - подготовка на страната върху възможните рецесии, които предстоят, и да забележим с какво можем да помогнем на популацията в Украйна, с необикновен акцент върху етническите българи.
- Парламентарната група гласоподава " въздържал се " за глобите против Русия, поради което някогашният министър председател Иван Костов ви подлага на критика...
- Въпросът за глобите е много по-сложен, в сравнение с наподобява на пръв взор.
Много ни подлагаха на критика и 2014 година, когато се обявихме срещу глобите. Може би година, година и нещо по-късно се оказа, че те нямат никакъв резултат. Санкциите, които бяха оповестени през 2014 година, върнаха ли Крим на Украйна? Решиха ли въпроса с районите Донецк и Луганск? Постигнаха ли по някакъв метод смяна на съветската позиция?
В по-голямата си част актуалните наказания, приказвам за икономическите, имам възприятието, че сякаш са симптом на безпомощността на демократичния свят. Те са по-скоро политически сигнал и няма да имат резултат върху дейностите на Руската федерация, само че в това време ще обиден на първо място елементарните жители, както в Русия, по този начин и в нашите страни, които непосредствено ще пострадат.
Бяхме учудени от едностранното налагане на наказания от страна на България и това ми се коства оттатък разумния ход да се следва общата европейска политика. Налагането на ограничавания за цивилен полети над въздушното пространство на България и съответната контрамярка, призната незабавно от Руската федерация - не разбираме логиката и смисъла на това. Такъв вид дейности би трябвало да бъдат съветвани авансово. Това беше припрян ход. Ако имаше обща европейска позиция, може би имаше логичност, само че да избързваме, да сме първи в това...
- Като някогашен външен министър, посланик, евродепутат да осветлите какво става в Киев. Какъв е ключът на тази война? Путин нападна поради " неонацисти и наркомани ", които са спретнали " прелом на Майдана през 2014 година " Вие 2014-а сте на Майдана, с цел да подкрепите тази власт. Каква беше 2014-а вашата роля?
- Да не преиначаваме събитията. Бях може би осмият или деветият министър от Европейски Съюз, който отиде в Киев, не с цел да поддържам тогавашната власт, а с цел да желая гаранции за сигурността на етническите българи. Това беше верен ход и той беше предшестван от поредност общи позиции - на първо време от страните от Централна и Източна Европа в Европа, които имат етнически малцинства в Украйна. Тогава обстановката в Украйна в действителност беше излязла отвън надзор.
Не би трябвало да приравняваме всички украинци, които желаят самостоятелна страна в Европейски Съюз и вероятно в НАТО, на фашисти и нацисти. Но че има такива милитаризирани групи, виждали сме и техните фотоси, има. Бях единственият министър тогава от Европейски Съюз, който сложи въпроса за присъединяване на такива представители на крайната десница в тогавашното първо държавно управление.
Но въпреки всичко от 2014 година мина доста време. Минаха президентски, парламентарни избори. Не мога да приема констатация, че сега Украйна се ръководи от някакви нацисти, фашисти. Но е истина също, че тези извънредно десни групировки получават по-солидна поддръжка от украинското общество, тъй като показват себе си за борци за самостоятелност на Украйна. Ако я няма опасността за суверенитета и независимостта на Украйна, по натурален път тези групи ще понижат своето въздействие.
Тогавашните митинги не започнаха като опит за държавен прелом, както това се показва. Те започнаха, тъй като тогавашният президент отхвърли да подпише съглашението за асоцииране с Европейски Съюз. Доста по-сложна е картината, в сравнение с се показва.
Имам възприятието, че това е проблем и за нас. На хората, които харесват, обичат Русия, е проблем да бъде пояснен смисълът на това два славянски, приятелски народа, които са били част от една страна в продължение на десетилетия, исторически и кръвно свързани, през днешния ден да водят война. Самият Путин има проблем да изясни това и на света, и на съветските жители.
По отношение на другата причина, която беше изтъкната - демилитаризацията на Украйна, този ход е по-обясним. Очевидно офанзивата стартира с унищожаването на украинската инфраструктура. Путин желае да види Украйна, която няма военните качества да бъде опасност за Русия.
- Тогава американците какво желаят? Защо толкоз упорстват да видят от Украйна натовска страна?
- Украйна беше и продължава да е доста надалеч от участието в НАТО. Не мога да си показва, че някой в НАТО е подготвен, сегашните събития го потвърждават, на военна борба с Русия. Влизането на Украйна в НАТО би повишило доста този риск. На политическо ниво никой не би си помислил НАТО да води война с Русия. Но в това време провокации на място (видяхме го в Донецк и Луганск) елементарно могат да доведат до ескалация.
Страховете на Русия бяха пресилени, само че това е преценката на съветското управление, че по този метод може да се оправи с тази опасност. Изтъква се, че Киев, Харков са напълно покрай Москва за актуалните военни технологии. В същото време Талин, Рига, Вилнюс са на съвсем същото разстояние от Москва. А това са страни, които са част от НАТО. Фокусирането върху военната опасност от Украйна не е целесъобразно, защото по същия метод биха могли да се преглеждат като опасност и тези три страни.
Жалко е, че се стигна до това, на което сме очевидци през днешния ден. Нашите благосклонности са с хората, които страдат от протичащото се. Губят се човешки животи в една братска и на нас страна.
С дребни съкращения
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ