Да се върнеш в Украйна с хуманитарна мисия - разказът на Мария Плачкова, която избяга от бомбите в Одеса
Каква е ситуацията в Одеска област, обитаема и с доста бесарабски българи и по какъв начин войната промени живота на елементарните хора там? Репортерът на Българска национална телевизия Мария Плачкова, която е бесарабска българка, се върна в Украйна с филантропична задача. Ето какво споделя тя за обстановката там:
Войната ме завари в Одеса . Грохотът на бомби ме разсъни в 5 часа сутринта. Изплаших се доста, само че реагирах умерено, тъй като седмица преди този момент ни бяха съобщили, че е допустимо нахлуване от страна на Русия. Аз самата работех като кореспондент в една от одеските малките екрани и бях правила репортажи къде да се крием, ще има ли готовност.
Бързо събрах в една чанта документи и пари. Обадих се по телефона на околните ми. След един час потеглих на работа, имах директно включване, след това върших репортажи за обстановката в града.
Прибрах се при родителите си в село Чушмелий, което се намира на 280 км от Одеса. Там беше умерено, само че в края на март взех решение да напусна Украйна . Причината бяха ударите по нефтобазите на Одеса. Освен това не беше безвредно и да работя, а и малкия екран спря да излъчва.
Искам да уточня, че България ми е прародина . Аз съм етническа българка, родена в Украйна. Там, както се знае, е най-голямата българска диаспора. Идвала съм в България и по-рано бях по образователни стратегии и на отмора. Имам доста другари и познати тук. Няколко години преди бях на стаж на Българска национална телевизия. Била съм и водеща на предаване за българите в Украйна.
Сега започнах в Българска национална телевизия. Благодаря на сътрудниците от малкия екран, които ме одобриха с отворени прегръдки и ми оказват помощ в работата тук. Радвам се, че мога да не преставам журналистическата си активност и в България, върша репортажи, свързани с Украйна.
Затова когато чух, че има опция да потегли към Украйна с филантропичния ескорт, незабавно се съгласих. Нашето пътешестване с Фондацията " Благотворителност и състрадание " беше няколко дни.
Потеглихме от София в 6 сутринта, стигнахме до Силистра, където дружно с няколко коли и кола за спешна помощ се качихме на ферибота до Румъния. Въпреки дългото пътешестване - инспекции на границите успяхме да пристигнем в Украйна в 10 вечерта.
Първата ни спирка беше моето родно село Чушмелий , което се намира в Южната част на Одеска област. Сега там интензивно приема преселници от други региони с военни дейности в Украйна.
В Чушмелий живеят най-вече етнически българи, които пазят традициите си .
Това са работливи хора, които се занимават със селско стопанство. Жителите на Чушмелий постоянно са гостоприемни, само че в този момент по време на войната това изключително се усеща. Забелязах, че селото се е трансформирало, напълнило се е с хора и деца.
Местните поданици посрещат в домовете избягалите от бомбите, обезпечават им храна и им оказват помощ с каквото могат.
В Чушмелий намират заслон повече от 200 души от Киев, Одеса, Мариупол, Херсон, Николаев и други елементи на Украйна.
Когато раздавахме помощите на хората в селото се срещнах с Олег от гр. Николаев.
" Преживяхме доста удари, обкръжиха града. През първите дни имаше 9-часови боеве. Карах кола под ударните талази на детонации. Моите родители са лекари, помагах им в болничното заведение. Страшно беше, имаше доста ранени “, описа ни Олег за ужаса, който е претърпял.
Марина от Херсон пък ми показа, че в родния й град няма артикули, филантропична помощ не може да стигне до тях, а компликациите са големи, изключително с деца.
Докато бях в Чушмелий се срещнах и с хореографката Кристина, която беше преподавателка като дребна. Заради войната и тя се беше върнала от Киев в родното село.
" Засега не възнамерявам да се връщам, домът ни в Киев е цялостен, само че е рисково. Много сме признателни за помощта тук ", описа ми тя.
Кметът на Чушмелий Степан Великов също е приютил в къщата си бягащи от войната.
" Четирима от Киев живеят у нас, сподели той. - Втори път към този момент бягат от война - през 2014 година от Луганск, а в този момент от Киев. Все повече хора от селото остават без работа и е мъчно да оказват помощ на преселниците. "
Хуманитарната помощ от Фондацията " Благотворителност и състрадание " включва към 300 пакета с храна и медикаменти за локалните и хората, избягали от регионите, където се водят военни дейности.
Радвам се, че по време на нашето престояване в Чушмелий съумях да видя околните си . Вкъщи ме чакаха мама, баща и баба ми, която тази година ще навърши 90 години. Тя беше пристигнала на посетители за Великден, само че остана особено да се забележим. Мъчно ми е за тях, само че тази среща ми изпълни сърцето с топлота.
След като оставихме помощта, потеглихме към Одеса, която се намира на 280 км село от Чушмелий. Пътят беше претрупан с коли и камиони със зърно. Пристанището в Одеса е блокирано. Оттам износът е неосъществим сега. Затова камионите от цяла Украйна се пренасочват към пристанището на Дунава в град Измаил. По пътя има големи тапи и километрични опашки.
При влизането в Одеса се чуха сигналите за въздушна паника. Въпреки това продължихме обиколката с екипа на фондацията и генералното консулство на България в Одеса. Една от срещите включи и представителите на военната администрация.
Посрещна ни Сергей Братчук – представител на военна администрация.
" Трябва ни помощ, освен военна, само че и филантропична. Одеска област през днешния ден е място, където идват доста преселници от други региони. Затова ни трябват артикули, медикаменти и неща от първа нужда “, сподели той.
Затова помощта която докарахме от България е доста значима. В 3-та Одеска детска болница Фондация " Благотворителност и състрадание " подари медикаменти за децата и здравно съоръжение.
Главният доктор на детската болница доктор Елена Артьомова ни показа, че по време на въздушни паники, лекарите не престават да работят, само че организират бърза евакуация на пациентите до бомбоубежището.
" При нас се създават всички проекти на евакуацията. Водим децата до бомбоубежището, което ремонтирахме. Сега там има ток, вентилация, вода, тоалетна, даже дивани, както и ресурси от храна и медикаменти “, ни споделя тя.
Тези няколко дни, когато бяхме в Одеса, беше умерено, нямаше детонации. Но бързахме да се приберем.
Няколко часа откакто напуснахме границата, удариха летището в Одеса с 2 ракети . Това се случи преди първи май. И оттогава все по-често има бомбардировки. Спокойната Одеса и региона към този момент са едни от най-опасните райони в Украйна.
Вижте повече от описа на Мария във видеото:
Войната ме завари в Одеса . Грохотът на бомби ме разсъни в 5 часа сутринта. Изплаших се доста, само че реагирах умерено, тъй като седмица преди този момент ни бяха съобщили, че е допустимо нахлуване от страна на Русия. Аз самата работех като кореспондент в една от одеските малките екрани и бях правила репортажи къде да се крием, ще има ли готовност.
Бързо събрах в една чанта документи и пари. Обадих се по телефона на околните ми. След един час потеглих на работа, имах директно включване, след това върших репортажи за обстановката в града.
Прибрах се при родителите си в село Чушмелий, което се намира на 280 км от Одеса. Там беше умерено, само че в края на март взех решение да напусна Украйна . Причината бяха ударите по нефтобазите на Одеса. Освен това не беше безвредно и да работя, а и малкия екран спря да излъчва.
Искам да уточня, че България ми е прародина . Аз съм етническа българка, родена в Украйна. Там, както се знае, е най-голямата българска диаспора. Идвала съм в България и по-рано бях по образователни стратегии и на отмора. Имам доста другари и познати тук. Няколко години преди бях на стаж на Българска национална телевизия. Била съм и водеща на предаване за българите в Украйна.
Сега започнах в Българска национална телевизия. Благодаря на сътрудниците от малкия екран, които ме одобриха с отворени прегръдки и ми оказват помощ в работата тук. Радвам се, че мога да не преставам журналистическата си активност и в България, върша репортажи, свързани с Украйна.
Затова когато чух, че има опция да потегли към Украйна с филантропичния ескорт, незабавно се съгласих. Нашето пътешестване с Фондацията " Благотворителност и състрадание " беше няколко дни.
Потеглихме от София в 6 сутринта, стигнахме до Силистра, където дружно с няколко коли и кола за спешна помощ се качихме на ферибота до Румъния. Въпреки дългото пътешестване - инспекции на границите успяхме да пристигнем в Украйна в 10 вечерта.
Първата ни спирка беше моето родно село Чушмелий , което се намира в Южната част на Одеска област. Сега там интензивно приема преселници от други региони с военни дейности в Украйна.
В Чушмелий живеят най-вече етнически българи, които пазят традициите си .
Това са работливи хора, които се занимават със селско стопанство. Жителите на Чушмелий постоянно са гостоприемни, само че в този момент по време на войната това изключително се усеща. Забелязах, че селото се е трансформирало, напълнило се е с хора и деца.
Местните поданици посрещат в домовете избягалите от бомбите, обезпечават им храна и им оказват помощ с каквото могат.
В Чушмелий намират заслон повече от 200 души от Киев, Одеса, Мариупол, Херсон, Николаев и други елементи на Украйна.
Когато раздавахме помощите на хората в селото се срещнах с Олег от гр. Николаев.
" Преживяхме доста удари, обкръжиха града. През първите дни имаше 9-часови боеве. Карах кола под ударните талази на детонации. Моите родители са лекари, помагах им в болничното заведение. Страшно беше, имаше доста ранени “, описа ни Олег за ужаса, който е претърпял. Марина от Херсон пък ми показа, че в родния й град няма артикули, филантропична помощ не може да стигне до тях, а компликациите са големи, изключително с деца.
Докато бях в Чушмелий се срещнах и с хореографката Кристина, която беше преподавателка като дребна. Заради войната и тя се беше върнала от Киев в родното село.
" Засега не възнамерявам да се връщам, домът ни в Киев е цялостен, само че е рисково. Много сме признателни за помощта тук ", описа ми тя.
Кметът на Чушмелий Степан Великов също е приютил в къщата си бягащи от войната.
" Четирима от Киев живеят у нас, сподели той. - Втори път към този момент бягат от война - през 2014 година от Луганск, а в този момент от Киев. Все повече хора от селото остават без работа и е мъчно да оказват помощ на преселниците. "
Хуманитарната помощ от Фондацията " Благотворителност и състрадание " включва към 300 пакета с храна и медикаменти за локалните и хората, избягали от регионите, където се водят военни дейности.
Радвам се, че по време на нашето престояване в Чушмелий съумях да видя околните си . Вкъщи ме чакаха мама, баща и баба ми, която тази година ще навърши 90 години. Тя беше пристигнала на посетители за Великден, само че остана особено да се забележим. Мъчно ми е за тях, само че тази среща ми изпълни сърцето с топлота.
След като оставихме помощта, потеглихме към Одеса, която се намира на 280 км село от Чушмелий. Пътят беше претрупан с коли и камиони със зърно. Пристанището в Одеса е блокирано. Оттам износът е неосъществим сега. Затова камионите от цяла Украйна се пренасочват към пристанището на Дунава в град Измаил. По пътя има големи тапи и километрични опашки.
При влизането в Одеса се чуха сигналите за въздушна паника. Въпреки това продължихме обиколката с екипа на фондацията и генералното консулство на България в Одеса. Една от срещите включи и представителите на военната администрация.
Посрещна ни Сергей Братчук – представител на военна администрация.
" Трябва ни помощ, освен военна, само че и филантропична. Одеска област през днешния ден е място, където идват доста преселници от други региони. Затова ни трябват артикули, медикаменти и неща от първа нужда “, сподели той.
Затова помощта която докарахме от България е доста значима. В 3-та Одеска детска болница Фондация " Благотворителност и състрадание " подари медикаменти за децата и здравно съоръжение.
Главният доктор на детската болница доктор Елена Артьомова ни показа, че по време на въздушни паники, лекарите не престават да работят, само че организират бърза евакуация на пациентите до бомбоубежището.
" При нас се създават всички проекти на евакуацията. Водим децата до бомбоубежището, което ремонтирахме. Сега там има ток, вентилация, вода, тоалетна, даже дивани, както и ресурси от храна и медикаменти “, ни споделя тя.
Тези няколко дни, когато бяхме в Одеса, беше умерено, нямаше детонации. Но бързахме да се приберем.
Няколко часа откакто напуснахме границата, удариха летището в Одеса с 2 ракети . Това се случи преди първи май. И оттогава все по-често има бомбардировки. Спокойната Одеса и региона към този момент са едни от най-опасните райони в Украйна.
Вижте повече от описа на Мария във видеото:
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ