Отмъщение на Кремъл ли беше погрома на мистериозната експедиция „Бастет“?
„ Както ненадейно стартира всичко, по този начин и ненадейно спря “, споделя полк. Браяновски, за мистериозната експедиция в местността „ Градище “ за откриване гробницата на богинята Бастет, инициирана от Людмила Живкова.
След неочакваната гибел на Людмила стартират да се случват, меко казано, необясними неща.
Проф. Прокопов, участник в експедицията, споделя, че всички служби се задействат и приключват работата на обекта. Той е сигурен, че всичко това се случва поради напън отвън страната. Тогава нищо не можело да прави без позволение.
Но да се върнем няколко години обратно.
Контрабандата е съвсем публична държавна политика на България, декрет и разпореждане на Министерския съвет разрешават това и го назовават „ прикрит пренос ”.
През 70-те години на предишния век Людмила Живкова взема решение да сътвори работа „ Културно завещание ”, с цел да опише и документира кой какво и от кое място е намерил и къде се изнасят археологическите находки и благосъстояния на България. А това е бизнес на хора от Политбюро, които надали са се зарадвали на тази работа.
Веднага след раждането на тази концепция и оповестението й, на 2 ноември 1973 година Людмила Живкова едвам не умира в автомобилна злополука. Линейката с ранената Людмила на път за „ Пирогов “ също е ударена от кола. Няколко дни тя е в кома, а брачният партньор ѝ Иван Славков споделя, че не се различавала от труп. Камионът, който провокира злополуката, изчезва безследно.
Месец преди този момент, на 3 октомври 1973 година, безусловно същият камион удря странично в държавния автомобил „ Чайка ”, в който се намира шефът на Италианската комунистическа партия Енрико Берлингуер към летище София, който имал различия с Кремъл по това време.
Да се върнем отново на разгрома на експедицията в Странджа.
След неочакваната гибел на Людмила Живкова през юли 1981 година експедицията, търсила под нейно управление гробницата на Бастет, е отзована бързо и „ притисната към стената “ отпред с всичките си сякаш авторитетни покровители, близки на дъщерята на Живков. Всички бързо се озовават в пандиза. Без Александър Фол, който от самото начало се е опитвал да спре експедицията и работил върху светилището в Мишкова равнища, близо до гробницата.
Ясно е, че това е преднамерена и планувана кавга с хората, работили за избрана идея. Все отново, нищо не е документирано. Един приказва за тайник с алкохол, открит в дома на Живко Попов. Друг загатва сума от 2000 $, която съгласно мнозина в действителност отива в джоба на Богомил Райнов, съгласно осведомени.
Изниква въпросът кой е заинтригуван да унищожи групата съратници на Людмила Живкова, работила за концепцията за грандиозно честване на „ 1300 години България “, с която се свързва и мистериозната експедиция „ Бастет “? Още по-странно е, че не са наранени останалите настоящи лица.
Логично е, че не е Тодор Живков. Но групата е брутално унищожена. Така става когато се хвалиш, че страната ти е доста по-древна от съветската. Министърът на културата в Съветския съюз Пьотър Демичев търси сметка на Людмила при визитата ѝ в Москва и държи изострен звук по тематиката, макар че е измежду най-меките и учтиви членове на управлението на Съюз на съветските социалистически републики.
В Москва през 1981 година са извънредно обезпокоени от интензивността на Людмила Живкова. При визитата ѝ в Москва, вместо да получи предстоящата от нея хвалба се случва напълно друго.
Тя очаквала, че като член на Политбюро и член на Бюрото на Министерския съвет да беседва, в случай че не с Леонид Брежнев, то най-малко от Михаил Суслов или Николай Тихонов, министър-председател. Тя, обаче, е призната от секретаря на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз – Михаил Зимянин. За Людмила това е еднакво на оскърбление, тя е член на Политбюро и мълчешком втори човек в България. Пред него Людмила показва в резюме проектите за честването на 1300-годишния празник. От него тя би трябвало да получи утвърждение за работата си, само че чува единствено несъгласия и рецензии.
Руснакът акцентира ред аргументи за нецелесъобразността на честванията. Според него, налице е заплаха от навлизане на империалистическата измама и усилване на антипартийните течения в изкуството и културата при съществуването на множеството задгранични представители на юбилейните тържества, както и всеобщото пътешестване на български интелектуалци и ансамбли на Запад.
Центърът на културното съдействие не би трябвало да е извърнат към Запада. Той би трябвало да е ориентиран към общуването и духовното единство с народите на Съюз на съветските социалистически републики и страните от социалистическата общественост. Това е главното в културната политика, а то се нарушава….
Людмила Живкова е гневна. Тя самоуверено декларира несъгласието си с направените оценки. Опитва се да потвърди, че западните създатели, учени и хора на изкуството, не се занимават с измама, а с просвета, с творчество и не би трябвало да се дефинират като буржоазни оръдия и апологети. Заявява, че не може да отстъпи от поетия курс. Това свободно държание на Людмила евентуално не било преглътнато и простено.
Бившият ни дипломат в Мексико Богомил Герасимов споделя, че Людмила Живкова по-късно се трансформира радикално. Тя била изолирана внезапно, не ходела в Комитета за просвета, престанала да се занимава с проблемите на 1300-годишнината.
Тодор Живков напълно преднамерено изолира Людмила под натиска на Москва. През юни 1981 година в София идва пълномощен представител на Кремъл. Гостът, дружно с посланика в София Толубеев се срещат с Тодор Живков. Темата е недоволството на руското партийно управление от честванията за 1300-годишнината на България. Дебело се акцентира, че Москва няма да търпи сходни тържества. Внушават на Тодор Живков, че щерка му Людмила би трябвало неотложно да бъде освободена от поста ръководител на Комитета за просвета и член на Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия без да се разяснява обществено. Препоръчват да се изтъкне неприятното ѝ здравословно положение като мотив за слизане от политическата сцена. Предполага се, че 13-вековният празник на България става съществена причина за гибелта на Людмила.
След странната и неочаквана гибел на Людмила Живкова, експедицията в Странджа небрежно е прекъсната. Малко по-късно стартира и наказателно дело с общ темперамент против длъжностни лица за присвоявания и валутни закононарушения, свързани с фонда. Без значение, че разноските са подписвани най-вече от Людмила Живкова. Присъдата по делото е анулирана при започване на 90-те поради груби нарушавания на следствието.
Делото, гледано от състав на Върховния съд на Народна република България, приключва с извънредно тежки присъди. Провежда се с невероятна експедитивност – започва на 4 март 1982 година, с цел да завърши след единствено 18 дни.
Ръководителят на експедицията Кръстю Мутафчиев, е наказан на 15 години затвор, като изтърпява дейно 8 от тях. Книгите, които написва по-късно, акцентират забавни, само че изцяло недоказуеми хипотези. Според него след гибелта на богинята Бастет тялото й е пренесено до Странджа по море. Уверява, че тя е антична фараонка, която е обожествена. Споделя, че до момента в който е в пандиза, копането на обекта импровизирано продължавало, този път по заповед на шефа на Министерство на вътрешните работи Димитър Стоянов.
Мутафчиев споделя съжалението си за унищожените указателни знаци, изобразени по скалите, които сочели пътя към гробницата. Той твърди в едно от дребното изявленията, които е давал, че през 1985 година, министър на Вътрешните работи на Народна република България, военачалник Димитър Стоянов му предложил да продължат дружно изследването на обекта, тъкмо до момента в който бил в пандиза.
Никой не може да потвърди всичко, казано нагоре. Използвани са мненията на хора, който са били покрай всички, близки до Людмила Живкова и станали очевидци на някои от описаните събития.
Автор: Десислава Михалева
