Както винаги, се убеждаваме за пореден път колко наивни и

Както постоянно, се убеждаваме за следващ път какъв брой наивни и сантиментални сме били по време на Перестройката. Струваше ни се - и ние го повтаряхме, това бе общо състояние, - че народът е отчаян от комунизма, че се прави мирна гражданска война. А се оказа, че на вятъра сме мислили, че сме победили комунизма. Не го победихме.

Това споделя в изявление за „ Радио Свобода “, оповестено от, беларуската писателка Светлана Алексиевич във връзка на войната на Русия против Украйна, която е притежател на Нобеловата премия за литература за 2015 година.

Разбира се, тази война, която битуваше в нашите показа, даже и в моите, и с която се занимавах толкоз години, всички тези 40 години, беше войната от предишното. Но не може да се каже, че е безусловно ясно къде е справедливостта и къде - несправедливостта. Защото Сталин също беше фашист, само че все пак нашите татковци защитаваха Родината. А в този момент това зло, което няма каквито и да е човешки хрумвания.

В човешки проект на война също би трябвало да се убива - и това е нечовешка работа. Но въпреки всичко се оправдаваш, че защитаваш земята си - това се случва с украинците през днешния ден. Те споделят: беларуси, не идвайте тук, ние не желаеме да ви убиваме. Никой не желае да убива.

Идеите, които внушават на съветските бойци, на съветското население - тези хрумвания са даже по-страшни от оная естественост на войната, за която доста съм слушала, доста съм се опитвала да схвана това зло в индивида. И в този момент това зло през XXI век, то, несъмнено, е по-страшно. Защото виждаш човек, който седи в хубава кола, неотдавна разговарях с един руснак в Берлин, в прекрасен костюм а такава ненавист се появи у него, щом заговорихме за Украйна. Това е доста по-страшно от нещата, които са ми разказвали за Втората международна война, споделя Светлана Алексиевич.