Стенли: Човек цял живот търси своя храм, важното е да не спира
Както към този момент знаете, Момичетата от града са в Созопол на „ Аполония “. Атмосферата тук е повече от страхотна, а довечера в 21:00 ч. на сцената на амфитеатъра ще се качи Стенли дружно с новата си група. Успяхме да го открием ден преди концерта и да си поговорим малко за музика, море, за значимите неща в живота. Освен това Стенли ни даде непубликувани до момента персонални фрагменти от своето лято и ние му благодарим от сърце.
Предлагам ви да прочетете в този момент идващите редове, ще ви ухилен доста, давам обещание. А довечера ще се забележим на концерта, с цел да попеем дружно.
Къде прекарва лятото си Стенли?
Край морето. Два месеца съм на каравана там, направил съм си я по този начин, че да ми е хубаво, и пътувам единствено когато имам концерти.
Роден сте във Велики Преслав, връщате ли се постоянно там?
Да, майка ми е към момента жива и здрава, вървя постоянно да я виждам. Имам къща, която беше на дядо ми, аз я реставрирах, направих малко усъвършенствания, дърво, камък, стана доста прелестно. Събирам се там с другари от детството ми.
„ Тангра “, „ Спринт “, независима кариера – къде и по кое време намерихте себе си като създател? Какво Ви даде „ Тангра “?
„ Тангра “ ме образува като музикант, образува усета ми. Тогава всички слушахме една и съща музика, която беше доста нова за България, и започнахме да вършим тази нова музика. Половин година по-късно видяхме резултата.
Да твориш, когато имаш какво да кажеш. Да търсиш нещо забавно, с което да провокираш.
В началото нямахме доста аудитория, дори някои мислеха, че сме присвоили името „ Тангра “ – тъй като сме напълно нови хора, със напълно нов външен тип... Вече след 6-7 месеца, това беше ‘83-‘84 година, залите бяха цялостни. Имахме и по два концерта в огромните градове. Така продължи три години, до ‘86 година, когато взех решение да напусна групата.
След „ Тангра “ имах две свободни години, в които направих няколко опита с песни, само че се изморих доста. Тогава с тези комисии беше някакъв пъкъл. И трите песни бяха със обществени текстове, които не бяха утвърдени, несъмнено.
После ‘88 година получих предложение от „ Спринт “ за един фестивал в Москва. Отидохме, спечелихме първо място и останахме две години. Един ден по съветската телевизия видях, че Тодор Живков пада от власт, и си споделих: „ Край, дотук бях, желая да се прибера, настава моето време! “.:) И се върнах.
И започнахте независима кариера. Тогава ли намерихте себе си като създател?
Да. През 1990 година издадох първия си албум – „ Сълзите на скитника “, по-късно „ Пътят към храма “ (1992 г.) и „ Как се казваш “ (1994 г.). После имах една по-голяма пауза, след която се появи и „ Обсебен “.
Спомням си, когато се появи „ Обсебен “, бях на 18. Тотален шлагер, абсурден клип, ария, която те повлича със себе си и искаш да я слушаш още веднъж и още веднъж. И 18 години по-късно това парче е все по този начин въздействащо. Как се основава такава музика и за какво през днешния ден сходни шлагери като че ли не се раждат?
Да, концепцията на клипа беше на Димитър Митовски, харесах я, с фрагменти от кино лентата „ Андалуското куче “. И се получиха нещата, стана клип на годината, а аз – артист на годината.:) Аз и в този момент като я запея тази ария на концерт, всички полудяват.
Какво се изисква, с цел да се задържиш толкоз години на сцената? Догодина за Вас стават 35.
Аз не мога да дам някакво тъкмо определение. Мога да кажа за себе си. Правя музика, когато ми се желае, когато имам ентусиазъм. В последните години съвсем не съм пускал нещо ново, което не е доста добре. Или ми е предходна музата, или ми би трябвало нещо, което да ме раздруса, не знам. Но при мен нещата стават непринудено.
Човек би трябвало да обича това, което прави, и да не се отхвърля. При мен е наслаждение, изключително през последните две години.
Откакто направихте новата си група?
Да, групата, с която пътувам. Това са Димитър Ковачев-Фънки (бас китара), Стефан Попов (барабани) и Иво Чалъков (китара). Стефан и Иво са от Gravity Co., с Иво работя от години.
Невероятно наслаждение е за мен да работя дружно с тях, забавляваме се доста, радостно е, когато пътуваме по концерти. Те са експерти, също така доста харесват музиката, която съм писал през годините, и с огромен кеф извършват частите. Където минем, е цялостно постоянно, което е доста хубаво.:)
Ето песните, които съм писал през годините, са издържали. Може би тъкмо тъй като не са били комерсиални.
Не са били вид еднодневка...
Да, тъкмо по този начин. Много е значимо да постигнеш това. Особено когато си създател, а не просто реализатор.
Какво мислите за актуалната българска музика, за новите лица?
Харесвам някои от тях, да вземем за пример „ Скандау “. Тото ми харесва. Очаквайте общи забавни неща.
За съжаление обаче няма или аз не попадам на групи, които
Предлагам ви да прочетете в този момент идващите редове, ще ви ухилен доста, давам обещание. А довечера ще се забележим на концерта, с цел да попеем дружно.
Къде прекарва лятото си Стенли?
Край морето. Два месеца съм на каравана там, направил съм си я по този начин, че да ми е хубаво, и пътувам единствено когато имам концерти.
Роден сте във Велики Преслав, връщате ли се постоянно там?
Да, майка ми е към момента жива и здрава, вървя постоянно да я виждам. Имам къща, която беше на дядо ми, аз я реставрирах, направих малко усъвършенствания, дърво, камък, стана доста прелестно. Събирам се там с другари от детството ми.
„ Тангра “, „ Спринт “, независима кариера – къде и по кое време намерихте себе си като създател? Какво Ви даде „ Тангра “?
„ Тангра “ ме образува като музикант, образува усета ми. Тогава всички слушахме една и съща музика, която беше доста нова за България, и започнахме да вършим тази нова музика. Половин година по-късно видяхме резултата.
Да твориш, когато имаш какво да кажеш. Да търсиш нещо забавно, с което да провокираш.
В началото нямахме доста аудитория, дори някои мислеха, че сме присвоили името „ Тангра “ – тъй като сме напълно нови хора, със напълно нов външен тип... Вече след 6-7 месеца, това беше ‘83-‘84 година, залите бяха цялостни. Имахме и по два концерта в огромните градове. Така продължи три години, до ‘86 година, когато взех решение да напусна групата.
След „ Тангра “ имах две свободни години, в които направих няколко опита с песни, само че се изморих доста. Тогава с тези комисии беше някакъв пъкъл. И трите песни бяха със обществени текстове, които не бяха утвърдени, несъмнено.
После ‘88 година получих предложение от „ Спринт “ за един фестивал в Москва. Отидохме, спечелихме първо място и останахме две години. Един ден по съветската телевизия видях, че Тодор Живков пада от власт, и си споделих: „ Край, дотук бях, желая да се прибера, настава моето време! “.:) И се върнах.
И започнахте независима кариера. Тогава ли намерихте себе си като създател?
Да. През 1990 година издадох първия си албум – „ Сълзите на скитника “, по-късно „ Пътят към храма “ (1992 г.) и „ Как се казваш “ (1994 г.). После имах една по-голяма пауза, след която се появи и „ Обсебен “.
Спомням си, когато се появи „ Обсебен “, бях на 18. Тотален шлагер, абсурден клип, ария, която те повлича със себе си и искаш да я слушаш още веднъж и още веднъж. И 18 години по-късно това парче е все по този начин въздействащо. Как се основава такава музика и за какво през днешния ден сходни шлагери като че ли не се раждат?
Да, концепцията на клипа беше на Димитър Митовски, харесах я, с фрагменти от кино лентата „ Андалуското куче “. И се получиха нещата, стана клип на годината, а аз – артист на годината.:) Аз и в този момент като я запея тази ария на концерт, всички полудяват.
Какво се изисква, с цел да се задържиш толкоз години на сцената? Догодина за Вас стават 35.
Аз не мога да дам някакво тъкмо определение. Мога да кажа за себе си. Правя музика, когато ми се желае, когато имам ентусиазъм. В последните години съвсем не съм пускал нещо ново, което не е доста добре. Или ми е предходна музата, или ми би трябвало нещо, което да ме раздруса, не знам. Но при мен нещата стават непринудено.
Човек би трябвало да обича това, което прави, и да не се отхвърля. При мен е наслаждение, изключително през последните две години.
Откакто направихте новата си група?
Да, групата, с която пътувам. Това са Димитър Ковачев-Фънки (бас китара), Стефан Попов (барабани) и Иво Чалъков (китара). Стефан и Иво са от Gravity Co., с Иво работя от години.
Невероятно наслаждение е за мен да работя дружно с тях, забавляваме се доста, радостно е, когато пътуваме по концерти. Те са експерти, също така доста харесват музиката, която съм писал през годините, и с огромен кеф извършват частите. Където минем, е цялостно постоянно, което е доста хубаво.:)
Ето песните, които съм писал през годините, са издържали. Може би тъкмо тъй като не са били комерсиални.
Не са били вид еднодневка...
Да, тъкмо по този начин. Много е значимо да постигнеш това. Особено когато си създател, а не просто реализатор.
Какво мислите за актуалната българска музика, за новите лица?
Харесвам някои от тях, да вземем за пример „ Скандау “. Тото ми харесва. Очаквайте общи забавни неща.
За съжаление обаче няма или аз не попадам на групи, които
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ