Да плуваш сред диви делфини на Мавриций
Както към този момент имах случай да се похваля, наскоро бях на остров Мавриций, където хем изгорях, хем не стоях доста на плажа. Но това е обикновено за вманиачен приключенец като мен. До този миг ви описах за разходката с лъвове и визитата на Седемцветната земя, където вулканичните пясъци се стелят в разнообразни цветове, само че даже и да ги разбъркате в шепа, след момент се разделят още веднъж по нюанси. Днес идва ред на неповторимото чувство да плуваш с диви делфини в Индийския океан
За поспаливите приключението в залива Тамарин изисква известни старания, само че ранното ставане се отплаща още с първите слънчеви лъчи. Работата е там, че делфините заран са най-активни. След като са нощували на западното крайбрежие на Мавриций към 7 часа са подготвени за закуска. Не без помощта на локалните, те се скупчват на несъмнено място във вътрешността в океана. И по какъв начин не, допускам, че за тях това е безвъзмездна шведска маса, на която гидовете изсипват тонове прясна риба, с цел да примамят въртящите се или наречени иначе дългокрили делфини (Spinners) и бутилконосите делфини афалин.
Бързоходните катери се стичат от всички краища на острова до мястото, където пируват усмихнатите бозайници. Те към този момент са се събрали и като че ли преднамерено основават шоу за туристите. Малки делфинчета с размера на междинна риба звук вършат лупинги във въздуха със сребристи пируети. Перките на фамилиите им прорязват вълните, а ние единствено това и чакаме – към този момент сме с плавници и шнорхели и мечтаем да се метнем измежду тях.
Но това не става без знак от страна на капитана, по чиято команда можем да скочим в океана, тъй че да не ги уплашим. Екипажът е подготвен да придружи неколцина със избавителни жилетки. Те не могат да плуват, само че не желаят да пропуснат неземното чувство да бъдат част от стадото делфини, въпреки и за няколко минути. Така че ще скачат с конвой. Впрочем, локалните момчета са като амфибии. Имам възприятието, че са положителни другари с делфините, които като че ли им се радват.
Отличните плувци, които не се боят да се гмурнат по-надълбоко могат да се окажат заобиколени от ласкавите бозайници. Стига да се задоволят да ги следят без да вършат внезапни придвижвания.
Ако майките делфини почувстват опасност за дребните си, могат даже да ухапят натрапника.
Предната вечер съм прочела, че независимото развиване на морските бозайници е почнало преди 10 милиона години, през Миоцена и че името делфин идва от древногръцкото делфос, което ще рече – с вътрешност. Нямам потребност от уикипедия, с цел да съм уверена, че това са едни от най-интелигентните същества на земята. Плувала съм с тях в Мексико, където дресираните животни се държаха с нас ласкаво и снизходително, както мил чичо с немирните си петгодишни племенници.
Тези към Мавриций обаче са си напълно диви и одобряват натрапниците като досадна притурка към изобилната закуска.
Въртящите се делфини, наричани спинъри, са със относително дребни размери – от 125 до 230 сантиметра на дължина. А тежестта им доближава до 75 кг. Те елементарно се разпознават по тъмносивите гърбове и светлите кореми. Живеят на огромни групи и нямат нищо срещу в ятото им да се вклинят странни същества с плавници и нелепи тръбички в устата.
Делфините афалин или бутилконоси са най-разпространения тип. Както проличава от названието им муцунките им са мощно удължени, сходни на шише. Те също натъртват на рибата в менюто си и са много отзивчиви.
След като ни оставиха да се налудуваме (и хапнаха риба до насита) очарователните бозайници се отдръпнаха в океана, а ние се отправихме към необитаемия остров Бенитие за обяд с морски таралежи.
Приготовлението им е обред много по-дълъг от изяждането.Т.е. с по този начин наречения сий ърчин несъмнено няма да преядете. Оказва се, че екзотичните бодливковци са връстници на динозаврите. Има разнообразни типове – някои рисково бодливи, други – ядливи. На Мавриций вероятността да настъпите шиповете на някой морски таралеж е по-малка в сравнение с Занзибар, само че в случай че ви се случи – извадете бодила (обикновено дълъг към 5 см) и тичайте до близката аптека, където знаят с какво да ви намажат. В случай, че сте на необитаем остров като нас, обърнете се към някой локален. Те забъркват странна примес от лимон и тиня и отокът минава на мига. Но в този момент думата ми е за ядливите морски таралежи. Бодлите им са къси и мекички. Цветовете – най-различни, само че най-вече в зелено-кафявата гама. Мъжките са по-големи, само че не се лъжете – месото в тях е съвсем незабележимо количество. Женските съдържат така наречен хайвер.
Щом си поръчате сий ърчин, сервитьорът деликатно разтваря тънката черупка на кръглото мекотело, нежно изгребва с лъжичка хайвера – не повече от два-три грама. Смесва го грижливо с лимонен сок и пикантен сос и го сервира. Със сигурност няма да ми стане обичаното ястие, само че най-малко пробвах. След това си доядох със стек от риба звук и пиле на скара, мариновано в меласа, от което добива карамелена коричка. 45% от площта на Мавриций е покрита със захарна тръстика. Използването ѝ е тотално безотпадна технология – откакто произведат захар, ром и меласа, от листата вършат покриви, които устоят до 15 години. А и при циклоните, които постоянно навестяват острова е по-добре къщата ти да е покрита с нещо на ниска цена и бързо възстановимо.
Докато чаках да извадят от водата морските таралежи се включих в танца Сега. Беше неделя и локалните бяха надошли на пустинния остров със фамилиите си за пикник под сенките на дърветата. Докато децата се киснеха в плиткото, родителите им разжарваха скарите и под съпровода на дайрета и тарамбуки танцуваха на плажа, без да повдигат стъпалата си от пясъка. Уж изглеждаше елементарно, само че безгрижната нега би трябвало да ти идва от вътрешната страна. Иначе е мъчно постижима.Снимки и видео: Магдалена Гигова
За поспаливите приключението в залива Тамарин изисква известни старания, само че ранното ставане се отплаща още с първите слънчеви лъчи. Работата е там, че делфините заран са най-активни. След като са нощували на западното крайбрежие на Мавриций към 7 часа са подготвени за закуска. Не без помощта на локалните, те се скупчват на несъмнено място във вътрешността в океана. И по какъв начин не, допускам, че за тях това е безвъзмездна шведска маса, на която гидовете изсипват тонове прясна риба, с цел да примамят въртящите се или наречени иначе дългокрили делфини (Spinners) и бутилконосите делфини афалин.
Бързоходните катери се стичат от всички краища на острова до мястото, където пируват усмихнатите бозайници. Те към този момент са се събрали и като че ли преднамерено основават шоу за туристите. Малки делфинчета с размера на междинна риба звук вършат лупинги във въздуха със сребристи пируети. Перките на фамилиите им прорязват вълните, а ние единствено това и чакаме – към този момент сме с плавници и шнорхели и мечтаем да се метнем измежду тях.
Но това не става без знак от страна на капитана, по чиято команда можем да скочим в океана, тъй че да не ги уплашим. Екипажът е подготвен да придружи неколцина със избавителни жилетки. Те не могат да плуват, само че не желаят да пропуснат неземното чувство да бъдат част от стадото делфини, въпреки и за няколко минути. Така че ще скачат с конвой. Впрочем, локалните момчета са като амфибии. Имам възприятието, че са положителни другари с делфините, които като че ли им се радват.
Отличните плувци, които не се боят да се гмурнат по-надълбоко могат да се окажат заобиколени от ласкавите бозайници. Стига да се задоволят да ги следят без да вършат внезапни придвижвания.
Ако майките делфини почувстват опасност за дребните си, могат даже да ухапят натрапника.
Предната вечер съм прочела, че независимото развиване на морските бозайници е почнало преди 10 милиона години, през Миоцена и че името делфин идва от древногръцкото делфос, което ще рече – с вътрешност. Нямам потребност от уикипедия, с цел да съм уверена, че това са едни от най-интелигентните същества на земята. Плувала съм с тях в Мексико, където дресираните животни се държаха с нас ласкаво и снизходително, както мил чичо с немирните си петгодишни племенници.
Тези към Мавриций обаче са си напълно диви и одобряват натрапниците като досадна притурка към изобилната закуска.
Въртящите се делфини, наричани спинъри, са със относително дребни размери – от 125 до 230 сантиметра на дължина. А тежестта им доближава до 75 кг. Те елементарно се разпознават по тъмносивите гърбове и светлите кореми. Живеят на огромни групи и нямат нищо срещу в ятото им да се вклинят странни същества с плавници и нелепи тръбички в устата.
Делфините афалин или бутилконоси са най-разпространения тип. Както проличава от названието им муцунките им са мощно удължени, сходни на шише. Те също натъртват на рибата в менюто си и са много отзивчиви.
След като ни оставиха да се налудуваме (и хапнаха риба до насита) очарователните бозайници се отдръпнаха в океана, а ние се отправихме към необитаемия остров Бенитие за обяд с морски таралежи.
Приготовлението им е обред много по-дълъг от изяждането.Т.е. с по този начин наречения сий ърчин несъмнено няма да преядете. Оказва се, че екзотичните бодливковци са връстници на динозаврите. Има разнообразни типове – някои рисково бодливи, други – ядливи. На Мавриций вероятността да настъпите шиповете на някой морски таралеж е по-малка в сравнение с Занзибар, само че в случай че ви се случи – извадете бодила (обикновено дълъг към 5 см) и тичайте до близката аптека, където знаят с какво да ви намажат. В случай, че сте на необитаем остров като нас, обърнете се към някой локален. Те забъркват странна примес от лимон и тиня и отокът минава на мига. Но в този момент думата ми е за ядливите морски таралежи. Бодлите им са къси и мекички. Цветовете – най-различни, само че най-вече в зелено-кафявата гама. Мъжките са по-големи, само че не се лъжете – месото в тях е съвсем незабележимо количество. Женските съдържат така наречен хайвер.
Щом си поръчате сий ърчин, сервитьорът деликатно разтваря тънката черупка на кръглото мекотело, нежно изгребва с лъжичка хайвера – не повече от два-три грама. Смесва го грижливо с лимонен сок и пикантен сос и го сервира. Със сигурност няма да ми стане обичаното ястие, само че най-малко пробвах. След това си доядох със стек от риба звук и пиле на скара, мариновано в меласа, от което добива карамелена коричка. 45% от площта на Мавриций е покрита със захарна тръстика. Използването ѝ е тотално безотпадна технология – откакто произведат захар, ром и меласа, от листата вършат покриви, които устоят до 15 години. А и при циклоните, които постоянно навестяват острова е по-добре къщата ти да е покрита с нещо на ниска цена и бързо възстановимо.
Докато чаках да извадят от водата морските таралежи се включих в танца Сега. Беше неделя и локалните бяха надошли на пустинния остров със фамилиите си за пикник под сенките на дърветата. Докато децата се киснеха в плиткото, родителите им разжарваха скарите и под съпровода на дайрета и тарамбуки танцуваха на плажа, без да повдигат стъпалата си от пясъка. Уж изглеждаше елементарно, само че безгрижната нега би трябвало да ти идва от вътрешната страна. Иначе е мъчно постижима.Снимки и видео: Магдалена Гигова
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ