110 години от рождението на Стефан Гечев
Както отбелязва в едно изявление Стефан Артамонцев, племенникът на известния български стихотворец, преводач, белетрист и есеист, драматург, книжовен критик и посланик Стефан Гечев (1911–2000), времето постоянно е безмилостно към културното завещание и то се нуждае от грижа:
„ Стефан Гечев, моят чичо и кръстник, умря преди да навърша 11 години и аз израснах с историите, които вуйна Тити (Кръстина Гечева), неговата брачна половинка, и моите родители ми разказваха за него. Обичах да ги чувам, само че знаех, че ще пристигна ден, когато ще стартира интензивно да го диря. Преди повече от четири години този миг пристигна. Беше дълъг развой на изследване, ровене и дигитализиране на неговите романи, пиеси, стихотворения, писма, фотоси, журналистика, отдадена на него и други, за да ги запазя от времето, което ги нападна безмилостно. “
Той, дружно с Кръстина Гечева и техни съидейници, основават: преводи, есета, публикации, като уеб сайтът е на четири езика – с изключение на на български, на британски, гръцки и френски, тъй че да може да се чете и от задгранични литератори. Графичният и уебдизайнът, дигитализирането и обработката на архива са дело на Стефан Артамонцев.
Новото, което може неотдавна да се види на платформата, е специфичното видео, отдадено на 110-годишнината от рождението на Стефан Гечев, както и разделът „ Жизнен път “, разказващ биографичните детайлности от живота на поета и преводача, съпроводени с богат снимков материал.
Ето един акцент от тях: „ Знаех доста добре, че няма да мога да обявявам нищо свое. Щях да съм изолиран. Осъзнах този факт, помирих се с него и се отдадох… на писане. Беше изумително възприятие. Тежко. Пишех ежедневно – стихотворения, романи, театрални пиеси, правех проекти за нещата, за които желаех да напиша… Пишех, пишех, четях ги вечерта на Тити и безкрайни часове беседвахме върху текстовете, които тлееха в тъмните чекмеджета. Но бях свободен. Пишех, без да изпитвам въздействието на някакъв външен фактор…Свободен. В някой миг ще кажа: „ Най-хубавото, което съм написал, го написах тогава. “
„ Стефан Гечев, моят чичо и кръстник, умря преди да навърша 11 години и аз израснах с историите, които вуйна Тити (Кръстина Гечева), неговата брачна половинка, и моите родители ми разказваха за него. Обичах да ги чувам, само че знаех, че ще пристигна ден, когато ще стартира интензивно да го диря. Преди повече от четири години този миг пристигна. Беше дълъг развой на изследване, ровене и дигитализиране на неговите романи, пиеси, стихотворения, писма, фотоси, журналистика, отдадена на него и други, за да ги запазя от времето, което ги нападна безмилостно. “
Той, дружно с Кръстина Гечева и техни съидейници, основават: преводи, есета, публикации, като уеб сайтът е на четири езика – с изключение на на български, на британски, гръцки и френски, тъй че да може да се чете и от задгранични литератори. Графичният и уебдизайнът, дигитализирането и обработката на архива са дело на Стефан Артамонцев.
Новото, което може неотдавна да се види на платформата, е специфичното видео, отдадено на 110-годишнината от рождението на Стефан Гечев, както и разделът „ Жизнен път “, разказващ биографичните детайлности от живота на поета и преводача, съпроводени с богат снимков материал.
Ето един акцент от тях: „ Знаех доста добре, че няма да мога да обявявам нищо свое. Щях да съм изолиран. Осъзнах този факт, помирих се с него и се отдадох… на писане. Беше изумително възприятие. Тежко. Пишех ежедневно – стихотворения, романи, театрални пиеси, правех проекти за нещата, за които желаех да напиша… Пишех, пишех, четях ги вечерта на Тити и безкрайни часове беседвахме върху текстовете, които тлееха в тъмните чекмеджета. Но бях свободен. Пишех, без да изпитвам въздействието на някакъв външен фактор…Свободен. В някой миг ще кажа: „ Най-хубавото, което съм написал, го написах тогава. “
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ