Както непушачите, така и повечето от пушачите са на мнение,

Както непушачите, по този начин и множеството от пушачите са на мнение, че тютюнопушенето не е от най-безопасните занимания

и цигарите несъмнено нанасят вреди на здравето. От тук нататък въздействието им се разтегля в публичното мнение от цялостно демонизиране до прославяне.

Така или другояче, привикнали сме да гледаме на тютюна като наслаждение с прескъпа рента, която някои от пушачите за жалост заплащат след дълги години. И в действителност, нормално оценяме

вредата и въобще резултата от тютюнопушенето в светината на следствията за здравето след продължителна приложимост.

Но в действителност, никотинът е психоактивно вещество – ето ги директните му резултати:

Никотинът е високо токсична и бързо настояща субстанция, само че с къса дълготрайност на действието – 20-40 минути. Поради метода му на приложимост – пушене – резорбцията е доста бърза – и има неотложно деяние при поемане. Една цигара съдържа към 0,5 мг никотин, а смъртоносната доза при еднократен банкет е към 60мг.

Действието на никотина върху тялото се показва в притеснение на периферните кръвоносни съдове, повишение на перисталтиката на стомашно-чревния тракт и намаляване скоростта на метаболитните процеси.

Повлияването на никотина върху процесите в централната нервна система е сложно. Стимулира отделянето на редица невромедиатори – серотонин, допамин, норадреналин, бета-ендорфини и ацетилхолин. Тези му резултати са причина за психостимулиращия и успояващия (премахването на тревожността) резултат. Освен това, никотинък подтиква и един от няколкото типа така наречен опиоидни рецептори (рецептори за опиоидни субстанции като морфин), което води до активиране на мозъчната система за заплащане.

Острата интоксикация с никотин се демонстрира със странни сънища, неустойчивост на настроението и някои признаци от страна на тялото като гадене или повръщане, сърцетуптене, аритмия, тахикардия.

Зависимост към никотин

Никотинът при регулярна приложимост е кадърен да сътвори тежка взаимозависимост, като в основата на това му свойство е резултатът

му на стимулиране на възнаграждаващата моъчна система, както и появяването на мощни абстинентни признаци при опити за прекъсване на използването.

Толеранс се развива към страничните резултати на никотина, само че не и към самия него заради обстоятелството, че има къс полуживот.

Свързани публикации.. Какво въздействие има бездимният тютюн в устната празнина? 0 5 странни аргументи да спрем цигарите 0 Защо електронните цигари са изключително нездравословни при младежите? 1

Синдромът на взаимозависимост не е идентичен при

всички хора и варира съгласно самостоятелните им особености и може да бъде както умерено, по този начин и мощно изразен. Съществува корелация сред способността за прекъсване на тютюнопушенето и равнището на зависимостта, като многочислените несполучливи опити за прекратяването се свързват с по-тежка взаимозависимост. Друг симптом на тежката взаимозависимост е запалването на първата за деня цигара в границите на половин час след пробуждане.

Може да се стори изненадващо, само че броят на изпушваните дневно цигари, наличието на никотин в тях или пък отминалостта на пушенето не са свързани

нито определящи равнището на взаимозависимост.

Никотиновият абстинентен синдром

За пораждане на абстинентен синдром е належащо да има всекидневна приложимост на никотин в границите на най-малко няколко седмици. Проявява се при внезапно прекъсване или доста понижаване на използването на никотин, като първите признаци пораждат до 90-120 минути след последната изпушена цигара, а максимумът им е на 24-ия час.

Абстинентният синдром към никотина продължава няколко седмици, а е допустимо да доближи и до няколко месеца. За диагностицирането му е нужно да има най-малко 4 от долните признаци в границите на първите 24 часа:

-

Крейвинг (силно желание)
-

Прилошаване или изнемощялост
-

Тревожност и натегнатост
-

Дисфорично въодушевление
-

Раздразнителност или неспособност за задържане на едно място
-

Безсъние
-

Повишен вкус
-

Кашлица
-

Трудности в концентрацията

Лечение на зависимостта

Не съществуват потвърдено ефикасни способи за лекуване на никотиновата взаимозависимост. Рецидивите са чести, изключително в първите 2 години след преустановяването на тютюнопушенето, като доближават до 80%.

Най-разпространена е заместващата – субституираща – терапия – във тип на никотинови дъвки и лепенки. Тя би трябвало да продължава най-малко 7 седмици и ненапълно съумява да предотврати появяването на признаците на абстинентния синдром. 4067