По-добре да отменим културата, отколкото съвестта
Както доста хора знаят, аз съм човек на културата, тя е към 90% от мен и въобще не мога да оцелея без нея. Освен това съм човек точно на руската култура. Едно време, срещу волята на родителите ми, отидох в съветския филологически факултет на МГУ, а не в перспективния романо-германски.
Не мога обаче въобще да схвана мрънкането във връзка " анулацията " на съветската просвета, каквито случаи зачестиха по целия свят. Нещо повече, тези мрънкания ми се костват или комични, или неуместни, или дори аморални. Ще се опитам да обясня (поне на себе си) за какво.
1. Да стартираме с най-простото. Закономерната анулация на осъществяванията и другите участия на хора, които директно подкрепяха политиката на Путин с престижа си. И няма значение дали го вършат тъкмо в тази минута, както пианистът Березовски, или постоянно са го правили, въпреки и в този момент да не са по този начин дейни, като диригента Гергиев.
2. Ами гениите? Защо да ги " анулират "? Това зависи от подтекста. У нас се завъртя историята за това по какъв начин в Уелс отказали да свирят Чайковски - само че някак срамежливо премълчаваха, че стнава дума за увертюрата " 1812 ". Е, правилно е, не е моментът в този момент за патриотична музика, написана в възхвала на съветското оръжие. Дори " Война и мир ", с целия пацифизъм на Толстой, наподобява по този начин в сегашната обстановка (още повече, че и Прокофиев, и Бондарчук очевидно разбиран този популярен разказ като прослава на съветските войски).
Или нещо още по-лошо. Винаги съм бил поклонник на великия руски (анти)военен филм - " Летят жерави ", " Балада за боеца ", " Иваново детство ", " Извисяване ". Как да ги гледаме през днешния ден? Не е ли подправено тъкмо в този момент да се умиляваме от саможертвата на руски боец, умрял в битката с фашистите, до момента в който самопровъзгласилите се негови наследници бомбардират градове и убиват някогашни лагерници от Бухенвалд под знамето на битка с мислени " нацисти "?
3. Но, както знаем, има и шедьоври, които нямат нищо общо с войната или патриотизма. " Евгений Онегин ", " От мозъка си тегли ", " Вишнева градина " и така нататък Трябва ли да се сбогуваме и с тях? А изключителните художници хуманисти - класици и съвременници? Режисьори, архитекти, драматурзи...
Не знам за вас, само че като буен обожател на руската архитектура на конструктивизма, аз мога да мисля единствено за Харков - люлката на архитектурния авангард, буквално унищожена за няколко дни.
Изкуството успокоява и разсейва. Помага да избягаме от страшната реалност. Играе ролята на упойка в обстановки, в които няма по какъв начин да не изпитваме болежка. А в миналото точно съветската просвета споделяше - " Ние не сме лекарят, ние сме болката. " Помните ли?
Иван Карамазов изцяло се отхвърли от най-висшата естетика, в случай че цената, която би трябвало да заплати за нея, е сълзата на измъчено дете. Вижте площада с празни бебешки колички в Лвов. При тази панорама не губите ли предпочитание да се наслаждавате на " Лебедово езеро " или " Хованщина "? Между отмяната на културата и анулацията на съвестта, въпреки всичко бих избрал анулация на културата.
4. Руската просвета дълги години служи като опрощение за всички ни. Да, не познаваме демокрацията, не почитаме личността, поносим унижения. Както се споделя в остарелия расистки анекдот - " по тази причина пък какви хубави песни имаме ". Може би нашата просвета е една от аргументите, поради които светът по този начин дълго понасям Путин. И ние самите търпяхме, тъй като той в културата доста не се месеше. А и ние не се месехме в неговите каузи.
Той затваря почтени - а ние слушаме Курентзис.
Той не разрешава медии - а ние гледаме Врубел в Третяковската изложба.
Той разпръсва манифестации - а ние сме на кино, и не безусловно на Бондарчук, може и на Звягинцев.
Хайде да спрем всичко това.
Ако има нещо в действителност непреходно в съветската просвета, която постоянно е била цялостна с имперски нелепости, то е нейното състрадание, внимание към страдащите, унизените и оскърбените. " Малкият човек " е термин от съветската литература, не от Кафка.
В името на това състрадание дано спрем да оплакваме анулираните министър председатели, концерти, спектакли. Поне към този момент има война.
5. Нима нашата просвета е цената, която би трябвало да платим за закононарушенията на властта?
Разбира се, че не. Устойчивостта на културата е безгранична. Умират хора, режими, градове, страни, цивилизации. Само културата остава. Няма нито ахейци, нито троянци, хората през днешния ден дори не са сигурни, че те са съществували... А " Илиада " си е жива и здрава.
Културата е безсмъртна. Ще преживее и това.
Хората са смъртни. И всеки ден умират в Украйна.
Нека в този момент да се опитаме да помислим за тях.
----
Антон Долин (р. 1976 година в Москва) е съветски публицист и кинокритик, работил за опозиционни медии като Ехо Москвы и Медуза, допреди две седмици основен редактор на сп. " Исскуство кино ". Той бе от първите културни дейци, оповестили се против нашествието на съветските войски в Украйна още в първия й ден. В хода на войната Долин и фамилията му напуснаха Москва и уредения си живот. Няколко дни по-късно, без да могат да се сбогуват, умря неговия татко - физикът проф. Владимир Воробьов.
Публикуваме неговото мнение като част от продължаващата полемика - би трябвало ли и съветската просвета да бъде глобена поради чудовищната политика на Вл. Путин.
Не мога обаче въобще да схвана мрънкането във връзка " анулацията " на съветската просвета, каквито случаи зачестиха по целия свят. Нещо повече, тези мрънкания ми се костват или комични, или неуместни, или дори аморални. Ще се опитам да обясня (поне на себе си) за какво.
1. Да стартираме с най-простото. Закономерната анулация на осъществяванията и другите участия на хора, които директно подкрепяха политиката на Путин с престижа си. И няма значение дали го вършат тъкмо в тази минута, както пианистът Березовски, или постоянно са го правили, въпреки и в този момент да не са по този начин дейни, като диригента Гергиев.
2. Ами гениите? Защо да ги " анулират "? Това зависи от подтекста. У нас се завъртя историята за това по какъв начин в Уелс отказали да свирят Чайковски - само че някак срамежливо премълчаваха, че стнава дума за увертюрата " 1812 ". Е, правилно е, не е моментът в този момент за патриотична музика, написана в възхвала на съветското оръжие. Дори " Война и мир ", с целия пацифизъм на Толстой, наподобява по този начин в сегашната обстановка (още повече, че и Прокофиев, и Бондарчук очевидно разбиран този популярен разказ като прослава на съветските войски).
Или нещо още по-лошо. Винаги съм бил поклонник на великия руски (анти)военен филм - " Летят жерави ", " Балада за боеца ", " Иваново детство ", " Извисяване ". Как да ги гледаме през днешния ден? Не е ли подправено тъкмо в този момент да се умиляваме от саможертвата на руски боец, умрял в битката с фашистите, до момента в който самопровъзгласилите се негови наследници бомбардират градове и убиват някогашни лагерници от Бухенвалд под знамето на битка с мислени " нацисти "?
3. Но, както знаем, има и шедьоври, които нямат нищо общо с войната или патриотизма. " Евгений Онегин ", " От мозъка си тегли ", " Вишнева градина " и така нататък Трябва ли да се сбогуваме и с тях? А изключителните художници хуманисти - класици и съвременници? Режисьори, архитекти, драматурзи...
Не знам за вас, само че като буен обожател на руската архитектура на конструктивизма, аз мога да мисля единствено за Харков - люлката на архитектурния авангард, буквално унищожена за няколко дни.
Изкуството успокоява и разсейва. Помага да избягаме от страшната реалност. Играе ролята на упойка в обстановки, в които няма по какъв начин да не изпитваме болежка. А в миналото точно съветската просвета споделяше - " Ние не сме лекарят, ние сме болката. " Помните ли?
Иван Карамазов изцяло се отхвърли от най-висшата естетика, в случай че цената, която би трябвало да заплати за нея, е сълзата на измъчено дете. Вижте площада с празни бебешки колички в Лвов. При тази панорама не губите ли предпочитание да се наслаждавате на " Лебедово езеро " или " Хованщина "? Между отмяната на културата и анулацията на съвестта, въпреки всичко бих избрал анулация на културата.
4. Руската просвета дълги години служи като опрощение за всички ни. Да, не познаваме демокрацията, не почитаме личността, поносим унижения. Както се споделя в остарелия расистки анекдот - " по тази причина пък какви хубави песни имаме ". Може би нашата просвета е една от аргументите, поради които светът по този начин дълго понасям Путин. И ние самите търпяхме, тъй като той в културата доста не се месеше. А и ние не се месехме в неговите каузи.
Той затваря почтени - а ние слушаме Курентзис.
Той не разрешава медии - а ние гледаме Врубел в Третяковската изложба.
Той разпръсва манифестации - а ние сме на кино, и не безусловно на Бондарчук, може и на Звягинцев.
Хайде да спрем всичко това.
Ако има нещо в действителност непреходно в съветската просвета, която постоянно е била цялостна с имперски нелепости, то е нейното състрадание, внимание към страдащите, унизените и оскърбените. " Малкият човек " е термин от съветската литература, не от Кафка.
В името на това състрадание дано спрем да оплакваме анулираните министър председатели, концерти, спектакли. Поне към този момент има война.
5. Нима нашата просвета е цената, която би трябвало да платим за закононарушенията на властта?
Разбира се, че не. Устойчивостта на културата е безгранична. Умират хора, режими, градове, страни, цивилизации. Само културата остава. Няма нито ахейци, нито троянци, хората през днешния ден дори не са сигурни, че те са съществували... А " Илиада " си е жива и здрава.
Културата е безсмъртна. Ще преживее и това.
Хората са смъртни. И всеки ден умират в Украйна.
Нека в този момент да се опитаме да помислим за тях.
----
Антон Долин (р. 1976 година в Москва) е съветски публицист и кинокритик, работил за опозиционни медии като Ехо Москвы и Медуза, допреди две седмици основен редактор на сп. " Исскуство кино ". Той бе от първите културни дейци, оповестили се против нашествието на съветските войски в Украйна още в първия й ден. В хода на войната Долин и фамилията му напуснаха Москва и уредения си живот. Няколко дни по-късно, без да могат да се сбогуват, умря неговия татко - физикът проф. Владимир Воробьов.
Публикуваме неговото мнение като част от продължаващата полемика - би трябвало ли и съветската просвета да бъде глобена поради чудовищната политика на Вл. Путин.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ