Както казва самата Ирен Леви в едно свое интервю: Аз

Както споделя самата Ирен Леви в едно свое изявление: „ Аз „ натрупвам “ хора – мисли, души, след това, в случай че не на екран, ги въвеждам във филм или в текст. “, по този начин и ние попълняме своята сбирка от лица с нейната магнетична усмивка, галещ тембър и бодър оптимизъм. Познаваме Ирен от телевизионния екран, срещаме я в сюжетите й, а напоследък се гмуркаме в дълбокото на живота и с книгите й. Ето защо си поговорихме с нея по момичешки:

Коя е Ирен тук и в този момент?

(усмихва се) Усмихната, въпреки че тази усмивка, не е онази, предходната. Малка, въпреки че много окончателно съм пораснала. Спокойна, че съм на пътя си, макар всички паники по него.

Когато бях дребна доста желаех...?

...да порасна, с цел да ме чуят - имах концепция по какъв начин всичко да стане Прекрасно. Когато пораснах обаче, открих, че съм изпуснала момента, към този момент не помня по какъв начин да стане това.

Ти по кое време разбра, че си хубава?

Всяка жена знае, че е хубава, още преди да се роди. Иначе би отказала да го направи.:)

Кога и с какво се оправи най-добре?

Научих на светоусещане децата си. Без да им налагам моето, уповавам се.

Коя е обичаната ти роля ?

Всички. Обичам да съм на сцената, само че обичам  и да съм и в публиката.

Какво не заменяш за нищо друго?

То е ясно – Теа и Маги.

В какво намираш най-вече смисъл?

Търся го. Засега съм се спряла на тези вечери, когато светът се занимава със себе си, не запомнил ме е, телефонът ми не звъни, а аз съм с обичаните си същества, пред мен има чаша вино, нещо вкусно, което сме си приготвили. И тогава, малко преди да си легнем, чувствам, че съм на път да открия  Смисъла. После това не се случва, само че въпреки всичко съм била толкоз близо, че съвсем го знам.
 
Бързо или постепенно?

Бързо, само че толкоз, че да мога да спра, в случай че се наложи.

Най-много дължа на...?

...майка си.

Трудно надупчвам там, където...?

...не знаят какво е обич.

Твърдо или меко?

Не мога да реша дали обичам повече забавни ТВЪРДения или вкусни МЕКИци. И двете, апелирам!

А в какво няма никакъв смисъл?

Да се опиташ да станеш някой Друг.

Ако можеше да имаш свръхестествени сили, ти каква мощ би си избрала?

Да церя с допиране.

Жената е...?

...онази играчка, която мъжът е изискал, с цел да придаде смисъл на всичко друго.

Мъжът  не обича...?

Предпочитам мъже, които обичат. Останалите ми губят времето.

Животът постоянно ме...?

...изненадва. Понякога се усещам като героиня от филм, на която й се случват прекалено много неща, с цел да е меродавен сюжета. Дори се нервирам на Сценаристите. После разбирам, че ме обичат.

Бих желала да знам...?

...защо съм пристигнала на този свят.

Когато съм най-щастлива, тогава...?

...откривам,че бих могла да запазя това чувство вечно, стига да не позволявам, че има и друго. Тогава се възнамерявам, позволявам и го изгубвам.

Как искаш да бъдеш обичана?

 Не желая да ми се смъкват звезди, не знам какво да ги върша. Обичането за мен е да ме завият нощем, когато без да желая съм отхвърлила завивката.  А когато ме питат „ Как си? ”, в действителност да чуват отговора.

Най-много се опасявам от...?

Страхувам се от нещо, което даже не дръзвам да го напиша.

Колко дълго можеш да чакаш?

Зависи какво. Има неща, които бих чакала, до момента в който затворят чакалнята. Но те са нещата, които въпреки и значими за нас, не зависят от нас. Останалите ги върша.

Ако не в този момент, по кое време?

Сега. Живеем с илюзията, че имаме време, само че не е по този начин.

Радвам се, че не съм.....?

...Господ.

Как правиш изборите в живота си – с мозъка, със сърцето, със себеоценката или устрема си към наслаждение?

Избирам с мозъка си. Но в случай че той влезе в спор със сърцето ми, има огромен късмет мозъкът да загуби.

Целта или посоката е по-важна?

Пътят.

Къде е вкъщи? И какъв брой постоянно се прибираш там?

У дома е там, където усещаш, че си обичан. Дори не желая да излизам оттова, само че пък какъв брой е прелестно завръщането!

Сутринта се разсъни с мисълта...?

Неделя е. Навън е слънчево. Имам през целия ден с децата.

Вчера разбрах...., а  през днешния ден се изучавам...?

Няма смисъл да бъдеш примирителен. Има смисъл да бъдеш добър. Сега се изучавам на разликата сред двете.

Редник или военачалник?

Мястото за здравна сестра свободно ли е?:)

 
Разкажи ни една приказка, апелирам!

„ Думите бяха написани на ръка: „ Скъпа моя, уповавам се, че когато получиш това писмо, аз към този момент ще съм мъртъв. Нямам самообладание. Струва ми се, че най-голямото ми премеждие в този момент стартира...
Една година по-рано... ”

Така стартира приказката, която желая да опиша. Това е началото на „ Последно повикване ”.