Както изглежда, еврото измества лева. Ползите от влизането в еврозоната

Както наподобява, еврото измества лв.. Ползите от влизането в еврозоната за семействата ще са главно две. Първо – икономисване на, нагледно казано, „ вампирски “ разноски, които не ги усещаме осезаемо, само че ги плащаме, когато си поръчаме нещо от страните от еврозоната. Някъде по пътя има такса превалутиране. Превалутиране се прави и когато пътуваме зад граница в страните с евро, а дори и без евро. За хората, които не пътуват в чужбина, подобен „ кяр “ няма. Второ, семействата ще усетят по-разширения достъп до финансиране, като не споделям, че ще е по-евтино и на по-добра цена. За бизнеса превалутирането е голям разход. Всички компании знаят, че при влизането в еврозоната ще създадат разноски, само че след това
ще осъществят изгоди
Всеки, който продава в Европа, заплаща заплати в България и ще спести от перо „ Превалутиране “. Тези, които купуват от Европа и продават у нас, също би трябвало да превалутират. Сега те са длъжни да имат по две сметки - в лв. и в евро. По тази линия ще им намалеят банковите такси. Същевременно и външната конкуренция по отношение на българските банки ще се усили, което ще даде опция на наши компании да употребяват банкови услуги освен в България.

Много повече компании ще бъдат оценени като кредитоспособни. Най-голямата изгода за страната ще е, че
капиталообразуването
в еврозоната ще е по-бързо при равни други условия, като изключим несъвършената ни правосъдна и правораздавателна система. Дългосрочно замогването минава през капиталообразуването, а България е стопанска система, на която хронично не ѝ е достигал капитал, т. е. вътрешни спестявания, които да зареждат вложения. И най-хубавите интервали постоянно са били, когато извън е влизал повече капитал и е водил до повече капиталообразуване. Това чакам да се случи в по-голяма степен при присъединението ни в еврозоната, в сравнение с при опазване на настоящето статукво.

Ако Гърция не беше влезнала в еврозоната, можеше още да е в личните си неразбории. А това участие оказа помощ на страната да е доста по-подредена и конкурентоспособна.
Обоснован боязън
на българите е да не се наложи да участваме в спасяването на други страни в неприятно финансово положение. Всички би трябвало да благодарим на гърците, че завоюваха надпреварата, наречено „ Към дъното “, със своята разюздана финансова политика. В резултат на това обаче прекомерно съществено се стегна надзорът върху обществените финанси на страните от еврозоната, а и на Европейски Съюз като цяло. Дори нашите политици да опитат да развържат разноските, ще ни бъдат наложени процедури по свръхдефицит и макроикономически несъответствия. После всяка година ще би трябвало да отчитаме какво е направено, с цел да ни дадат достъп до европейското финансиране. Затова в България не е вероятен гръцкият сюжет. Влезем ли в еврозоната,
не трябва да позволяваме
разхлабване на бюджетната дисциплинираност. Ще увеличим изгодите от присъединението, в случай че най-накрая приключим правосъдната промяна. Ако това стане, страната ще е доста по-привлекателна за вложения. Но като гледаме разположението на политическите сили и неналичието на политическа воля, най-новата страна в еврозоната ще продължи да си крета с нерешена правосъдна промяна.

Текстът е част от бр. 127 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
влизане на България в Еврозоната Георги Ганев