Защо световната купа е толкова важна за Ливърпул
Както почитателите на Ливърпул с удоволствие припомнят на всички останали този сезон, техният обичан тим има богата история в Европа. Между първата си златна година – 1977-ма, и успеха над Тотнъм във финала в Мадрид през юни т.г. „ алените “ са печелили Европейската купа към този момент шест пъти. При все това статутът на международни първенци още им убягва.
Юрген Клоп и съставът му са се нагърбили с задачата да поправят това на клубния Мондиал в Катар в този момент. Каквото и да стане обаче, можете най-малко да заложите на това, че (за разлика от своите предшественици) актуалните играчи няма да трансфорат този късмет за популярност в пиянска почивка измежду сезона. Също по този начин не е изключително евентуално някой от тях да бъде задържан по време на късия си престой в Близкия изток или да бъде заставен да си заплати самичък полета назад към дома. В този подтекст дългото очакване на Ливърпул за международно господство наподобява по-близко до завършек.
Преди Световната клубна купа я има Междуконтинентална купа. Създаден през 1960 година, този шампионат опълчва носителите на КЕШ и новопоявилата се Копа Либертадорес в конфликт на два мача, определящ най-хубавия тим на планетата. До края на десетилетието тези дуели стават пословични обаче не с качеството на футбола си, а с безцеремонността на южноамериканските участници.
През 1969 година Милан се изправя против Естудиантес в мач, разказан от вестник „ Гардиън “ като „ кулминационната точка на всичко, което е зло в интернационалния клубен футбол “. Аржентинците Рамон Агирре Суарес и Алберто Полети се заемат да тероризират противниците, а нападателят на „ и росонери “ Пиерино Прати изпада в безсъзнание след получен удар с глава. Виновниците са даже затворени за малко, а екотът от тези насилствени подиуми още кънти, когато Ливърпул си печели правото да показва Европа през 1977 година след победа над Борусия (Мьонхенгладбах) във финала за КЕШ.
„ Червените “ отхвърлят поканата за присъединяване в две следващи години и това безспорно спомага за огромните промени във формата на Междуконтиненталната купа. През 1980 година „ Тойота “ идва като основен спонсор, конфликтът се реалокира в Токио за един-единствен мач и към този момент и европейският, и южноамериканският първенец са принудени с контракт да вземат участие.
Неизбежно е напълно скоро един от най-великите тимове на Ливърпул за всички времена да си обезпечи място в този дуел. Брус Гробелаар е изиграл едвам 25 мача за клуба след шокиращото прекосяване на Рей Клемънс в Тотнъм, когато се качва на самолета към Япония през декември 1981 година.
След като е взел третата си Европейска купа с победа над Реал Мадрид във финала в Париж седем месеца по-рано, в този момент Ливърпул би трябвало да мери сили с Фламенго. Вестник „ Ийвнинг Стандард “ разказва този мач като „ последния Еверест “ за нанагорнище от клуба, а мениджърът Боб Пейзли приказва за това по какъв начин престижът и репутацията на клуба са заложени на карта в Токио. Гробелаар обаче не помни в действителност надалеч от микрофоните и камерите отношението към шампионата да е било толкоз съществено: „ Мениджърът ни сподели да се пазим от травми, тъй като това е картонена купа, а силите ни трябват за дуела с Тотнъм. Каза ни и да излезем и да се забавляваме. “
Последните думи на Пейзли очевидно са признати безусловно от играчите, които в действителност се забавляват с по няколко напитки на път към Токио – не напълно идеалната подготовка за огромен мач. Това се потвърждава и на терена, където именитият Зико повежда Фламенго към безапелационна победа с 3:0 и справедливо получава кола от „ Тойота “ като Играч на мача.
Разочарованието не завладява Ливърпул основно заради обстоятелството, че нито футболистите, нито щабът са взели дуела насериозно. За Гробелаар обаче същинската тъга занапред идва. Вратарят към момента не знае тогава, че татко му е умрял преди дни, защото Пейзли е избрал да му го спести до изиграването на финала. „ Вероятно не е желал да ме разстрои и не е бил сигурен по какъв начин ще отвръщам “, разяснява Гробелаар.
А би ли останал в Токио, в случай че знае? Дори не трепва, до момента в който дава отговор: „ Бих. Когато твоят дъртак умира, нямаш надзор върху това и хората са надалеч от теб. Стига да стигнеш в точния момент за погребението, а аз съумях, това е задоволително. Пратиха ме с първа класа през Париж, само че когато се върнах и си взех идната заплата, видях, че бяха ми удържали пари на цената на билетите. Просто по този начин стояха нещата в тези дни. “
Три години по-късно, към този момент с Джо Фейган отпред, Ливърпул си печели нов късмет за Междуконтиненталната купа с победа над Рома посред „ Олимпико “ на финала. Промяна в отношението към шампионата обаче съвсем няма. „ Нашата конфигурация беше, че това е просто премия за постигнатото в предходния сезон, нещо като показателен мач, утеха от мачовете в остарялата Първа дивизия. Ще е неистина да кажа, че не сме взели този дуел насериозно – искахме да победим, само че не считам, че бе на живот и гибел “, споделя някогашният защитник на отбора Гари Гилеспи.
Проблем с визата съвсем принуждава „ алените “ да оставят Гробелаар отвън листата за двата осемчасови полета в икономична класа до Токио. При все че най-после вратарят съумява да тръгне, минусите на толкоз изнурително пътешестване единствено дни преди мача с Индепендиенте се демонстрират на терена и идва проваляне с 1:0 с ранния гол на Хосе Перкудани в 6-ата минута. „ Беше тежко, бяхме просто смазани от пътуването и на игрището съвсем не можехме да мръднем, камо ли да тръгнем на спринт “, спомня си халфът Джон Уорк.
Други пренасочват гнева си другаде, по-точно по адрес на съдията Ромуалдо Арпи Фильо, който отхвърля две основателни искания за дузпа на „ алените “, анулира поради засада гол на Уорк и не сторва същото, зачитайки попадението на Перкудани макар митингите. Вестник „ Таймс “ разяснява: „ Една от дилемите на ФИФА тази седмица ще е да проверява изказванието на бразилската федерация, че мачът би трябвало да се сметне за противозаконен, защото съдията Ромуалдо Фильо е в интервал на двумесечно наказване. “
Капитанът Фил Нийл беснее след дуела: „ Когато играеш в толкоз огромен мач, по какъв начин е допустимо да имаш основен арбитър от Бразилия и странични от Корея и Япония?! Безумно! Няма по какъв начин да работят в екип. Според мен съдиите би трябвало да са от една страна и да са работили преди този момент дружно. За нас техният гол е от засада. Със сигурност наподобява най-малкото подозрителен. “
Без значение кой е отговорен, Ливърпул още веднъж пропилява своята опция. Съчетание сред нещастието на „ Хейзел “ и срив на равнището на тима значи очакване от цели 21 години сред четвъртата и петата Европейска купа за клуба, пристигнала при незабравими и невероятни условия в Истанбул в епоса против Милан.
В този миг Междуконтиненталната купа към този момент е под егидата на ФИФА и е ребрандирана на Световна клубна купа, въпреки че си остава в Япония и посред европейския футболен сезон. Пословично вманиаченият по детайлите управител на Ливърпул Рафаел Бенитес желае да понижи отрицателния резултат от дългото пътешестване през няколко часови зони, но нещата не се стичат напълно по проекта му.
„ Знаехме, че времевата разлика е много огромна, и едно от нещата, върху които се фокусирахме, бе да се пригодим допустимо най-бързо – споделя левият бек Стивън Уорнък. – Помня по какъв начин при приземяването ни караха да носим слънчеви очила, с цел да ни е още мрачно – цялостна неразбория. Бях в стая със Скот Карсън и двамата заспахме незабавно щом стигнахме хотела. Станахме в 2-3 часа през нощта и си казахме, че може най-малко да се поразходим, а там… срещнахме всички останали от тима. Никой не бе съумял да се приспособи – това не бе идеалното нещо за нас. “
Подготовката на „ алените “ е нарушена и от нещо надалеч по-сериозно, напомнящо на визитата в Япония 24 години по-рано. В навечерието на шампионата Бенитес научава, че татко му е умрял. Без късмет да се върне в точния момент в Мадрид за погребението, мениджърът се концентрира напълно върху полуфинала с костариканския Депортиво Саприса, извоюван с 3:0. „ Рафа е луд по футбола, всички знаем това, така че може би просто това беше неговият метод да преживее персоналната си загуба. Ние, играчите, искахме да спечелим купата за него “, споделя Уорнък.
За неволя, единствено желанието не се оказва задоволително и след три дни идва проваляне в в действителност чудноват край със Сао Пауло. „ Червената “ доминация на терена е цялостна и даже непредвиденият гол в 27-мата минута на Минейро – само състояние за бразилците в срещата – не тревожи европървенеца. След малко повече от час обаче идва последният съдийски сигнал на мач, в който Ливърпул вижда по какъв начин три негови гола са анулирани, напречната греда е отбила един удар, безплодни се оказват 17 корнера и са пропуснати още куп положения в историческо показване на вратаря Рожерио Сени. Бенитес въпреки всичко вини не малшанса, а съдиите и неполиването на терена преди мача – споделя това си виждане с президента на ФИФА Сеп Блатер незабавно след финала.
Едва ли настроението на испанеца би се подобрило, в случай че бе схванал, че контузеният халф Дитмар Хаман е прекарал огромна част от последвалата вечер в килия след нещо, което самичък разказва като „ меле “ с почитатели в токийски бар. За благополучие на германеца тъкмо тази история не вижда бял свят много време отсега нататък.
Превъртаме напред с 14 години и стигаме досега, в който съставът на Юрген Клоп има късмет най-накрая да счупи проклятието над Ливърпул. Турнирът към момента не е покорил сърцата на множеството футболни почитатели, но проектите на ФИФА да поправи формата му през 2021 година би трябвало да оказват помощ за задачата. Гилеспи, през днешния ден коментатор за клубната телевизия, показва други плюсове от спечелването на този трофей:
„ Глобалният фокус към футболните тимове в този момент е надалеч по-голям от преди и в този момент приказваме за Ливърпул като за комерсиална марка. Ако искаш да продаваш този бранд на международната сцена, тези мачове добиват по-голямо значение. Затова и за мен това е огромен късмет за Ливърпул да отиде на нова територия, да я превземе и да тропне по масата, че се е завърнал на челно място на международната сцена, а освен стои на назад във времето и се тормози да пристъпи напред. “
Неговият съотечественик Джон Уорк се съгласява: „ Трябва да си първенецът на всичко! Спечелихме Шампионската лига, което е отлично, и желаеме да спечелим и Премиър Лийг в този момент. Няма нищо по-добро обаче от това да си първенец на света, нали по този начин? “.
Освен в случай че всички тези приказки за проклинание не крият у себе си някаква доза истина, Ливърпул може да е единствено на един мач от това да разбере отговора на въпроса на Уорк.
Дейвид Линч, „ Ийвнинг Стандард “
Юрген Клоп и съставът му са се нагърбили с задачата да поправят това на клубния Мондиал в Катар в този момент. Каквото и да стане обаче, можете най-малко да заложите на това, че (за разлика от своите предшественици) актуалните играчи няма да трансфорат този късмет за популярност в пиянска почивка измежду сезона. Също по този начин не е изключително евентуално някой от тях да бъде задържан по време на късия си престой в Близкия изток или да бъде заставен да си заплати самичък полета назад към дома. В този подтекст дългото очакване на Ливърпул за международно господство наподобява по-близко до завършек.
Преди Световната клубна купа я има Междуконтинентална купа. Създаден през 1960 година, този шампионат опълчва носителите на КЕШ и новопоявилата се Копа Либертадорес в конфликт на два мача, определящ най-хубавия тим на планетата. До края на десетилетието тези дуели стават пословични обаче не с качеството на футбола си, а с безцеремонността на южноамериканските участници.
През 1969 година Милан се изправя против Естудиантес в мач, разказан от вестник „ Гардиън “ като „ кулминационната точка на всичко, което е зло в интернационалния клубен футбол “. Аржентинците Рамон Агирре Суарес и Алберто Полети се заемат да тероризират противниците, а нападателят на „ и росонери “ Пиерино Прати изпада в безсъзнание след получен удар с глава. Виновниците са даже затворени за малко, а екотът от тези насилствени подиуми още кънти, когато Ливърпул си печели правото да показва Европа през 1977 година след победа над Борусия (Мьонхенгладбах) във финала за КЕШ.
„ Червените “ отхвърлят поканата за присъединяване в две следващи години и това безспорно спомага за огромните промени във формата на Междуконтиненталната купа. През 1980 година „ Тойота “ идва като основен спонсор, конфликтът се реалокира в Токио за един-единствен мач и към този момент и европейският, и южноамериканският първенец са принудени с контракт да вземат участие.
Неизбежно е напълно скоро един от най-великите тимове на Ливърпул за всички времена да си обезпечи място в този дуел. Брус Гробелаар е изиграл едвам 25 мача за клуба след шокиращото прекосяване на Рей Клемънс в Тотнъм, когато се качва на самолета към Япония през декември 1981 година.
След като е взел третата си Европейска купа с победа над Реал Мадрид във финала в Париж седем месеца по-рано, в този момент Ливърпул би трябвало да мери сили с Фламенго. Вестник „ Ийвнинг Стандард “ разказва този мач като „ последния Еверест “ за нанагорнище от клуба, а мениджърът Боб Пейзли приказва за това по какъв начин престижът и репутацията на клуба са заложени на карта в Токио. Гробелаар обаче не помни в действителност надалеч от микрофоните и камерите отношението към шампионата да е било толкоз съществено: „ Мениджърът ни сподели да се пазим от травми, тъй като това е картонена купа, а силите ни трябват за дуела с Тотнъм. Каза ни и да излезем и да се забавляваме. “
Последните думи на Пейзли очевидно са признати безусловно от играчите, които в действителност се забавляват с по няколко напитки на път към Токио – не напълно идеалната подготовка за огромен мач. Това се потвърждава и на терена, където именитият Зико повежда Фламенго към безапелационна победа с 3:0 и справедливо получава кола от „ Тойота “ като Играч на мача.
Разочарованието не завладява Ливърпул основно заради обстоятелството, че нито футболистите, нито щабът са взели дуела насериозно. За Гробелаар обаче същинската тъга занапред идва. Вратарят към момента не знае тогава, че татко му е умрял преди дни, защото Пейзли е избрал да му го спести до изиграването на финала. „ Вероятно не е желал да ме разстрои и не е бил сигурен по какъв начин ще отвръщам “, разяснява Гробелаар.
А би ли останал в Токио, в случай че знае? Дори не трепва, до момента в който дава отговор: „ Бих. Когато твоят дъртак умира, нямаш надзор върху това и хората са надалеч от теб. Стига да стигнеш в точния момент за погребението, а аз съумях, това е задоволително. Пратиха ме с първа класа през Париж, само че когато се върнах и си взех идната заплата, видях, че бяха ми удържали пари на цената на билетите. Просто по този начин стояха нещата в тези дни. “
Три години по-късно, към този момент с Джо Фейган отпред, Ливърпул си печели нов късмет за Междуконтиненталната купа с победа над Рома посред „ Олимпико “ на финала. Промяна в отношението към шампионата обаче съвсем няма. „ Нашата конфигурация беше, че това е просто премия за постигнатото в предходния сезон, нещо като показателен мач, утеха от мачовете в остарялата Първа дивизия. Ще е неистина да кажа, че не сме взели този дуел насериозно – искахме да победим, само че не считам, че бе на живот и гибел “, споделя някогашният защитник на отбора Гари Гилеспи.
Проблем с визата съвсем принуждава „ алените “ да оставят Гробелаар отвън листата за двата осемчасови полета в икономична класа до Токио. При все че най-после вратарят съумява да тръгне, минусите на толкоз изнурително пътешестване единствено дни преди мача с Индепендиенте се демонстрират на терена и идва проваляне с 1:0 с ранния гол на Хосе Перкудани в 6-ата минута. „ Беше тежко, бяхме просто смазани от пътуването и на игрището съвсем не можехме да мръднем, камо ли да тръгнем на спринт “, спомня си халфът Джон Уорк.
Други пренасочват гнева си другаде, по-точно по адрес на съдията Ромуалдо Арпи Фильо, който отхвърля две основателни искания за дузпа на „ алените “, анулира поради засада гол на Уорк и не сторва същото, зачитайки попадението на Перкудани макар митингите. Вестник „ Таймс “ разяснява: „ Една от дилемите на ФИФА тази седмица ще е да проверява изказванието на бразилската федерация, че мачът би трябвало да се сметне за противозаконен, защото съдията Ромуалдо Фильо е в интервал на двумесечно наказване. “
Капитанът Фил Нийл беснее след дуела: „ Когато играеш в толкоз огромен мач, по какъв начин е допустимо да имаш основен арбитър от Бразилия и странични от Корея и Япония?! Безумно! Няма по какъв начин да работят в екип. Според мен съдиите би трябвало да са от една страна и да са работили преди този момент дружно. За нас техният гол е от засада. Със сигурност наподобява най-малкото подозрителен. “
Без значение кой е отговорен, Ливърпул още веднъж пропилява своята опция. Съчетание сред нещастието на „ Хейзел “ и срив на равнището на тима значи очакване от цели 21 години сред четвъртата и петата Европейска купа за клуба, пристигнала при незабравими и невероятни условия в Истанбул в епоса против Милан.
В този миг Междуконтиненталната купа към този момент е под егидата на ФИФА и е ребрандирана на Световна клубна купа, въпреки че си остава в Япония и посред европейския футболен сезон. Пословично вманиаченият по детайлите управител на Ливърпул Рафаел Бенитес желае да понижи отрицателния резултат от дългото пътешестване през няколко часови зони, но нещата не се стичат напълно по проекта му.
„ Знаехме, че времевата разлика е много огромна, и едно от нещата, върху които се фокусирахме, бе да се пригодим допустимо най-бързо – споделя левият бек Стивън Уорнък. – Помня по какъв начин при приземяването ни караха да носим слънчеви очила, с цел да ни е още мрачно – цялостна неразбория. Бях в стая със Скот Карсън и двамата заспахме незабавно щом стигнахме хотела. Станахме в 2-3 часа през нощта и си казахме, че може най-малко да се поразходим, а там… срещнахме всички останали от тима. Никой не бе съумял да се приспособи – това не бе идеалното нещо за нас. “
Подготовката на „ алените “ е нарушена и от нещо надалеч по-сериозно, напомнящо на визитата в Япония 24 години по-рано. В навечерието на шампионата Бенитес научава, че татко му е умрял. Без късмет да се върне в точния момент в Мадрид за погребението, мениджърът се концентрира напълно върху полуфинала с костариканския Депортиво Саприса, извоюван с 3:0. „ Рафа е луд по футбола, всички знаем това, така че може би просто това беше неговият метод да преживее персоналната си загуба. Ние, играчите, искахме да спечелим купата за него “, споделя Уорнък.
За неволя, единствено желанието не се оказва задоволително и след три дни идва проваляне в в действителност чудноват край със Сао Пауло. „ Червената “ доминация на терена е цялостна и даже непредвиденият гол в 27-мата минута на Минейро – само състояние за бразилците в срещата – не тревожи европървенеца. След малко повече от час обаче идва последният съдийски сигнал на мач, в който Ливърпул вижда по какъв начин три негови гола са анулирани, напречната греда е отбила един удар, безплодни се оказват 17 корнера и са пропуснати още куп положения в историческо показване на вратаря Рожерио Сени. Бенитес въпреки всичко вини не малшанса, а съдиите и неполиването на терена преди мача – споделя това си виждане с президента на ФИФА Сеп Блатер незабавно след финала.
Едва ли настроението на испанеца би се подобрило, в случай че бе схванал, че контузеният халф Дитмар Хаман е прекарал огромна част от последвалата вечер в килия след нещо, което самичък разказва като „ меле “ с почитатели в токийски бар. За благополучие на германеца тъкмо тази история не вижда бял свят много време отсега нататък.
Превъртаме напред с 14 години и стигаме досега, в който съставът на Юрген Клоп има късмет най-накрая да счупи проклятието над Ливърпул. Турнирът към момента не е покорил сърцата на множеството футболни почитатели, но проектите на ФИФА да поправи формата му през 2021 година би трябвало да оказват помощ за задачата. Гилеспи, през днешния ден коментатор за клубната телевизия, показва други плюсове от спечелването на този трофей:
„ Глобалният фокус към футболните тимове в този момент е надалеч по-голям от преди и в този момент приказваме за Ливърпул като за комерсиална марка. Ако искаш да продаваш този бранд на международната сцена, тези мачове добиват по-голямо значение. Затова и за мен това е огромен късмет за Ливърпул да отиде на нова територия, да я превземе и да тропне по масата, че се е завърнал на челно място на международната сцена, а освен стои на назад във времето и се тормози да пристъпи напред. “
Неговият съотечественик Джон Уорк се съгласява: „ Трябва да си първенецът на всичко! Спечелихме Шампионската лига, което е отлично, и желаеме да спечелим и Премиър Лийг в този момент. Няма нищо по-добро обаче от това да си първенец на света, нали по този начин? “.
Освен в случай че всички тези приказки за проклинание не крият у себе си някаква доза истина, Ливърпул може да е единствено на един мач от това да разбере отговора на въпроса на Уорк.
Дейвид Линч, „ Ийвнинг Стандард “
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ