Каква е заслугата на сърбите за превземането на Одрин
Както е известно, обсаждащата го 2-ра Българска войска получава подкрепления от Сърбия преди решителния взлом на крепостта. Обикновено по-шовинистично настроените сърби настояват, че надали не те завладяли крепостта, че Шукри паша желал да се съобщи на тях и даже в белградския музей на Калемегдан е изложена сабя инкрустирана с надписи на арабица, която се показва за неговата.
В началото на войната турските войски са разграничени на две армии. Срещу първата, по-крупна и по-добре снабдявана формация в Тракия, наброяваща 183 600 души, българската войска би трябвало да се бие сама. Западната турска войска (наброява близо 156 000 души), ситуирана в Македония, се намира в извънредно тежка обстановка тъй като й се постанова да се бие по едно и също време против сърбите от север, гърците от юг, черногорците и албанските хайдути на запад и на изток против българската 7-ма Рилска пехотна дивизия.
Трябва да се признае, че на Западния сектор в Македония сръбските войски изнасят главната тежест на войната, разбивайки сами турците в две съществени огромни сражения, наречени Кумановска и Битолска борба.
Сърбите способстват в известна степен и за завладяването на Шкодра – друга значима турска цитадела, въпреки и не чак толкоз стратегическа и мощно укрепена, колкото Одринската. Нея действително я завладяват черногорците. Сърбите участват известно време на обсадата, потеглят си оттова преди завладяването, само че оставят част от артилерията и оборудването си, което е от изгода на черногорците за завладяването на крепостта. Общо взето такава е главната помощ, която след това сърбите оказват и на нас.
След като съдружниците разрушават Западната турска войска и окупират отбраняваните от нея територии, за тях не остава друга работа с изключение на да оказват помощ на българите в надалеч по-крупните и тежки боеве против Източната турска войска. През това време българската войска нанася няколко огромни провали на турската в борбите при Лозенград, Люлебургас и Бунархисар, с което я изтласква единствено за две седмици с пердах и гонене на 400 км. Турците се окопават чак при Чаталджа, едвам на 30 км от столицата им Цариград и при Булаир, на десетина километра от Галиполи. Крупни турски сили обаче се барикадират зад непристъпните фортове на Одринската цитадела надалеч в тила на маршируващите към Цариград български войски.
Понеже бойците от 7-ма Рилска дивизия също влизат в Солун дружно с гърците, гръцкият щаб с удоволствие се съгласява да извози с корабите си оттова 2 от 3-те бригади на дивизията, стига да се махнат далеко от бленувания и от двете страни град. Те са стоварени в Дедеагач, откъдето да се притекат на помощ на 4-та Българска войска при Булаир. Сърбите ни оказват доста по-голяма помощ от тях тогава.
Около приготовленията за щурмуването на крепостта, българският щаб насочва искане към сръбския да прати подкрепления към Одрин, защото не доближава жива мощ да се обкръжи и нападна дейно от всички страни голямата по размери цитадела с фортове отстоящи на по 10 км отвън града образуващи необятна укрепена окръжност към него. Също по този начин другата причина щабът ни да насочи това искане е, че 2-ра войска разполага най-вече с полева артилерия, незадоволителна да пробие крепостта.
Сръбските войски са ситуирани на западния бранш. Върховен главнокомандващ на обсадните войски при Одрин е военачалник Никола Иванов, а на Източния бранш – ген. Георги Вазов и надлежно проектът на интервенцията е начертан от българският щаб. А мястото, където ще бъде изработен пробивът, е откъм източния бранш, където са ситуирани единствено български войски. Цялата сръбска тежка артилерия обаче е трансферирана на този бранш и спомага уверено за унищожаването на турските крепостни картечници и оръдия, които гърмят по настъпващите българи.
С други думи, без тежката си артилерия, сърбите на практика са нямали опция също да създадат пробив при техния бранш. Все отново забележителните сръбски сили оказват помощ да се затегне пръстена към крепостта и по време на щурма също се хвърлят в масирана офанзива, напредвайки с няколко километра през турските позиции, общо взето с толкоз с колкото и българските елементи неучастващи в пробива. В тези боеве сърбите дават към 500 убити и 1900 ранени. Като част от жертвите падат от другарски огън, тъй като заради неверно заложени координати полевата артилерия на Тимошката дивизия известно време бие по личната си пехота.
За първи път в Европа се употребява авиация за бомбардировки и е изработен сполучлив опит за радио разузнаване и радио заглушаване на турската станция в града. Най-успешно е прибавен може би огневият валяк, представляващ паралелно изнасяне на артилерията напред дружно с напредването на пехотата, тъй че тя да я прикрива и да бие постоянно на известно разстояние пред нея по врага.
И както към този момент казахме, с цел да бъде изработен пробив на толкоз мощно укрепена цитадела от голяма значимост е обсадната артилерия, където едрокалибрените гаубици са най-вече сръбски. Тоест без оръдията на сърбите, а и без техните снаряди пробив е нямало по какъв начин да бъде изработен. Атаките на пехотата се нуждаят от непрекъсната артилерийска поддържа, а общото количество снаряди стигат тъкмо за три дни непрестанен ураганен огън по всичките противников фортове. Точно за толкоз време пехотата съумява да направи пробива. С други думи в случай че той се беше забавил единствено с ден още или даже с няколко часа, щурмът е трябвало да бъде преустановен заради липса на снаряди. Така че без сърбите това нямаше по какъв начин да се случи и успеха е и българска и сръбска.
Но въпреки всичко офанзивата на нож, която води до пробива, е изнесена напълно от българската пехота. Българските бойци се постанова да прекосят преминат през същински пъкъл до момента в който се доберат до стените на фортовете. За да обезврежда турските крепостни картечници и оръдия стрелящи по пехотата, артилерията поддържа непрестанен унищожителен огън по яките стени на фортовете в продължение на три денонощия. Дулата прегряват до алено и се постанова артилеристите да събличат облеклата си, да ги топят във вода и да ги хвърлят върху оръдията в опит да ги охладят. А това е много неприятно на фона на тогавашната люта зима, когато температурите падат до -20*С през нощта, а преспите са по 180 см дълбоки.
Считаната за непревземаема, от западните военни специалисти цитадела пада, а Османската империя се постанова да се признае за победена във войната и да отстъпи европейските си владения на съдружниците. Този миг на общ успех скоро е последван от разкол сред България и Сърбия. Следващите няколко войни в които сме били врагове, не водят до нищо хубаво за никоя от страните. Но както виждаме – когато сме били дружно никакви замъци и империи не са били в положение да ни спрат.
