Вучич опитва да създаде външен враг в лицето на България
Както е добре известно, властта на президента Александър Вучич в Сърбия съществено се клати. Той опита всичко, с цел да успокои сънародниците си, само че резултат нямаше. Единствено оставката на президента може да свърши работа, само че той, най-малко на този стадий, по никакъв начин не е подготвен на сходен ход.
След изчерпването на вътрешнополитическия инструментариум Вучич интензивно стартира да търси външен зложелател, с който да изясни нуждата от оставането на власт.
, че България, Хърватия, Албания и Косово съставляват опасност за Сърбия и заради тази причина той скрито е въоръжавал сръбската войска.
Сега пък се оказва, че български дипломати и академични преподаватели са взели участие в основаването на шпионска мрежа, целяща дестабилизирането на Сърбия. Това е главната теза на документалния филм " Университетският скрит план ", основан и излъчен в западната си съседка. Според кино лентата задачата на българите е била реализиране на цветна гражданска война против Вучич.
Само преди броени месеци, още веднъж посредством документален филм, България и Румъния бяха посочени от Русия като отговорни за войната в Украйна. Сръбският метод наподобява доста сходен на съветския.
Филмът е избран като документален, само че това следва да се възприема единствено условно. Истинската документалистика не може да се употребява за пропагандни цели. Тя следва да почива върху обстоятелства и действителности, без да ги изопачава и без да ги нагажда към избрани политически и властови потребности.
Най-вероятно български и сръбски учени поддържат връзки между тях. Възможно е също по този начин наши дипломати в Белград да са помагали за основаване на университетски контакти. Това е нещо естествено.
Сърбия упрекна български дипломати и учени в присъединяване в скрит план
Документален филм упреква жители на няколко страни в опит за " цветна гражданска война "
Подобен вид взаимоотношения са значими за научния и техническия напредък и само могат да са от изгода за две прилежащи страни и техните нации.
Съвсем не е мъчно за един режим, оформящ се от ден на ден като властнически, да припознае даже в университетските контакти шпионски планове и цветни революции. Всъщност по никакъв начин не е изключено задачата на сръбския президент да е компрометирането на университетските среди в Сърбия.
Опозицията в страната не е способна да построи и предложи управническа опция в Сърбия. Т.е. хората не са удовлетворени от Вучич, само че не имат вяра и на опозицията. При това състояние опция може да пристигна от сфери отвън политиката, което в най-голяма степен се отнася за университетските среди.
Там постоянно могат да се намерят готови хора с престиж и качества да предложат на обществото нов вид ръководство и нови цели, към които то да се стреми. Не е по никакъв начин инцидентно, че един от хората, който е евентуален конкурент на Вучич, се споделя Владан Джокич, ректор на Белградския университет. Той също е подложен на рецензия във въпросния, така наречен документален филм.
Възможно е Вучич да осъзнава, че в случай че успее да сложи университетските среди под свое въздействие, това би довело до изолирането на един доста евентуален източник на опция на неговото ръководство.
Още повече, че в тази тематика съществуват доста положителни благоприятни условия за развихрянето на агитация. Тя се прави посредством потреблението на същински условия и съзнателно погрешни тълкувания.
Сърбия е на кръстопът. Властта на Вучич може и да не оцелее!
Протестите в Сърбия не стихват, връзките с Москва са все по-студени, а Вучич търси избавление в облика на външния зложелател
Т.е. в случай че контактите сред академични преподаватели съществуват, то това е правилно събитие, съчетано обаче с погрешна интерпретация, че те целят да навредят на властта на Вучич посредством незаконен план и незаконни планове.
В сръбското " писмено произведение " с изключение на България се загатват и други страни - Хърватия, Англия, Германия, Съединени американски щати. Отново се вижда приликата сред сръбския и съветския метод. Сърбия е десетилетен проводник на съветски ползи на Балканите.
През последните най-малко 200 година страната е във въпросната роля. Сменят се управнически модели, трансформират се интернационалните връзки, падат държавни управления и нови идват на власт, само че сръбско-руската връзка остава. Може и да търпи избрани промени, само че те не са опасност за нейното естество и функционалност.
И тук идва внушението, че същата роля на Балканите имат и останалите страни. Като разликата е просто, че те са обвързани с други значими фактори в интернационалните връзки. Ето за какво Хърватия е сложена в един общ подтекст с Англия, Германия и Съединени американски щати.
Режимът на Вучич не желае да направи разлика сред позицията на проводник на външни за района въздействия, каквато е неговата страна и присъединяване в одобрени и потвърдили своята изгода съюзи като Европейски Съюз и НАТО, в които членуват България и Хърватия.
Пропагандното слагане на знак за тъждество сред едното и другото също е част от дезинформационните послания на ръководството на Вучич, че неговата промяна не би имала смисъл, тъй като тя нищо значително няма да промени.
Нови военни съюзи се появяват на Балканите
Какво значи възникването на двете нови обединявания в най-размирния район на Европа
Другата линия, по която оперира Вучич е непосредствено ориентирана към Кремъл. Тук към този момент не става дума за връзката Сърбия - Русия, а за връзките Вучич - Путин.
По принцип за съветската страна е значимо да резервира Сърбия като собствен приближен сътрудник на Балканите. За Кремъл Вучич не е значим, значимо е режимът в Москва да има Белград на своя страна. Този въпрос е решим както с Вучич, по този начин и без Вучич.
Поради това за сръбския началник сега е от огромно значение да убеди Кремъл, че който и да пристигна след него, в Русия не биха могли в същата висока степен да разчитат на Сърбия.
В руско-сръбските връзки няма да настъпи раздор, само че несъмнено може да има някаква мини рецесия, в случай че Вучич бъде заменен. А такова нещо, тъкмо в този момент, когато Русия няма доста сътрудници по света, несъмнено би било проблем за нея.
Неотдавна, след присъдата на Милорад Додик (който към този момент е с преустановен мандат), която беше издадена от босненски съд, Сърбия, Русия и Унгария обявиха поддръжка към водача на Република Сръбска в границите на Босна и Херцеговина. Това безспорно е една от тематиките, посредством които Вучич ще работи пред Кремъл за своя персонален властови интерес.
Присъствието на Унгария в тази компания съставлява огромно улеснение за Вучич. От една страна Сърбия не е единствената европейска страна, подкрепяща Додик. Има още една, освен това член на Европейски Съюз и НАТО.
От друга страна Вучич сигурно би желал Сърбия да се развива по маджарски модел. Т.е. хем принадлежност към Европа, достъп до нейните фондове и до единния европейски пазар, хем близки връзки с Путин и блян към неговите силови и властнически форми на ръководство.
През пролетта на 2026 година, обаче в Унгария ще има избори. И в случай че Орбан ги загуби, което наподобява все по-вероятно, сигурно Будапеща ще се промени външнополитически. Промените вътре в Унгария, несъмнено, също ще бъдат доста съществени.
Пролет иде… на Балканите
Политическата динамичност на Балканите явно се покачва, въпреки и напрежението да е разнопосочно
Всичко това приказва, че вероятностите пред Вучич може да не са положителни освен във вътрешен, само че и във външнополитически проект.
Ако Кремъл се окаже единствената котва, за която сръбският президент може да се закачи, то това ще значи потребление на от ден на ден силови способи вътре в страната и все по-остро отношение към съседите, най-много България и Хърватия.
Може да се случи по този начин, че филмът " Университетският скрит план " да е единствено началото на един по-втвърден и нападателен звук на Сърбия, който ще продължи да се развива. Би било добре страната ни да има подготвеност за сходен вид. И при положение на нужда да може да противодейства дружно с другите балкански страни, които също са обект на сръбските " кино " и други сходни офанзиви.
След изчерпването на вътрешнополитическия инструментариум Вучич интензивно стартира да търси външен зложелател, с който да изясни нуждата от оставането на власт.
, че България, Хърватия, Албания и Косово съставляват опасност за Сърбия и заради тази причина той скрито е въоръжавал сръбската войска.
Сега пък се оказва, че български дипломати и академични преподаватели са взели участие в основаването на шпионска мрежа, целяща дестабилизирането на Сърбия. Това е главната теза на документалния филм " Университетският скрит план ", основан и излъчен в западната си съседка. Според кино лентата задачата на българите е била реализиране на цветна гражданска война против Вучич.
Само преди броени месеци, още веднъж посредством документален филм, България и Румъния бяха посочени от Русия като отговорни за войната в Украйна. Сръбският метод наподобява доста сходен на съветския.
Филмът е избран като документален, само че това следва да се възприема единствено условно. Истинската документалистика не може да се употребява за пропагандни цели. Тя следва да почива върху обстоятелства и действителности, без да ги изопачава и без да ги нагажда към избрани политически и властови потребности.
Най-вероятно български и сръбски учени поддържат връзки между тях. Възможно е също по този начин наши дипломати в Белград да са помагали за основаване на университетски контакти. Това е нещо естествено.
Сърбия упрекна български дипломати и учени в присъединяване в скрит план
Документален филм упреква жители на няколко страни в опит за " цветна гражданска война "
Подобен вид взаимоотношения са значими за научния и техническия напредък и само могат да са от изгода за две прилежащи страни и техните нации.
Съвсем не е мъчно за един режим, оформящ се от ден на ден като властнически, да припознае даже в университетските контакти шпионски планове и цветни революции. Всъщност по никакъв начин не е изключено задачата на сръбския президент да е компрометирането на университетските среди в Сърбия.
Опозицията в страната не е способна да построи и предложи управническа опция в Сърбия. Т.е. хората не са удовлетворени от Вучич, само че не имат вяра и на опозицията. При това състояние опция може да пристигна от сфери отвън политиката, което в най-голяма степен се отнася за университетските среди.
Там постоянно могат да се намерят готови хора с престиж и качества да предложат на обществото нов вид ръководство и нови цели, към които то да се стреми. Не е по никакъв начин инцидентно, че един от хората, който е евентуален конкурент на Вучич, се споделя Владан Джокич, ректор на Белградския университет. Той също е подложен на рецензия във въпросния, така наречен документален филм.
Възможно е Вучич да осъзнава, че в случай че успее да сложи университетските среди под свое въздействие, това би довело до изолирането на един доста евентуален източник на опция на неговото ръководство.
Още повече, че в тази тематика съществуват доста положителни благоприятни условия за развихрянето на агитация. Тя се прави посредством потреблението на същински условия и съзнателно погрешни тълкувания.
Сърбия е на кръстопът. Властта на Вучич може и да не оцелее!
Протестите в Сърбия не стихват, връзките с Москва са все по-студени, а Вучич търси избавление в облика на външния зложелател
Т.е. в случай че контактите сред академични преподаватели съществуват, то това е правилно събитие, съчетано обаче с погрешна интерпретация, че те целят да навредят на властта на Вучич посредством незаконен план и незаконни планове.
В сръбското " писмено произведение " с изключение на България се загатват и други страни - Хърватия, Англия, Германия, Съединени американски щати. Отново се вижда приликата сред сръбския и съветския метод. Сърбия е десетилетен проводник на съветски ползи на Балканите.
През последните най-малко 200 година страната е във въпросната роля. Сменят се управнически модели, трансформират се интернационалните връзки, падат държавни управления и нови идват на власт, само че сръбско-руската връзка остава. Може и да търпи избрани промени, само че те не са опасност за нейното естество и функционалност.
И тук идва внушението, че същата роля на Балканите имат и останалите страни. Като разликата е просто, че те са обвързани с други значими фактори в интернационалните връзки. Ето за какво Хърватия е сложена в един общ подтекст с Англия, Германия и Съединени американски щати.
Режимът на Вучич не желае да направи разлика сред позицията на проводник на външни за района въздействия, каквато е неговата страна и присъединяване в одобрени и потвърдили своята изгода съюзи като Европейски Съюз и НАТО, в които членуват България и Хърватия.
Пропагандното слагане на знак за тъждество сред едното и другото също е част от дезинформационните послания на ръководството на Вучич, че неговата промяна не би имала смисъл, тъй като тя нищо значително няма да промени.
Нови военни съюзи се появяват на Балканите
Какво значи възникването на двете нови обединявания в най-размирния район на Европа
Другата линия, по която оперира Вучич е непосредствено ориентирана към Кремъл. Тук към този момент не става дума за връзката Сърбия - Русия, а за връзките Вучич - Путин.
По принцип за съветската страна е значимо да резервира Сърбия като собствен приближен сътрудник на Балканите. За Кремъл Вучич не е значим, значимо е режимът в Москва да има Белград на своя страна. Този въпрос е решим както с Вучич, по този начин и без Вучич.
Поради това за сръбския началник сега е от огромно значение да убеди Кремъл, че който и да пристигна след него, в Русия не биха могли в същата висока степен да разчитат на Сърбия.
В руско-сръбските връзки няма да настъпи раздор, само че несъмнено може да има някаква мини рецесия, в случай че Вучич бъде заменен. А такова нещо, тъкмо в този момент, когато Русия няма доста сътрудници по света, несъмнено би било проблем за нея.
Неотдавна, след присъдата на Милорад Додик (който към този момент е с преустановен мандат), която беше издадена от босненски съд, Сърбия, Русия и Унгария обявиха поддръжка към водача на Република Сръбска в границите на Босна и Херцеговина. Това безспорно е една от тематиките, посредством които Вучич ще работи пред Кремъл за своя персонален властови интерес.
Присъствието на Унгария в тази компания съставлява огромно улеснение за Вучич. От една страна Сърбия не е единствената европейска страна, подкрепяща Додик. Има още една, освен това член на Европейски Съюз и НАТО.
От друга страна Вучич сигурно би желал Сърбия да се развива по маджарски модел. Т.е. хем принадлежност към Европа, достъп до нейните фондове и до единния европейски пазар, хем близки връзки с Путин и блян към неговите силови и властнически форми на ръководство.
През пролетта на 2026 година, обаче в Унгария ще има избори. И в случай че Орбан ги загуби, което наподобява все по-вероятно, сигурно Будапеща ще се промени външнополитически. Промените вътре в Унгария, несъмнено, също ще бъдат доста съществени.
Пролет иде… на Балканите
Политическата динамичност на Балканите явно се покачва, въпреки и напрежението да е разнопосочно
Всичко това приказва, че вероятностите пред Вучич може да не са положителни освен във вътрешен, само че и във външнополитически проект.
Ако Кремъл се окаже единствената котва, за която сръбският президент може да се закачи, то това ще значи потребление на от ден на ден силови способи вътре в страната и все по-остро отношение към съседите, най-много България и Хърватия.
Може да се случи по този начин, че филмът " Университетският скрит план " да е единствено началото на един по-втвърден и нападателен звук на Сърбия, който ще продължи да се развива. Би било добре страната ни да има подготвеност за сходен вид. И при положение на нужда да може да противодейства дружно с другите балкански страни, които също са обект на сръбските " кино " и други сходни офанзиви.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ