Посоката на Бургас: Дигитално или традиционно образование? Нека първо посеем семенцата на любовта към буквите
Какъв би трябвало да е моделът на българското обучение, с цел да е в крайник с провокациите на времето и да възпламени искрата на любознанието? Кой е пътя към мозъците и сърцата на децата- цифровото образование, хибридното обучение или общоприетия способ на учене. Какво е мястото на предучилищното обучение за моделиране на умения, създаване на познания и характери в подрастващите в прехода към социализация от детската градина към първи клас. И каква е ролята на преподавателите, поели нелеката задача да направляват силата на знанието.
Тези акценти сложи в ефира на Дарик Югоизток арх. Емил Бурулянов. В новото издание на авторското предаване „ Посоката на Бургас “ той концентрира вниманието върху полето на образованието, а с госта в студиото- Росица Кралева, шеф на детска градина „ Звездица “ с повече от 20 годишен стаж в просветната сферата беседва за смисъла на 24 май, оттатък настоящите полемики и разграничителни линии,за призванието на учителите, за просветителната среда и процесите на образование. „ Наша е задачата да посеем първите семенца на любовта към родната писменост, към делото на светите братя Кирил и Методий “, сподели тя в „ Посока Бургас “.
-Празникът на буквите е специфична дата за всички нас. За един преподавател той е извънредно важен.Защото да си преподавател е призвание- ние даваме на своите възпитаници най-важното- своята сила и безграничнаси обич. А в подмяна желаеме да се усещаме уважавани освен един ден, а 365 дни в годината.
-Те доста добре знаят и познават облиците и делото на светите братя Кирил и Методий. Ние ги учим да пишат детайли на букви,това е приоритет на началния преподавател и те с изписват на драго сърце изписват ченгелчета. Ние посяваме първите семенца на любовта към родната писменост, към делото на братята Кирил и Методий.
- Отиването на децата в детската градина е тяхното влизане в обществото. Времето, в което стартира моделирането на тяхното обществено държание. Преходът от предучилищна възраст към учебно заведение е повратен миг в детското развиване, тъй като се променя ценностната ориентировка, нравствените критерии, междуличностните взаимоотношения. При прехода от детска градина към първи клас, общественото състояние на обособени деца може да се промени. Затова началният преподавател би трябвало да е квалифициран за тази смяна, да знае в елементи характерността на всяко едно от децата. Впредучилищна възраст ние предоставяме това като информация чрез така наречен порфолиа. Те са наложителни за предучилищното обучение. По разпоредба би трябвало да ги има всяко дете. При работа с деца със специфични просветителни потребности,се пишат психолого- педатогически характерности, които по-късно се дават като информация за началния преподавател и шеф.
- Така е,но зависи от самостоятелните и личностни качества на самия преподавател. В началното учебно заведение самостоятелният метод е извънредно значим. Към всяко детенце би трябвало да има особено отношение, тъй като всяко има друг ритъм на развиване и няма по какъв начин да обобщиш една група и да сложиш всички деца под един знаменател.
-Точно по този начин. Ние им даваме основата, върху която те да надградят това, което има като самостоятелни качества детето. Това може да им бъде в изгода. Ако едно дете е надарено, доста елементарно се работи с него. Но децата със специфични просветителни потребности са разнообразни. И към тях подходъттрябва да бъде доста деликатен. И в случай че това се неглижира в начален клас и учителят не поеме това, което ние сме построили като темперамент, отношенияи познания, детето е изгубено.
- Защо не. Малко по-големите деца и първокласниците, които биха могли да бъдат съпорт на дребните от предучилищна възрастса от едно потомство. Информацията, която ще поднесат ще бъде по-достъпна и по-бързо възприета от дребните. Ние имаме практика- наши предучилищни групи, гостуват на деца от първи клас. И там в действителни условия децата виждат какво ги очаква- виждат чиновете,тетрадките... Няма кревати, с цел да си си починат...
- Това е отлично, че се строят нови детски градини. Но сякаш ми се желае да се обърне внимание на към този момент съществуващите такива. Защото множеството от тях имат крещяща потребност от ремонтни действия и промяна на материалната база. Ако може редом да вървят нещата, ще бъде отлично.
Изключително потребни са. И сме привилегировани, защото сме в централната градска част - имаме опция по-често и без превоз да водим децата в Приморски парк. Ние също имаме изнесени класни стаи. Виждам, че и сътрудниците отдругите детски градини с по-големи дворове вършат такива класни стаи. Моите наблюдения са, че децата доста по-лесно и бързо усвояват материала. Чистият въздух ипо-непринудената конюнктура, карат детето доста по-достъпно и бързо да възприема знанията.
- За децата това изобщо не е проблем. Те са от това потомство, знаете, за което споделят, че се ражда с телефоните. Много бързо възприемат, чрез тези източници. Почти всяка градина към този момент е цифровизирана, всяка стая разполага с интерактивна дъска, с таблети и децата извънредно елементарно и бързо се оправят с това предизвикателство.
Много ми се желае да се откри салдото в тази посока. Защото ние няма по какъв начин да избягаме от актуалните технологии. Това е бъдещето. Но сякаш ми се желае да играят децата. И то, по този начин както ние играехме преди време. Защото нашите деца са с ограбено детство- те не знаят по какъв начин да яхнат пръчка, да поскачат на ластик, да играят на криеница и на стражари и апаши, не знаят..
- Може би родителите би трябвало да извърнат повече внимание. Повече измежду природата, повече море, измежду пясъка, измежду дърветата,
- Категорично. Много ще съм щастлива, в случай че намерим салдото, всички дружно - и учители и родители.
Посоката на Бургас с арх. Емил Бурулянов чуйте в звуковия файл:
Тези акценти сложи в ефира на Дарик Югоизток арх. Емил Бурулянов. В новото издание на авторското предаване „ Посоката на Бургас “ той концентрира вниманието върху полето на образованието, а с госта в студиото- Росица Кралева, шеф на детска градина „ Звездица “ с повече от 20 годишен стаж в просветната сферата беседва за смисъла на 24 май, оттатък настоящите полемики и разграничителни линии,за призванието на учителите, за просветителната среда и процесите на образование. „ Наша е задачата да посеем първите семенца на любовта към родната писменост, към делото на светите братя Кирил и Методий “, сподели тя в „ Посока Бургас “.
-Празникът на буквите е специфична дата за всички нас. За един преподавател той е извънредно важен.Защото да си преподавател е призвание- ние даваме на своите възпитаници най-важното- своята сила и безграничнаси обич. А в подмяна желаеме да се усещаме уважавани освен един ден, а 365 дни в годината.
-Те доста добре знаят и познават облиците и делото на светите братя Кирил и Методий. Ние ги учим да пишат детайли на букви,това е приоритет на началния преподавател и те с изписват на драго сърце изписват ченгелчета. Ние посяваме първите семенца на любовта към родната писменост, към делото на братята Кирил и Методий.
- Отиването на децата в детската градина е тяхното влизане в обществото. Времето, в което стартира моделирането на тяхното обществено държание. Преходът от предучилищна възраст към учебно заведение е повратен миг в детското развиване, тъй като се променя ценностната ориентировка, нравствените критерии, междуличностните взаимоотношения. При прехода от детска градина към първи клас, общественото състояние на обособени деца може да се промени. Затова началният преподавател би трябвало да е квалифициран за тази смяна, да знае в елементи характерността на всяко едно от децата. Впредучилищна възраст ние предоставяме това като информация чрез така наречен порфолиа. Те са наложителни за предучилищното обучение. По разпоредба би трябвало да ги има всяко дете. При работа с деца със специфични просветителни потребности,се пишат психолого- педатогически характерности, които по-късно се дават като информация за началния преподавател и шеф.
- Така е,но зависи от самостоятелните и личностни качества на самия преподавател. В началното учебно заведение самостоятелният метод е извънредно значим. Към всяко детенце би трябвало да има особено отношение, тъй като всяко има друг ритъм на развиване и няма по какъв начин да обобщиш една група и да сложиш всички деца под един знаменател.
-Точно по този начин. Ние им даваме основата, върху която те да надградят това, което има като самостоятелни качества детето. Това може да им бъде в изгода. Ако едно дете е надарено, доста елементарно се работи с него. Но децата със специфични просветителни потребности са разнообразни. И към тях подходъттрябва да бъде доста деликатен. И в случай че това се неглижира в начален клас и учителят не поеме това, което ние сме построили като темперамент, отношенияи познания, детето е изгубено.
- Защо не. Малко по-големите деца и първокласниците, които биха могли да бъдат съпорт на дребните от предучилищна възрастса от едно потомство. Информацията, която ще поднесат ще бъде по-достъпна и по-бързо възприета от дребните. Ние имаме практика- наши предучилищни групи, гостуват на деца от първи клас. И там в действителни условия децата виждат какво ги очаква- виждат чиновете,тетрадките... Няма кревати, с цел да си си починат...
- Това е отлично, че се строят нови детски градини. Но сякаш ми се желае да се обърне внимание на към този момент съществуващите такива. Защото множеството от тях имат крещяща потребност от ремонтни действия и промяна на материалната база. Ако може редом да вървят нещата, ще бъде отлично.
Изключително потребни са. И сме привилегировани, защото сме в централната градска част - имаме опция по-често и без превоз да водим децата в Приморски парк. Ние също имаме изнесени класни стаи. Виждам, че и сътрудниците отдругите детски градини с по-големи дворове вършат такива класни стаи. Моите наблюдения са, че децата доста по-лесно и бързо усвояват материала. Чистият въздух ипо-непринудената конюнктура, карат детето доста по-достъпно и бързо да възприема знанията.
- За децата това изобщо не е проблем. Те са от това потомство, знаете, за което споделят, че се ражда с телефоните. Много бързо възприемат, чрез тези източници. Почти всяка градина към този момент е цифровизирана, всяка стая разполага с интерактивна дъска, с таблети и децата извънредно елементарно и бързо се оправят с това предизвикателство.
Много ми се желае да се откри салдото в тази посока. Защото ние няма по какъв начин да избягаме от актуалните технологии. Това е бъдещето. Но сякаш ми се желае да играят децата. И то, по този начин както ние играехме преди време. Защото нашите деца са с ограбено детство- те не знаят по какъв начин да яхнат пръчка, да поскачат на ластик, да играят на криеница и на стражари и апаши, не знаят..
- Може би родителите би трябвало да извърнат повече внимание. Повече измежду природата, повече море, измежду пясъка, измежду дърветата,
- Категорично. Много ще съм щастлива, в случай че намерим салдото, всички дружно - и учители и родители.
Посоката на Бургас с арх. Емил Бурулянов чуйте в звуковия файл:
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ