Какъв трябва да е един “женски филм, от онези, разтърсващо

Какъв би трябвало да е един “женски филм ”, от тези, разтърсващо сантименталните, с цел да разплаче мъжете? Отговорът е, че няма никакво значение – задоволително е да е по разказ на Никълъс Спаркс. Поредното доказателство за това е “Най-доброто в мен ”, който към този момент е по кината у нас. А в случай че към момента се чудите кой е Спаркс, спомнете си “Тетрадката ” – една от най-прекрасните любовни истории, разказвани в последно време, най-малко съгласно мен.

Имах шанса да виждам “Най-доброто в мен ” предпремиерно, и то със брачна половинка си, който плака... А, повярвайте, той е извънредно балансиран мъж. Да, прочувствен е, вълнува се, само че мъчно дотам, че да се просълзи. А в този момент плака и аз го заобичах още повече! Това персонално признание доста ясно подсказва силата на кино лентата, който никога не би трябвало да гледате, в случай че не сте с водоустойчив грим и се притеснявате от черни “бримки ” от серпантина по бузите...Историята е за същинската обич, която в тази ситуация е и първата. И макар всички болки, компликации и опити да бъде забравена, тя се случва още веднъж. Разтърсваща и дълбока. След 20 години... след 21 в действителност, както поправя основният воин. Няма да описвам края, само че, повярвайте, с боязън ще желаете той да е благополучен... Естествено, няма да потвърдя или отрека, а ще кажа единствено, че в любовта е смисълът. Едва ли разгадавам нещо ново, само че е значимо, когато срещнем тази обич, да си я признаем и да имаме сили да я задържим, да я изживеем и даже да избягаме от нея... Не се съмнявайте в последното, тъй като имам вяра, че човек, който обича, би трябвало да може да напусне любимата/любимия, в случай че по този начин ще бъде по-добре за нея/него. Естествено, в никакъв случай не можеш да си сигурен, само че да се опиташ да предпазиш някого от себе си е може би най-истинската обич. Дано не се постанова, въпреки всичко...

Ето такива мисли предизвика “Най-доброто в мен ”. Филмът несъмнено си заслужава. Красива и трагична любовна история, която в последните десетина минути е малко предвидима... И когато споделих със брачна половинка си какво мисля, че ще се случи, той с насълзени очи сподели: “Е, не, в случай че и това стане... ” Стана! Но си заслужаваше да се види... с цел да се притисна в мъжа до мен и да благодаря на Съдбата, че го срещнах преди 16 години! Защото след “Най-доброто в мен ” ще сте сигурни в едно – че същинската обич се случва единствено тогава, когато обичаният човек провокира най-хубавото в нас, а ние провокираме най-хубавото в него...



Повече за създателя на това ревю

Със подписани пръсти против уроки:), Ави признава, че е едно същински щастливо градско момиче.

Родена е на ул. “Шейново ” в София доскоро повече от 30 години, а след товае родила и двете си дъщери отново там – в едноименната болница. Като типична представителка на актуалните дами с кариера, които са и майки, и съпруги, и домакини, и приятелки, и дъщери, и внучки, и така нататък, Ави балансира сред това да не губи темп в забързаното всекидневие и да забавя темпото в точния момент... Да се стопира и да се любува на най-хубавите години от живота си...

Защото Ави има вяра, че точно животът след 30 е това време за момичето, в което то пораства... Намира себе си, намира смисъла, споделя го, прави неточности, познава ги, признава си, прости, по-малко се колебае, по-лесно взема решение, по-трудно пада, по-лесно се изправя, по-малко чака, повече се раздава, по-малко се разочарова, повече търси, по-малко се доверява, повече желае, по-малко упреква, повече обича...

Едно от нещата, които Ави същински обича, е да написа, а едно от нещата, които я прави същински щастлива, е да споделя мислите, страстите и прекарванията си с “Момичетата от града ”.