Какъв е пътят към спорта на децата с увреждания? Какво

Какъв е пътят към спорта на децата с увреждания? Какво може да даде спортът на децата със характерни потребности? Има ли задоволително уреди в парковете, които да са приспособени за тези деца?

Темата разяснява в “Нашият ден “, Борислава Вандова , майка на 15-годишния Боян, който е със синдром на Даун. Той е неколкократен медалист на Европейските игри за младежи с увреждания – Emil Open.

“Спортните триумфи се реализират с доста труд и неизменност и с треньори, които да работят в тази сфера. За страдание в България спортът е малко на назад във времето.

Всеки гледа в центровете, да работят двигателно с ръцете, само че никой не има вяра в тези деца, че спортът съществува за тях .

При Боян всичко стана напълно инцидентно. Започна с една приспособена зумба, за която бяхме чули, че един юноша прави за децата с увреждания.

Беше обич от пръв взор. Започнахме, той стартира с една прегръдка и сподели – “Бояне, от по кое време те очаквам “. Започнахме да вървим в събота. С неспокойствие чакахме да вървим на тази зумба.

Треньорът видя потенциал в моя наследник, който не можеше да слиза по стълбите, без да се държи за перилата. Беше му доста мъчно да върви, с двигателната система беше доста зле. Трудно си местеше краката и видя капацитета в детето, че може да се оправи и започнахме с кондиционни тренировки, които той стартира да прави за множеството дечица с увреждания.

Но началото беше направено с моя наследник и сега той към този момент е с медали от европейско състезание. "

Цената на медалите

" Моят наследник е топчест. Първо беше комплициран на диета. Всеки ден е на тренировки, които са най-малко три часа на ден, които се вършат след учебно заведение и неизменност. Вкъщи продължаваме тренировки, които треньорът му е дал за домашно, и в действителност нещата се случват.

Смея да кажа, че в този момент имаме едно ужасно независимо дете, което може да се бори единствено с живота. От дете с ментален проблем, което е безусловно несамостоятелно, сега мога да разгадавам напълно на него и да живее един пълностоен живот.

Боян ме научи на доста самообладание. Всеки един родител с дете с ментални увреждания първоначално желае нещата да се случват бързо, само че това не може да стане и би трябвало ужасно доста неизменност и самообладание, тъй като нещата се случват малко по малко.

В началото, като всеки един родител, бях обезпокоена, че не намираме хора, с които да приказваме на един език. "

Какво прави страната

" Трябва да има повече експерти, на които страната да заплаща, а не да разчитаме единствено на доброволците.

Защото доста мъчно се работи с нашите деца. Наясно сме като родители. Ние, родителите, не може да сме терапевти, физиотерапевти и психолози. Аз също, като родител, желая да работя и да бъда пълностоен жител на страната, а не да седнал съм у дома и единствено да си виждам детето. "

Федерацията за приспособена физическа интензивност

" Нашата Федерация се занимава с доста интензивности. Работим в областта на театрите. В сферата на обучаването на децата да работят. Всичко е по европейски планове. "

Чуйте Борислава Вандова в звуковия файл.



Темата разяснява в “Нашият ден “ Слав Петков , ръководител на Балканската федерация „ Адаптирана физическа интензивност ” – ФАФА, която развива спорт за хора със специфични просветителни потребности.

“За страдание не се обръща задоволително внимание на хората със специфични потребности. В тази сфера политиката не работи. Може би не се прави задоволително реклама.

Трябва да бъде промотиран спортът и освен той, а всички обществени услуги. Трябва да се демонстрират образците на хората – какво може и какво прави спортът. Какво прави обществената политика и общественото обучение за тези младежи, без значение дали са с ментални или физически увреждания.

Спортът построява, дисциплинира, образова. В нашата школа огромна част от младежите са елитни спортисти, тъй като ние към този момент водим тренировки за реализиране на високи спортни достижения. Голяма част от тях първоначално бяха невербални, нападателни. Сега това въобще не може да се следи. Тъй като те към този момент контактуват и с доста други спортисти, които са от други страни. Това са едни страхотни деца и младежи, които поставят извънредно огромни старания, да бъдат спортисти и част от нашето общество.

Процесът при тях в действителност е много по-дълъг. Затова се изисква доста самообладание и нерви. Трудно стават нещата, само че щом към този момент излязат резултатите, се стимулирам. Те са много спортисти и хора, които мога да кажа, че ни оказват помощ в построяването на структурата, която сме почнали да градим от нулата.

Треньорите ни работят напълно непринудено. В Центъра имаме към 29 деца, има и доста други родители, които желаят да вкарат децата в спортната школа при нас.

За страдание сега имаме потенциал, който не можем да надхвърлим. Тъй като работата с този вид младежи е малко по-специфична.

Чуйте Слав Петков в звуковия файл.
Има ли задоволително уреди в парковете, които да са приспособени за деца с увреждания, споделя Бояна Коцева, у чител по физическо възпитания и съосновател на плана „ Паракидс “.
Чуйте Бояна Коцева от звуковия файл.Снимки: БГНЕС, БНР