Най-редките птици на Земята
Какапо
Какапо е най-редкият и чудноват папагал в света. Той е единственият папагал, който не лети, а избира да върви нощно време. Достига дължина до 60см. и тегло до 3,5кг. Птицата живее в Нова Зеландия – остров, на който не е имало бозайници в продължение на милиони години. Бил е свят на птици и влечуги, където папагалите Kакапо не са имали потребност от защитни механизми срещу хищниците. Това ги прави доста уязвими, когато на острова стартират да се появят нови животни.
С появяването на европейците през 19-ти век и домашните и селскостопански животни с тях, папагалите от типа стартират бързо да изчезват и от няколкостотин хиляди в този момент са останали единици. В момента в Нова Зеландия има 62 папагала Какапо, които са разпределени на 6 острова, на които няма хищници.
Бразилски огромен потапник
Бразилският огромен потапник е една от най-редките птици в Южна Америка и въобще в света. Смята се, че са останали едвам 200-250 от тях. Една от главните аргументи за това е бързо изчезващата им естествена среда – пълноводни и бързотечащи реки с буйни и чисти води, в които се храни с риба.
Потапникът се среща на няколко места в Бразилия, а през 2002г. е видян и в Аржентина, където в продължение на 10 години не е била открита нито една птица от типа.
Коледна фрегата
Коледната фрегата се среща единствено на Коледния остров в Индийския океан. Тя е една от петте типа фрегати и е най-рядката от тях. Птиците от този тип обичат да летят, не вървят и не плуват. Известни са като „ пиратите “ на птиците, тъй като безмилостно атакуват други птици и им крадат храната. Агресивното държание на фрегатите е асъдействало и за името им, което идва от ранните бойни кораби. Те се разпознават елементарно по заострените крила и раздвоената опашка. Възрастните доближават до един метър на дължина.
Тези фрегати нормално се срещат по двойки и по последни данни на острова са останали не повече от 2000 двойки. Основната опасност за типа е изгубването на естествената им среда, заради изсичането на горите и намесата на индивида. Друга опасност за тях са жълтите луди мравки, които към този момент заемат към 18% от територията на острова и не престават да се множат. Жълтата луда мравка е в листата със 100-те най-унищожителни типове в света, като освен атакува птичите гнезда, само че и трансформира цялостната екология на острова.
Горска кукумявка
Горската кукумявка е била считана за изчезнала в продължение на 113 години. През Ноември 1997г. Памела Расмусен, Бен Кинг и Дейвид Абът преоткриват типа в Шахада, Махаращра. Останали са към 200 такива птици, разпръснати в разнообразни елементи на Индия.
Причината за изгубването им са изсичането на дърветата, горските пожари и потреблението на пестициди и токсини.
Червенокрак ибис
През втората половина на 20-ти век заради заличаване на околната среда, агрокултурна рационализация и лов, популацията на червенокракия ибис, който в миналото е бил необятно публикуван в Япония, Китай, Корея и съветския район Усури, спада фрапантно. В резултат на това в Русия не е забелязван червенокрак ибис от 1963г., а в Корея – от 1979г. В Япония последните 5 птици са хванати и отглеждани в стратегия за отглеждане, само че заради неприятни условия последната от тях умира през Октомври 2003г.
За да избави типа от изгубване, Китай стартира план за развъждането им. За 26 години първичните 7 ибиса стават над 600 и сега популацията на червенокракия ибис наброява към 1000 птици.
Японски жерав
Японският жерав извършва един от най-красивите танци в природата. Жеравите живеят по двойки и танцът заздравява връзката сред мъжкия и женски. Тялото им е бяло с черно по врата и крилете. На главата си имат алена „ шапчица “, която могат да „ надуят “ и да изразят експанзия.
Японският жерав е най-застрашеният тип жерави. Останали са единствено 1500 от тези красиви птици. Основната причина за изгубването им още веднъж е унищожаването на естествената им среда.
Голяма индийска дропла
Голямата индийска дропла е висока и дългокрака птица, която до преди е била необятно публикувана по целия индийски подконтинент, където са 6 от общо 22 типа дропли. По данни от 2008г. в света са останали по-малко от 1000 огромни индийски дропли. Основната опасност за тях са ловът и унищожаването на естествената им среда.
Оранжевокоремчест папагал
Оранжевокоремчестият папагал е дребна, блестящо оцветена птица, която допреди е била публикувана в Австралия, само че през днешния ден се среща единствено по крайбрежието на Тасмания, където са останали по-малко от 200. Причината за изгубването им е разширението на градските зони, развиването на агрокултурата и паша на селскостопанските животни. Увеличаващият се брой вятърни турбини на миграционния път на птиците също съставлява опасност.
Бразилски пуяк
Бразилският пуяк е черна птица, която се е срещала в горите на Североизточна Бразилия, само че към този момент е изчезнала в дивата природа. Причината за това са ловът и обезлесяването. Последната птица от типа е забелязана и убита през 1984г. Останалите птици в плен са чифтосвани с други типове и са останали едвам няколко чистокръвни бразилски пуяка.
Райски папагал
Райският папагал е бил невероятна приблизително огромна птица, локална за границата сред Куинсланд и Нов Южен Уелс в Австралия. Някога необятно публикувани в гористите местности, за последно папагал от този тип е забелязан през 1927г. Големи и продължителни експедиции през годините са търсели доказателства за това, че типът е оживял, само че и до ден-днешен не са открити.
Арата на Спикс
Арата на Спикс е единственият представител на рода папагали Cyanopsitta. Видът е извънредно заплашен и евентуално е липсващ в дивата природа. Последните оживели птици в плен са включени в стратегии за отглеждане. Арата на Спикс се е срещала в Бразилия и има доста стеснен хабитат, заради зависимостта си към локално мравчено дърво, в което гнезди. Към 2010г. са останали към 85 такива папагала в плен.
Качулат ангъч
Качулатият ангъч е птица, потънала в давност от 1964г., когато за последно са видени мъжки и две женски във Владивосток, Русия. От тогава в Китай и Северна Корея няколко пъти се твърди, че са били видяни такива птици, само че това по този начин и не е доказано. През 1983г. са раздадени три милиона листовки с лика на птицата в Русия, Япония, Китай, Северна Корея и Южна Корея, само че без резултат.
Калифорнийски кондор
Калифорнийският кондор е най-голямата птица в Северна Америка. Популацията му спада фрапантно през 20-ти век, до момента в който не остават единствено 22 кондора в света. Последните свободни птици са хванати през 1987г. с цел да бъде съхранен типа. Така сред 1988г. и 1991г. в дивата природа няма нито един калифорнийски кондор на независимост, до момента в който през 1992 не стартират да бъдат пускани назад. По данни от 2007г. в света има 279 калифорнийски кондора, като 130 от тях са на независимост в Калифорния, Аризона и Мексико.
Някои права непокътнати!
