Как Виктор Лустиг продал Айфеловата кула
Как Виктор Лустиг продал Айфеловата кула? Един от най-талантливите измамници на 20-ти век е граф Виктор Лустиг (1890-1947). Този човек е приказвал пет езика и е получил чудесно образование. Бил е самоуверен и смел. Известни са 45 негови псевдонима, а единствено в Съединени американски щати е задържан 50 пъти.
За да може името на лъжец да бъде включено освен в престъпните летописи, само че и в легендите, той би трябвало в действителност да има невероятни качества. Един от тези измамници е Виктор Лустиг. Сред подвизите му има както леки грехове, по този начин и грандиозни измами . Той е бил млад мъж от оскъдно чешко семейство, който се представял като унищожен австрийски граф. Толкова ловко се придържал към тази роля, че никой не се съмнявал в купата му. Свободното притежаване на пет езика, познаването на всички тънкости на светския и бизнес етикет, способността му за свободно престояване в обществото – това са качествата, с помощта на които той бил одобряван като собствен, както във висшето общество, по този начин и в гангстерските среди. Освен родната си “графска ” фамилия, мошеникът употребявал още няколко десетки псевдонима за активността си.
Една от легендите, свързани с името на Лустиг, е историята за неговото “сътрудничество ” с Ал Капоне. Един ден, през 1926 година, висок, добре облечен млад мъж посещава известния разбойник от това време. Мъжът се показал като граф Виктор Лустиг. Той изискал 50 000 $, като заречен, че ще удвои тази сума. Гангстерът въобще не се поколебал да влага толкоз незначителна сума в подозрително дружество и ги дал на рубрика. Срокът за осъществяване на проекта бил 2 месеца. Лустиг взел парите, поставил ги в банков трезор в Чикаго и по-късно отишъл в Ню Йорк. Лустиг не направил опит да удвои сумата, останала в Чикаго. Два месеца по-късно той се върнал, изтеглил парите от банката и отишъл при Ал Капоне. Там той се извинил, споделил, че проектът не е проработил и върнал парите. На това гангстерът дал отговор: „ Очаквах 100 000 $ или нищо. Но… върнахте ми парите… Да, вие сте почтен човек! Ако сте в неволя, просто вземете това. ” Той преброил 5000 $. Именно тези 5 хиляди били задачата на измамата на Лустиг!
Сумите, които Виктор припечелвал вследствие на лотарии, измами с банки и не прекомерно почтени игри на покер, му се коствали мизерни. Духът му търсел грандиозна машинация, а и приходите, несъмнено, също не трябвало да изостават. Лустиг бил жаден за деяние и подобаващата опция не закъсняла.
През май 1925 година Виктор Лустиг и неговият другар и сателит Дан Колинс идват в Париж. Още в първия ден от идването им вниманието им било привлечено от публикация в локалния вестник. В него се говорило за обстоятелството, че известната Айфелова кула е в извънредно положение и градските управляващи обмислят разновидността да я демонтират.
Идеята за брилянтната машинация се ражда незабавно. За реализирането й той наема първокласна стая в безценен хотел и фалшифицира документи. Виктор Лустиг се показва за заместник-ръководител на Министерството на пощите и телеграфите. Тогава изпратил предложения до петте най-големи търговци на метали. Писмата съдържали покана за значима и строго секретна среща със заместник-генералния шеф на отдела в хотел Crillon, по това време най-престижният хотел в Париж.
След като се срещнал с гостите в първокласния апартамент, Лустиг почнал да произнася дълга тирада, че поддръжката на Айфеловата кула коства на страната много средства. “Тя е издигната като краткотрайна конструкция за Световното ревю в Париж, а в този момент, след 30 години, е толкоз порутена, че просто съставлява опасност за Париж и градските управляващи обмислят да съборят кулата ”, споделя той. Затова измежду присъстващите бил разгласен самобитен търг за закупуване на кулата.
Подобно предложение не можело да не провокира интереса на поканените, само че от него изключително се заинтересувал Андре Поасон. Той бил въодушевен освен от очевидните финансови изгоди от договорката, само че и от опцията да прави история. Може би точно този надменен интерес е видян от Лустиг и точно той става повода след известно време да бъде назначена поверителна среща с мосю Поасон.
По време срещата Виктор Лустиг бил малко разтревожен. Той уверил Поасон, че има всички шансове да завоюва търга, само че за цялостна победа му е належащо единствено да „ подкрепи “ кандидатурата си благодарение на дребна премия персонално на Виктор. Преди тази среща мосю Поасон имал съмнения: за какво всички срещи, свързани с търга, се организират в такава загадка конюнктура и не в офисите на министерството, а в хотелска стая. Но сходно изнудване от страна на длъжностното лице, колкото и да е необичайно, разсейва последните подозрения на Поасон по отношение на подозрителната договорка. Той преброява няколко огромни банкноти и убеждава Лустиг да ги вземе, след което написва чек за четвърт милион франка. Разбира се, получава документ за Айфеловата кула и си потегля удовлетворен . Когато мосю Поасон стартира да подозира, че нещо не е наред, Виктор Лустиг към този момент е избягал във Виена с куфар пари.
Въпреки обстоятелството, че Виктор Лустиг попада в ръцете на полицията повече от петдесет пъти, той постоянно съумява да се размине. Налагало се служителите на реда да пускат надарения шарлатанин, тъй като просто нямали задоволително доказателства, които да потвърдят виновността му. Виктор Лустиг бил освен надарен шарлатанин, само че и добър психолог. Повечето от жертвите, които е измамил, не са се свързали с полицията. Те не желали да наподобяват като простаци в очите на обществото. Дори мосю Поасон, който „ купил “ Айфеловата кула за забележителна сума, е бил склонен да се раздели с парите си, в сравнение с да стане за посмешище на цялостен Париж и да загуби репутацията си на остроумен предприемач.
Историята на Айфеловата кула се трансформирала в лебедовата ария на Лустиг . За известно време, след договорката с Поасон, той се върнал в Париж и решил да продаде кулата още веднъж на един от участниците в търга. Но излъганият предприемач бързо усетил измамата и алармирал в полицията . Лустиг съумява да избяга от френската полиция за Съединените щати. Там той бил хванат и изправен на съд. Американското правораздаване също натрупало доста искове към надарения шарлатанин. През декември 1935 година графът е задържан . Той получил 15 години затвор за подправяне на долари, както и 5 години за бягство от различен затвор. Преместен е на известния затворнически остров Алкатраз покрай Сан Франциско, където умира от пневмония през март 1947 година
Част от ракета падна върху Луната
