Как ще осигурим доставките на природен газ за България, с

...
Как ще осигурим доставките на природен газ за България, с
Коментари Харесай

Явор Куюмджиев пред Tribune: Ако се намери алтернатива на руския газ, договореното ще е по-скъпо

Как ще осигурим доставките на природен газ за България, с този въпрос Tribune.bg се обърна към Явор Куюмджиев - български политик, депутат от парламентарната група на „ Коалиция за България “ в 42-рото Народно заседание, приключил Чешки механически университет в Прага и магистър по компютърни технологии в Технически университет – София, както и магистър по Бизнес администрация в Рочестърския софтуерен институт – US бизнес учебно заведение в Прага.

Правителството към момента не е взело решение да договаря с „ Газпром “ за нов дълготраен контракт за доставка на съветски природен газ, сегашният изтича през 2023г., каква е вашата оценка

Това слага цялата българска енергетика пред риск, тъй като различни доставки са вероятни теоретично, само че има две въпросителни – на каква цена и дали има механически благоприятни условия за доставка. На първия въпрос отговорът е, че в случай че се откри опция на съветския газ, контрактуваното ще е на по-висока цена, сигурно. На втория - отговорите са в няколко направления. Азербайджан, на който гледаме с вяра, няма задоволително газ, с цел да усили фрапантно доставките си за България повече от към този момент контрактуваните 1 милиарда куб. м. годишно. На нас ни трябват 3.7 милиарда куб. м. Другите 2.7 милиарда куб. м. от къде ще ги вземем – това е основният въпрос. Те в действителност не могат да ни доставят, нямат повече.

Да разсъждаваме в друга посока – вицепремиерът Асен Василев разгласи, че ще изнасяме ток за Гърция, а ще внасяме газ?

А Гърция от кое място ще вземе природен газ?!

Втечнен газ?

Втечненият газ не че го няма, единствено че находищата не са там, където е потребителят. Ако разсъждаваме с цифрички, а да не си приказваме празни приказки, Алжир няма свободни количества за нас. Египет също, както и Катар. Алжир е договорил всичко за години напред с по-близките страни Франция и Италия. Катар доставя за азиатските пазари 80% от остатъка си на природен газ, а и там цените не престават да са по-високи от европейските. Американският газ няма по какъв начин да стигне за цяла Европа. Съединени американски щати, Канада и Мексико са постигнали баланс между тях. Мексико използва доста повече, в сравнение с създава, а и там е доста по-лесно да се транспортира.

Транспортирането на газ през цялото земно кълбо по всички страни, с цел да се избегне доставката му от близки места е комплицирано. Първо са нужни терминали, след това задоволително кораби и оттова даже да е механически допустимо да се разтовари втечнения наш газ в Гърция или те да го закупят и да ни го препродадат против ток, отново запитвам – на каква цена. Когато приказваме за турските терминали има една специфичност -Турция е записала в конституцията си, че не е позволено през нейната територия да се транзитира газ. Така че никой няма да разреши ние да взимаме наш газ от турските терминали. Единствено за „ Турски поток “ бе прокарана корекция в конституцията през Меджлиса, с която направиха изключение единствено за „ Газпром “ и единствено за „ Турски поток “. Ние не може да си купим газ от Катар и да си го вземем от турски терминал. Турция ще ни купи газ от Катар и ще ни го препродаде на каквато надценка решат. Това са другите възможности.

Защо споделяме „ хоп “ преди да сме скочили? Защо разгласяваме, че няма да преговаряме с „ Газпром “?

Този въпрос не е към мен. Това не е рационално. Аз не бих постъпил по този начин. Първо бих се договорил с Катар или различен снабдител на обикновено разстояние. Да приемем, че има газ и кораби, че има свободно място на терминалите. За тези свободни количества обаче ние ще се „ бием “ с германци, холандци, с тези, които имат повече пари от нас. Ние желаеме дребни количества - 2.7 милиарда куб. м. - кой ще победи съгласно вас?!

На 24 и 25 март в Брюксел евролидерите ще разискват общи доставки, това ще проработи ли?!

Същото е, само че в по-голям мащаб. На нас, в случай че спрат доставките от Русия и предположим, че към този момент работи интерконектора с Гърция и азерите си извършват целия размер от контракта, на нас ни липсват 2.7 милиарда куб. м. На Европейски Съюз, в случай че спрат доставките от Русия, ще му трябват 220 милиарда куб. м., а подобен газ в света няма. Свободен газ има в Австралия, Канада, Алжир, Катар и така нататък Всички дружно биха могли да заместят Русия, само че тогава няма да доставят на Далечния Изток. А каква е логиката австралийските танкери да транспортират до другия завършек на света в Европа, а пък съветските да минават през Северния океан за Китай?! Транспортната задача може да излезе, само че на каква цена?!

Знаете ли освен това за нуклеарния план с Гърция, какво и къде ще строим?

Още през 2006 година, когато развивахме добре плана „ Белене “, Сърбия и Македония бяха декларирали публично с писма, че са подготвени да придобият по 5% от бъдещето акционерно сдружение. Тогава структурата беше 51% на българската страна и 49% на немската RWE. После немската компания си потегли. Ако това, което споделя Кирил Петков, е нещо сходно, това не е неприятна концепция. Въпросът е, че в случай че Гърция желае да даде 20%, само че от какво. Казваме централата коства 10 милиарда евро, ние сме вложили досега 2 милиарда евро, Гърция дава още 2 милиарда евро, отиваме при банките, взимаме заем и го построяваме. Гърция има 20% от нашата атомна централа, за какво не.

Гръцкото държавно управление разгласи, че ще разчита на дълготрайни контракти за електрическа енергия?

Това към този момент ще е нарушаване на европейското законодателство. Дългосрочен контракт на закрепени цени – това няма по какъв начин да стане. Може, обаче, да се вземе образец от новата финландска централа, която я стопираха, тя работеше на сходен принцип. Там притежатели на 67% от капитала бяха, тъй наречените кооперативи от най-големите финландски компании, обединени в 12 клъстера – дърводобив, стоманодобив и така нататък Тези 12 клъстера са формирали 2 кооператива, които притежаваха 67% от централата. Те са компании, не е страната и за лични потребности няма проблем да вземат електрическа енергия от централата. Компаниите си построяват атомна централа и те употребяват електрическата енергия за себе си. Държавата, в случай че е притежател, тя би трябвало да продава електрическата енергия на пазарни цени. Теоретично е допустимо гръцки компании – частни или държавни- да вземат участие в капитала на бъдеща нуклеарна централа у нас и да получават ток гратис. Между другото това е остаряла концепция на българския бизнес. Големите консуматори у нас още преди 15 години предлагаха да съберат капитал и да купят 5-10% от бъдещата централа. Така те могат да си получат назад инвестицията през дълготрайни контракти. Това е разрешено за притежателя. Друг е въпросът, в случай че гръцката страна уточни компания на Кокалис или различен гръцки олигарх, по какъв начин е определена тя.

Вицепремиерът Асен Василев бе безапелационен в Народното събрание, че приказваме за нов нуклеарен план с Гърция в АЕЦ „ Козлодуй “ – за стартиране на 3 и 4-ти блок на централата ли става дума или за 7-ми блок?

От преди пет години 3 и 4-ти блок са разглобени, извадени са парогенераторите и всичко там е разрушено.

Колко време ще ни би трябвало за 7-ми блок на АЕЦ „ Козлодуй “?

От момента на взимане на решение за строителство на атомна централа на гола поляна до построяването ѝ лишава от 20 до 25 години. За АЕЦ „ Козлодуй “ самичък по себе си строителството на един блок не е доста рационално. Ако един блок коства 100 единици, два блока не костват 200 единици, а 120 единици. Много огромна част от оборудванията, които обслужват двата блока, са споделени. Не е стопански рационално, само че по-добре един блок, в сравнение с нула. Ако решението беше мое, щяхме да напъваме за два блока. Второ, следва лицензиране, подготовка на площадка и самото създаване. Лицензирането на площадка е половината от този период 20-25 година АЕЦ „ Козлодуй “ има избрана площадка, която не е утвърдена, и има публикуван изследователски лиценз от Агенцията за нуклеарно регулиране/АЯР/. Сега се приготвят документи, с цел да бъде утвърдена от АЯР площадката. След като бъде утвърдена, ще стартира едно 5-6 годишно вървене по тъгите, в което влизат утвърждение от Евратом, правене на Оценка на въздействието върху околната среда, на юридически разбор и така нататък, след което следва издаване на лицензия от АЯР за строителство на атомна централа. Оттам стартира 10 годишен интервал на градежа. Ако приказваме в числа за план в АЕЦ „ Козлодуй “ от през днешния ден - 16 години по скромни оценки. Ако се прави АЕЦ „ Белене “ - 8 години.
Източник: tribune.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР