Как реагираме в извънредна ситуация? Жените търсят емоционална подкрепа, мъжете - гневни, но с чувство за хумор
Как се оправя нацията като дух и душeвност в изискванията на наложени ограничавания и изключителна обстановка? Мъжете реагират по-гневно на обстановката от дамите, като в това време употребяват по-често иронията и възприятието си за комизъм. Жените претърпяват по-силно страсти като боязън и паника и подчертават върху шерването и търсенето на прочувствена поддръжка в онлайн общуването, сочат данни от проучване на проф. Соня Карабельова, доктор Бисерка Зарбова и докторант Радина Стоянова от катедрата „ Обща, пробна, развитийна и здравна логика на психиката “ към Философския факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “, осведоми Българска телеграфна агенция.Изследването, оповестено на http://phls.uni-sofia.bg/article/3016, е извършено в интервала 18-22 март през онлайн обществените мрежи, сред и пет и 10 дни след оповестяването на изключителното състояние в България, измежду 1504 участници.
Най-често употребяваният източник на информация за развиването на обстановката с COVID-19 са формалните изказвания на Националния действен щаб за битка с ковид - 72,9 на 100 от интервюираните дават отговор по този начин. Социалните мрежи са на второ място - 56,3%, а на трето - научни издания и изявления - 51,5 на 100.
По възрастови категории младежите до 29 години са с най-високи равнища на горест, паника, боязън и суматоха.
Данните демонстрират, че младежите са и най-гневни, а търсенето на прочувствена поддръжка е най-ниско в тази възрастова група.
Според данните, хората над 49 години са с най-високи равнища на общопризнат надзор и най-ниска степен на възприемана опасност от обстановката. В същото време те са и тези, които най-вече търсят поддръжка онлайн.
Хората с по-високо обучение изпитват по-голям дискомфорт от рестриктивните мерки в обществения живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични в сегашната обстановка.
Семейните също в по-малка степен възприемат ситуацията като заплашително и имат чувството за по-голям персонален надзор. Най-често споделяните упования за следствията от обстановката са да настъпи финансов и стопански провал в международен мащаб -73,2 на 100, последствия в политически и управнически аспект - 71,5%, само че и да се трансформират полезностите на хората - 68,3 на 100, хората да стартират да обръщат повече внимание на метода си на живот и на здравето си - по 65,8 на 100 и да настъпят съществени промени в човешките взаимоотношения - 62,8%.
Като общ извод психолозите акцентират, че без значение от изключителния темперамент на обстановката, участвалите в проучването не я претърпяват като мощно стресираща.
Съпоставими с тези резултати са и данните от без значение експресно изследване на доцент Маргарита Бакрачева, извършено от 8 до 10 март измежду 391 непринудено присъединили се участници, т.е. след първия разгласен в България случай на болен от ковид. Резултатите демонстрират, че непотвърдените изказвания не се радват на особена известност. Около половината от интервюираните са склонни да намерят връзка сред вируса и стопански ползи на фармацевтични компании, а в по-малка степен болестта се свързва с разнообразни тайни теории. По-голямата част не имат вяра, че чесънът лекува ковид или че 5G мрежата има нещо общо с разпространяването му, както гласят едни от най-оборотните все още теории на конспирацията.
Повечето от участниците в този интервал споделят мнение, че тематиката се преекспонира от медиите и това води до повишение на страховете. В същото време огромна част - към 40% считат, че страната взема съответни ограничения. Хората обвързват два съществени казуса - от една страна здравето, само че въпреки това и финансовото оцеляване.
Картината за въздействието на обстановката с ковид се добавя и от друго изследване на доцент Маргарита Бакрачева за реакциите на хората преди и след оповестяването на изключителното състояние, което демонстрира, че страховете разумно последователно се покачват. Изследването е направено сред 8 и 30 март в две посоки - едното е разбор на споделеното във Facebook наличие на 531 души на възраст от 30 до 70 години,а другото е анкета измежду 103 младежи сред 21 и 25 години.
В началото фокусът на хората в обществената мрежа е бил коронавирусът, като по-нататък болестта и изключителното състояние са траяли да бъдат водещ обект на полемики, само че са почнали да се появяват и други тематики. Полярните отзиви и нападките са били главно поради съблюдаване и неспазване на ограниченията против разпространяването на вируса. Отчита се повишение на доверието в ограниченията, които държавното управление взема още след първите случаи, регистрирани в България.
„ Анкетираните младежи споделят главно страха от гибелта, от загуба на обичан човек, за персоналното здраве, от финансови проблеми, от непознатото. Плашат ги и неналичието на надзор над обстановката, чувството за неустановеност и безизходност, изпитват и яд. Те считат също, че психозата може да се окаже не по-малък камшик от самата болест “, разяснява за Българска телеграфна агенция доцент Бакрачева.
Основните фактори, които съгласно младежите могат да оказват помощ в тази обстановка, са медиите да сервират и положителни вести и да се ограничи отрицателната информация. В персонален проект младежите означават като „ противоотрова “ непрекъснатата ангажираност, включване в действия в помощ на другите и обобщават, че „ в този момент е време да свършим всичко, което отлагаме “.
Обявяването на изключителното състояние в България сякаш засегна в най-голяма степен стандартите на държание и качеството на живот на по-младите и дейни членове на обществото, разясняват за Българска телеграфна агенция от екипа на проф. Соня Карабельова. За тази възрастова група като цяло е характерен интензивният и активен метод на живот, както и общественото другарство с необятен кръг от хора. В консуматорското общество един от главните модели на държание е моделът на търсено и предстоящо угаждане на потребностите „ тук и в този момент “, без отсрочване. Сегашната обстановка внезапно блокира открития стандарт и изпреварващо изправи младежите пред невъзможността да бъдат дейни, да реализират директно задоволство на желанията и потребностите си, което неизбежно предизвика неодобрение, яд, отчаяние, считат от екипа.
Преживяването на отрицателни страсти се ускорява и от неяснотата за това какъв брой дълго ще продължи това състояние. В началната фаза на развиване на рецесията за младежите тя е изненадваща, не е предстояща и евентуално те не са готови. От друга страна, отрицателните усеща с висок енергиен заряд имат ресурса да задвижат новаторски хрумвания и креативен процеси за реализирането им в сериозна обстановка, означават психолозите. По-възрастното потомство, въпреки да не е квалифицирано също за това развиване, въпреки всичко има опит от оправянето с предходни рецесии, има и повече сдържаност в осмислянето на събитията и борбеност за превъзмогване на компликациите. С развиването на обстановката сигурно ще има динамичност в прекарванията и на двете групи, предвиждат от екипа на проф. Карабельова.
Адаптацията към разнообразни условия изисква време и внезапно наложените ограничения, даже рационални и обосновани, се свързват с реакции на стрес и прочут интервал на пригаждане към нетипичната обстановка, означават от екипа и допълват, че за подобен ранен стадий на оценка и реакция към спешното събитие са типични по-скоро реакциите на отказване и потрес, при които човек нормално се пробва да отхвърли вероятните загуби.
Психолозите изясняват, че съгласно една от главните теории за акомодацията към напрежението, хората реагират на застрашаващи ги събития посредством нескончаем развой на пригаждане, който включва разрешаването на три казуса. На първо място всеки би трябвало да си отговори какъв е смисълът на събитието и какви ще са последствията за неговия живот. Позитивното пригаждане към спешното събитие изисква старания за преодоляване на обстановката, надзор върху метода на превозване на времето, доверие в качествата за решение на персоналните проблеми, полагане на старания за справяне с значимите промени, които настъпват в живота, сполучливо решение на дребните проблеми и грижи в всекидневието - така наречен общопризнат надзор, коментират от екипа на проф. Соня Карабельова. Към това се прибавя и опитът да се научим да се оправяме по-ефективно, черпейки опит от другите. На последващо място, всеки се пробва да извлече избрани изгоди от събитието, още веднъж в опит да активизира всички свои запаси за справяне.
Успешното разрешаване на тези проблеми зависи от способността на човек да образува и поддържа набор от илюзии, като тези илюзии не са наложително противоположни на известните обстоятелства, а по-скоро съставляват метод на разбиране на обстоятелствата в избрана по-позитивна светлина.
Позитивните илюзии се асоциират с благополучие и задоволство, способността на хората да се грижат за другите и способността за креативна и продуктивна работа. Илюзиите могат да основат самоизпълняващо се знамение, което служи за окуражаване и за вложение на повече старания, когато човек попадне в обстановки, които от справедлива позиция, имат слаба възможност за сполучлив излаз, разясняват от екипа на проф. Карабельова и означават, че в логиката на психиката оптимизмът се дефинира като един от дейните механизми за справяне със стресиращи и застрашаващи събития, защото активизира всички налични запаси на човек за интензивно търсене на решения.От тази позиция вероятността, която е обрисувана в проучването за смяна в ценностно отношение, угриженост за здравето и качеството на живот, значително отразява търсенето на смисъла на страданието, претворяването му в нещо градивно и готовност на напъните за справяне и продължение напред, макар обективните компликации, поясняват от екипа резултатите от изследването.
Интересно и изненадващо е, че възрастовата група над 49 години разчита в най-голяма степен на онлайн общуването като обществен капитал. Обичайно е признато, че това е по-скоро непокътната територия за по-младите. Възможно пояснение съгласно психолозите е, че най-младите по-скоро употребяват интернет за развлечение, до момента в който с повишаване на възрастта, хората го употребяват като опция да осъществят нуждата си от другарство в изискванията на обществено и физическо разграничаване.
Друга наклонност, маркирана от доцент Маргарита Бакрачева, е спад в шерването на разнообразни теории. Конспирация поражда, когато има някакъв неуточнен факт и това оказва помощ на хората да си изградят картината, намирайки пояснение на изчезналата информация. Сегашната обстановка не е удобна за шерването на общи тайни теории, защото всекидневието и методът на живот са изменени, а това обръща фокуса към съответни въпроси, свързани с непосредствената витална среда и опциите за оцеляване, счита тя. Според нея за момента страховете са в границите на естественото приемане. Всяка непозната и неопределена обстановка се възприема като плашеща и първата реакция е на търсене на рамка - времева вероятност и съответни закани. Неопределеността и упованието водят до по-висока тревога и страхове от една мощно неподходяща обстановка, която обаче има ясни параметри. Ние се приспособяваме и към компликациите, когато имаме основата, на която да стъпим - знаем кой е най-лошият сюжет и се приспособяваме към него макар компликациите и загубите.
„ Паника, каквато в известна степен забелязахме, има директно след настъпването на застрашаваща и непозната обстановка и не може да продължи несигурно време - тя прераства в незаинтересованост или може да докара до поведенческа реакция “, изяснява доцент Бакрачева.
Състоянието на беззащитност се канализира в отвод от битка или в рисково спускане в някоя посока, по-често недомислена. Кризисните обстановки предизвикат полярно отношение, свръхактивно или пасивно, и не оставят задоволително пространство за намиране на баланс и рационалност, каквито са значими за сполучливата акомодация, разяснява тя.
„ Страхът за базовите потребности, в тази ситуация здравето и финансите, поражда поляритет " бий се или бягай " и реакциите са бързи, прочувствени и не толкоз рационални “, изяснява психологът и отбелязва, че туширането им е допустимо с даването на ясна и еднопосочна достоверна информация, която не е хипотетична, а се отнася до съответни изпълними и забележими в всекидневието неща.
„ Не се паникьосвай “ и „ Всичко ще мине “ са най-неефективните послания, а спорните послания, всяко даже и истинно, само че недобре дефинирано изявление, водят до съмнение и неустановеност “, предизвестява доцент Бакрачева.Тя обръща внимание и на мненията, споделени в изследванията, за изгодите за климата, само че и за смяната в междуличностните взаимоотношения, вярата, че това ще докара до нов вид другарство и нематериалност. Според нея това е доста положително, тъй като може да подтиква просоциалното държание. Ситуацията през днешния ден е доста удобна за него, защото просоциалното държание има потребност от поддръжка, с цел да се трансформира в модел и да стане по-масово и трайно, счита психологът.
Доц. Бакрачева е безапелационна, че след пандемията животът няма да бъде същият. Мисленето ни няма по какъв начин да не се промени след прекарването на чувство, че не можеш да планираш и управляваш живота си, по какъв начин всичко може да рухне за момент, като в това време не можеш да избягаш, тъй като всичко е световно. В същото време съществуват вътрешният подтик да бъдеш самостоятелен и външният напън животът да продължи. Фокусът ни ще се реалокира в търсенето на смисъл освен в огромните проекти и цели, а и в краткосрочните, ще преосмислим взаимоотношенията и метода на другарство с другите, всеки ще потърси самостоятелен смисъл в несигурността и неопределеността, счита тя.
В тази посока е и главният извод, който прави и екипът на проф. Карабельова - в обстановки на рецесия хуманността и съпричастността излизат на напред във времето. Необходимостта от смяна в полезностите на хората, от съществени промени във взаимоотношенията, от превръщане на по-голямо внимание на здравето, метода на живот и опазването на околната среда, стартират да се осъзнават в по-голяма степен. Това е значимо от позиция на бъдещите дейности на хората освен у нас, само че и в световен мащаб, тъй като се отнася за цялото човечество, означават психолозите.
Най-често употребяваният източник на информация за развиването на обстановката с COVID-19 са формалните изказвания на Националния действен щаб за битка с ковид - 72,9 на 100 от интервюираните дават отговор по този начин. Социалните мрежи са на второ място - 56,3%, а на трето - научни издания и изявления - 51,5 на 100.
По възрастови категории младежите до 29 години са с най-високи равнища на горест, паника, боязън и суматоха.
Данните демонстрират, че младежите са и най-гневни, а търсенето на прочувствена поддръжка е най-ниско в тази възрастова група.
Според данните, хората над 49 години са с най-високи равнища на общопризнат надзор и най-ниска степен на възприемана опасност от обстановката. В същото време те са и тези, които най-вече търсят поддръжка онлайн.
Хората с по-високо обучение изпитват по-голям дискомфорт от рестриктивните мерки в обществения живот. Живеещите в провинцията пък са по-оптимистични в сегашната обстановка.
Семейните също в по-малка степен възприемат ситуацията като заплашително и имат чувството за по-голям персонален надзор. Най-често споделяните упования за следствията от обстановката са да настъпи финансов и стопански провал в международен мащаб -73,2 на 100, последствия в политически и управнически аспект - 71,5%, само че и да се трансформират полезностите на хората - 68,3 на 100, хората да стартират да обръщат повече внимание на метода си на живот и на здравето си - по 65,8 на 100 и да настъпят съществени промени в човешките взаимоотношения - 62,8%.
Като общ извод психолозите акцентират, че без значение от изключителния темперамент на обстановката, участвалите в проучването не я претърпяват като мощно стресираща.
Съпоставими с тези резултати са и данните от без значение експресно изследване на доцент Маргарита Бакрачева, извършено от 8 до 10 март измежду 391 непринудено присъединили се участници, т.е. след първия разгласен в България случай на болен от ковид. Резултатите демонстрират, че непотвърдените изказвания не се радват на особена известност. Около половината от интервюираните са склонни да намерят връзка сред вируса и стопански ползи на фармацевтични компании, а в по-малка степен болестта се свързва с разнообразни тайни теории. По-голямата част не имат вяра, че чесънът лекува ковид или че 5G мрежата има нещо общо с разпространяването му, както гласят едни от най-оборотните все още теории на конспирацията.
Повечето от участниците в този интервал споделят мнение, че тематиката се преекспонира от медиите и това води до повишение на страховете. В същото време огромна част - към 40% считат, че страната взема съответни ограничения. Хората обвързват два съществени казуса - от една страна здравето, само че въпреки това и финансовото оцеляване.
Картината за въздействието на обстановката с ковид се добавя и от друго изследване на доцент Маргарита Бакрачева за реакциите на хората преди и след оповестяването на изключителното състояние, което демонстрира, че страховете разумно последователно се покачват. Изследването е направено сред 8 и 30 март в две посоки - едното е разбор на споделеното във Facebook наличие на 531 души на възраст от 30 до 70 години,а другото е анкета измежду 103 младежи сред 21 и 25 години.
В началото фокусът на хората в обществената мрежа е бил коронавирусът, като по-нататък болестта и изключителното състояние са траяли да бъдат водещ обект на полемики, само че са почнали да се появяват и други тематики. Полярните отзиви и нападките са били главно поради съблюдаване и неспазване на ограниченията против разпространяването на вируса. Отчита се повишение на доверието в ограниченията, които държавното управление взема още след първите случаи, регистрирани в България.
„ Анкетираните младежи споделят главно страха от гибелта, от загуба на обичан човек, за персоналното здраве, от финансови проблеми, от непознатото. Плашат ги и неналичието на надзор над обстановката, чувството за неустановеност и безизходност, изпитват и яд. Те считат също, че психозата може да се окаже не по-малък камшик от самата болест “, разяснява за Българска телеграфна агенция доцент Бакрачева.
Основните фактори, които съгласно младежите могат да оказват помощ в тази обстановка, са медиите да сервират и положителни вести и да се ограничи отрицателната информация. В персонален проект младежите означават като „ противоотрова “ непрекъснатата ангажираност, включване в действия в помощ на другите и обобщават, че „ в този момент е време да свършим всичко, което отлагаме “.
Обявяването на изключителното състояние в България сякаш засегна в най-голяма степен стандартите на държание и качеството на живот на по-младите и дейни членове на обществото, разясняват за Българска телеграфна агенция от екипа на проф. Соня Карабельова. За тази възрастова група като цяло е характерен интензивният и активен метод на живот, както и общественото другарство с необятен кръг от хора. В консуматорското общество един от главните модели на държание е моделът на търсено и предстоящо угаждане на потребностите „ тук и в този момент “, без отсрочване. Сегашната обстановка внезапно блокира открития стандарт и изпреварващо изправи младежите пред невъзможността да бъдат дейни, да реализират директно задоволство на желанията и потребностите си, което неизбежно предизвика неодобрение, яд, отчаяние, считат от екипа.
Преживяването на отрицателни страсти се ускорява и от неяснотата за това какъв брой дълго ще продължи това състояние. В началната фаза на развиване на рецесията за младежите тя е изненадваща, не е предстояща и евентуално те не са готови. От друга страна, отрицателните усеща с висок енергиен заряд имат ресурса да задвижат новаторски хрумвания и креативен процеси за реализирането им в сериозна обстановка, означават психолозите. По-възрастното потомство, въпреки да не е квалифицирано също за това развиване, въпреки всичко има опит от оправянето с предходни рецесии, има и повече сдържаност в осмислянето на събитията и борбеност за превъзмогване на компликациите. С развиването на обстановката сигурно ще има динамичност в прекарванията и на двете групи, предвиждат от екипа на проф. Карабельова.
Адаптацията към разнообразни условия изисква време и внезапно наложените ограничения, даже рационални и обосновани, се свързват с реакции на стрес и прочут интервал на пригаждане към нетипичната обстановка, означават от екипа и допълват, че за подобен ранен стадий на оценка и реакция към спешното събитие са типични по-скоро реакциите на отказване и потрес, при които човек нормално се пробва да отхвърли вероятните загуби.
Психолозите изясняват, че съгласно една от главните теории за акомодацията към напрежението, хората реагират на застрашаващи ги събития посредством нескончаем развой на пригаждане, който включва разрешаването на три казуса. На първо място всеки би трябвало да си отговори какъв е смисълът на събитието и какви ще са последствията за неговия живот. Позитивното пригаждане към спешното събитие изисква старания за преодоляване на обстановката, надзор върху метода на превозване на времето, доверие в качествата за решение на персоналните проблеми, полагане на старания за справяне с значимите промени, които настъпват в живота, сполучливо решение на дребните проблеми и грижи в всекидневието - така наречен общопризнат надзор, коментират от екипа на проф. Соня Карабельова. Към това се прибавя и опитът да се научим да се оправяме по-ефективно, черпейки опит от другите. На последващо място, всеки се пробва да извлече избрани изгоди от събитието, още веднъж в опит да активизира всички свои запаси за справяне.
Успешното разрешаване на тези проблеми зависи от способността на човек да образува и поддържа набор от илюзии, като тези илюзии не са наложително противоположни на известните обстоятелства, а по-скоро съставляват метод на разбиране на обстоятелствата в избрана по-позитивна светлина.
Позитивните илюзии се асоциират с благополучие и задоволство, способността на хората да се грижат за другите и способността за креативна и продуктивна работа. Илюзиите могат да основат самоизпълняващо се знамение, което служи за окуражаване и за вложение на повече старания, когато човек попадне в обстановки, които от справедлива позиция, имат слаба възможност за сполучлив излаз, разясняват от екипа на проф. Карабельова и означават, че в логиката на психиката оптимизмът се дефинира като един от дейните механизми за справяне със стресиращи и застрашаващи събития, защото активизира всички налични запаси на човек за интензивно търсене на решения.От тази позиция вероятността, която е обрисувана в проучването за смяна в ценностно отношение, угриженост за здравето и качеството на живот, значително отразява търсенето на смисъла на страданието, претворяването му в нещо градивно и готовност на напъните за справяне и продължение напред, макар обективните компликации, поясняват от екипа резултатите от изследването.
Интересно и изненадващо е, че възрастовата група над 49 години разчита в най-голяма степен на онлайн общуването като обществен капитал. Обичайно е признато, че това е по-скоро непокътната територия за по-младите. Възможно пояснение съгласно психолозите е, че най-младите по-скоро употребяват интернет за развлечение, до момента в който с повишаване на възрастта, хората го употребяват като опция да осъществят нуждата си от другарство в изискванията на обществено и физическо разграничаване.
Друга наклонност, маркирана от доцент Маргарита Бакрачева, е спад в шерването на разнообразни теории. Конспирация поражда, когато има някакъв неуточнен факт и това оказва помощ на хората да си изградят картината, намирайки пояснение на изчезналата информация. Сегашната обстановка не е удобна за шерването на общи тайни теории, защото всекидневието и методът на живот са изменени, а това обръща фокуса към съответни въпроси, свързани с непосредствената витална среда и опциите за оцеляване, счита тя. Според нея за момента страховете са в границите на естественото приемане. Всяка непозната и неопределена обстановка се възприема като плашеща и първата реакция е на търсене на рамка - времева вероятност и съответни закани. Неопределеността и упованието водят до по-висока тревога и страхове от една мощно неподходяща обстановка, която обаче има ясни параметри. Ние се приспособяваме и към компликациите, когато имаме основата, на която да стъпим - знаем кой е най-лошият сюжет и се приспособяваме към него макар компликациите и загубите.
„ Паника, каквато в известна степен забелязахме, има директно след настъпването на застрашаваща и непозната обстановка и не може да продължи несигурно време - тя прераства в незаинтересованост или може да докара до поведенческа реакция “, изяснява доцент Бакрачева.
Състоянието на беззащитност се канализира в отвод от битка или в рисково спускане в някоя посока, по-често недомислена. Кризисните обстановки предизвикат полярно отношение, свръхактивно или пасивно, и не оставят задоволително пространство за намиране на баланс и рационалност, каквито са значими за сполучливата акомодация, разяснява тя.
„ Страхът за базовите потребности, в тази ситуация здравето и финансите, поражда поляритет " бий се или бягай " и реакциите са бързи, прочувствени и не толкоз рационални “, изяснява психологът и отбелязва, че туширането им е допустимо с даването на ясна и еднопосочна достоверна информация, която не е хипотетична, а се отнася до съответни изпълними и забележими в всекидневието неща.
„ Не се паникьосвай “ и „ Всичко ще мине “ са най-неефективните послания, а спорните послания, всяко даже и истинно, само че недобре дефинирано изявление, водят до съмнение и неустановеност “, предизвестява доцент Бакрачева.Тя обръща внимание и на мненията, споделени в изследванията, за изгодите за климата, само че и за смяната в междуличностните взаимоотношения, вярата, че това ще докара до нов вид другарство и нематериалност. Според нея това е доста положително, тъй като може да подтиква просоциалното държание. Ситуацията през днешния ден е доста удобна за него, защото просоциалното държание има потребност от поддръжка, с цел да се трансформира в модел и да стане по-масово и трайно, счита психологът.
Доц. Бакрачева е безапелационна, че след пандемията животът няма да бъде същият. Мисленето ни няма по какъв начин да не се промени след прекарването на чувство, че не можеш да планираш и управляваш живота си, по какъв начин всичко може да рухне за момент, като в това време не можеш да избягаш, тъй като всичко е световно. В същото време съществуват вътрешният подтик да бъдеш самостоятелен и външният напън животът да продължи. Фокусът ни ще се реалокира в търсенето на смисъл освен в огромните проекти и цели, а и в краткосрочните, ще преосмислим взаимоотношенията и метода на другарство с другите, всеки ще потърси самостоятелен смисъл в несигурността и неопределеността, счита тя.
В тази посока е и главният извод, който прави и екипът на проф. Карабельова - в обстановки на рецесия хуманността и съпричастността излизат на напред във времето. Необходимостта от смяна в полезностите на хората, от съществени промени във взаимоотношенията, от превръщане на по-голямо внимание на здравето, метода на живот и опазването на околната среда, стартират да се осъзнават в по-голяма степен. Това е значимо от позиция на бъдещите дейности на хората освен у нас, само че и в световен мащаб, тъй като се отнася за цялото човечество, означават психолозите.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ